Гигантска статуя на Ленин все още се издига пред мрачната сграда на правителството в Минск, построена от Сталин през 1934 г. и окупирана от Гестапо няколко години по-късно. Но зад тази тоталитарна фасада заседава правителство, което се опитва да измисли как да реформира икономиката на Беларус, следвайки същевременно политическата траектория, определена преди четвърт век от авторитарния лидер Александър Лукашенко. Сега той трябва да отбива и нарастващите заплахи на Русия към независимостта на страната. Да се намери квадратурата на този кръг не е лесно, но и Лукашенко не е обикновен политик. Бивш председател на колхоз, Лукашенко се издигна на власт с категорична победа на избори през 1994 г. 3 г. след колапса на Съветския съюз. Оттогава той ръководи Беларус, което го прави най-дълго управлявалия президент в Европа. За разлика от други в европейските бивши съветски републики, които с обявяването на независимостта отхвърлиха старата система, той цени съветското наследство. Беларус все още отбелязва Октомврийската революция от 1917 г. като национален празник. А и привързаността на Лукашенко към социализма отива далеч отвъд символиката. За разлика от съседите си Лукашенко не прие свободните пазари и демокрацията и
не приватизира държавните фабрики
Вместо това гарантира пълна заетост с цената на задушената производителност. Беларус няма олигарси, всекидневната корупция е сравнително малка, а неравенството, както и доходите под $5 на ден, са сред най-ниските в бившата съветска империя. Заимствайки от речника на Ленин, Лукашенко укрепи властта си с принуда, хвърляйки в затвора съперници и журналисти, разпръсвайки протести и навличайки си санкциите на Запада, както и репутацията на „последния диктатор в Европа“. Въпреки това той си запазва широка вътрешна подкрепа, поддържайки адекватни жизнени стандарти, чувство за социална справедливост и прилична обществена инфраструктура. Авторитарният модел на Лукашенко разчиташе обаче на руските субсидии. В желанието си да обвърже един съюзник Москва запази ниски цените на природния газ и на суровия петрол, който Беларус може да преработва и да продава на пазарни цени. В замяна Лукашенко се закле във вярност към Русия и влезе с нея във военни и икономически съюзи. Въпреки това Съюзната държава Русия и Беларус, официално създадена през 1999 г., съществува предимно на хартия. На практика Лукашенко ловко използва Русия срещу Запада, капитализирайки геополитическата позиция на страната си.
Това двусмислие дразни Русия, но купи на Беларус време да зароди реален частен сектор. В него сега са половината работни места, създаде се средна класа, която цени усиления труд и образованието. В процъфтяващата IT индустрия на Минск сега са заети 40 000 души, разработващи приложения и игри като Viber и World of Tanks. Както отбелязва Балаш Ярабик от фондацията „Карнеги“ за мир в света, социалният договор се променя. Неотдавнашно проучване показа, че преди всичко беларусите искат правителството им да създаде условия, които да им позволят да правят пари. Лукашенко се опита да го направи, като назначи бивш банкер за премиер и обеща да стимулира дигиталната икономика. Вицепремиерът Александър Турчин казва, че правителството планира да обуздае службите за сигурност и да смекчи законите срещу икономическата престъпност. Макар че в Беларус все още има смъртно наказание и опозицията е потискана, Лукашенко стана по-толерантен към гражданското общество и дори разреши в известна степен обществените критики и дебати. Той със сигурност не е прероден либерал. Смекчаването му до голяма степен се дължи на страха от Москва. Войната на Русия срещу съседна Украйна през 2014 г. направи Беларус да се чувства уязвима. Лукашенко отказа да признае руската анексия на Крим и запазва добри отношения с Украйна. Той удари руската пропаганда с условни присъди и затвор за трима платени от Русия блогъри, които
подклаждаха антибеларуски настроения
– например с посланията, че „изучаването на беларуски език може да навреди на мозъците на децата“. Освен това пое курс към сдобряване със САЩ, които отзоваха посланика си от Минск през 2008 г. в знак на протест срещу политическите репресии. През миналата година като знак за заплаха Путин изпрати за посланик бивш командос от службите за сигурност. След като загуби Украйна, сега Русия иска да интегрира по-тясно Беларус, цитирайки спящия договор от 90-те години. По-конкретно Путин смята, че Беларус може да му помогне да запази властта си, след като сегашният му и по принцип последен мандат приключи през 2024 г. Един пълноценен съюз на Беларус и Русия, създаден със или без съгласието на Лукашенко, би позволил на Путин да фалшифицира ограничението за мандатите в Русия, като стане президент на новата държава Русия Беларус. През декември м.г. Путин два пъти се срещна с Лукашенко и прати премиера си Дмитрий Медведев в Беларус. Заявявайки пред репортери, че „Русия е готова да отиде по-далеч в създаването на съюзна държава“, Медведев намекна, че Москва може да поеме контрол над митниците, централната банка и съдилищата на Беларус. Русия може да изиграе много карти, ако иска да се покаже твърда. Тя намалява петролните си субсидии, чийто дял е почти 4% от БВП на Беларус, свързвайки това с интеграцията. Лишени от евтини пари, беларуските държавни компании, обременени с лоши дългове, биха се затруднили да оцелеят. Като хедж срещу Русия Лукашенко се обърна към Китай, примамвайки негови инвеститори и кредитори. Сега Минск се гордее с голям китайски промишлен парк. Само че откритото китайско присъствие може да предизвика недоволство сред руски говорещите беларуси. Освен това Русия е най-големият пазар за Беларус. Блокирането на износа – нещо, което Москва се опита да направи преди едно десетилетие, може да подхрани недоволство преди президентските избори в Беларус през 2020 г. От своя страна Лукашенко се държи предизвикателно. Той отхвърли идеята за руска военна база в Беларус и се срещна с американски генерали и дипломати. На 14 декември м.г. президентът заяви пред руски журналисти: „Ако някой възнамерява да разбие Беларус на региони и да ни принуди да станем субект на Русия, да знае, че това никога няма да се случи.“ Той не може да си позволи официален разрив с Русия, но изчислява, че ръката на Путин ще бъде възпряна от нарастващата умора на руснаците от военните авантюри и от популярността на Лукашенко сред тях. „Пошегувах се, че ни е писнало и сме уморени един от друг“, заяви Лукашенко в Москва точно преди Коледа. В същия закачлив дух той купи на Путин коледен подарък: четири чувала картофи и голямо парче сланина. Путин не му отговори, но едва ли е заситил глада си.
