Между 1939 и 1945 гoдина Европа е принудена да търпи терора на фашистка Германия, както сега Украйна този на Русия. Войските на Хитлер завземат почти целия континент и създават десетки трудови лагери, в които умират милиони. Сред тях са и няколко киевски футболисти, разстреляни след една победа над отбор от окупаторите. Повечето от момчетата преди това играят за Динамо Киев, въпреки че има представители и на Локомотив Киев, на Спартак Одеса. Двубоят остава в историята като "Мачът на смъртта в Киев". В първите месеци на войната нацистите завладяват украинската столица. Сред тях е и голяма група от футболисти, които не успяват да се евакуират от града. С края на битките в града играчите започват да работят в местния хлебозавод. Въпреки все още бушуващата война, населението е зажадняло за културни прояви. Операта отваря, започват да работят кината, дори се изнасят концерти. Публиката обаче си иска и спорта, тъй като мечтае и за забавления като футбола. Ръководството на хлебозавода създава отбор Старт, в който влизат футболистите и още няколко работници от фабриката.

На мъжете им е осигурена екипировка и възможност да тренират по два пъти в седмицата на стадион "Зенит". През лятото на 1942-ра съставът играе цяла поредица от мачове срещу различни тимове: срещу този на унгарския гарнизон в града, срещу друг сборен отбор - Спорт, и срещу такъв, съставен от германски артилерийци. 6:2, 7:1, 8:2, 6:0. Старт сразява всичките си противници. Тогава е уредена среща между тях и такъв с името Флакелф. Той е създаден изцяло от противовъздушните сили на нацистите, включително няколко пилоти и механици. В първия мач на 6 август 1942-ра Старт записва победа с 5:1. Опонентът настоява за реванш. 3 дни по-късно на стадион "Зенит" двата състава трябва отново да се изправят един срещу друг. Преди първия съдийски сигнал германски офицер влиза в съблекалнята на украинците и им заповядва да загубят. Заплашва ги с вкарване в концлагера и с екзекуция. Въпреки предупрежденията, отборът на хлебозавода извоюва нов триумф с 5:3. На трибуните има и фенове. Мнозина украинци подкрепят гръмогласно своите сънародници, докато нацистите, разгневени от развоя, им се налага да произвеждат няколко изстрела, за да укротят тълпата. След победата състезателите на Старт и тези от противовъздушните сили на Германия си правят обща снимка за спомен. Украинците си устройват празненство в съблекалнята, но почти веднага след това комендантът на града забранява провеждането на мачове между германски отбори и тези на киевчани.

9 дни след победата, на 18 август, футболистите са заловени от Гестапо в хлебозавода. Няколко не работят във фабриката и след като залавят и тях, през септември всички представители на Старт са изпратени в концлагера в Сирецк. През февруари 1943-та част от заловените: Николай Трушевич, Иван Кузменко, Алексей Клименко и Николай Коротких, са разстреляни. Оцелелите получават медали за заслуги след края на войната, докато починалите са отличени посмъртно. И до днес до стадиона на Динамо Киев има монумент в чест на героите от онзи състав. Години по-късно се появяват информации, които развенчават мита, че футболистите са убити заради изхода от срещата. Един по един бившите играчи на Динамо започват да измират - някои от тях разстреляни, други - след ужасяващи мъчения, трети - заради нечовешките условия в концлагера.

Един от оцелелите - Макар Гончаренко, си спомня за убитите си съотборници в интервю по радиото: "Те умряха, както много хора от Съюза, защото двете тоталитарни сили се биеха една срещу друга, а тяхната съдба бе на жертви в това клане." Една от възможните причини, която се споменава, за разстрела на четиримата футболисти е, че са били хванати да си предават храна със затворници от съседни сектори. Куче на един от пазачите ги е надушило, затворниците са се опитали да го убият с лопата, но са били хванати от офицер на Гестапо, след което и разстреляни. Според последните информации, нито един от футболистите на Старт не е убит заради самия двубой. Историята е раздута допълнително от съветския режим. Истината е, че всички са били арестувани и хвърлени в концлагера, а някои смятат, че това изобщо не е в резултат от изхода на мача, а тъй като нацистите са търсели агенти на НКВД. Все още не са ясни всички подробности около този двубой. Последният футболист на Старт, играл в онзи мач срещу Флакелф, е именно Гончаренко, който умира през 1997-а на 85 години.