Емилиан Онуфриев

„От футбол в България не се печели"! Позната до болка мантра, повтаряна години наред толкова пъти, че вече дори не се замисляме дали наистина е вярна. Тя всъщност е вярна по много причини. Недостатъчно качество, недостатъчно финансиране, слаба икономика и неплатежоспособни фенове. Малък пазар, който обрича на неуспех цялата система.

Разбира се съществуването на „Лудогорец" малко попромени нещата. Това, че изключението потвърждава правилното е всеизвестно, а и вярно. „Лудогорец" е изключение в абсолютно всички аспекти, по които можем да го сравняваме в равнината, в която се намират грандове като ЦСКА,  Левски, и останалите клубове с много публика.

Явление ли е „Лудогорец" или изкусно изпипан икономически проект? По-скоро второто, като последиците от футболните успехи у нас и в чужбина са просто приятният гъдел на създателите на идеята, за това че явно „го могат".

Да се инвестират много пари в един футболен клуб у нас е необходимо, но недостатъчно условие за неговият успех. Необходима е намесата и на други фактори.

Например добро управление и взимане на нетрадиционни решения. Едно такова е да се започне в малък град, в който футболните привърженици нямат тази амбиция и самочувствие на колегите си от столицата, Пловдив, Варна или Стара Загора. Те просто са забравили как се очакват успехи и всичко над това е предпоставка за печелене на пълното им доверие. А когато се добавят и пет титли и три силни участия в Европа, то тогава незаобиколимият фактор „фенове" вече е в списъка с решените проблеми.

Само два малки примера, защо това е така. Помним как привържениците на „Левски" съблякоха и изгониха Ивайло Петев преди време. Видяхме и какво сториха тези на „Ботев" с новоназначения Николай Митов. Това показва голямата им власт на други места.

Но това е просто началото. След това вече идва сериозната финансова мощ, необходима за старта на нещо голямо. Както и яснотата, че в бизнеса трябва да инвестираш много - пари и търпение, за да спечелиш много - пари, слава и уважение. Може би това е и нещото, което през годините особено много отличи „Лудогорец" от останалите. Много пари, похарчени къде разумно, къде не, но най-важното - търпеливо изчакване на резултатите. Крачките назад винаги са били засилване за по-голям скок. Това се отнася за грешките с треньори, с играчи и провалът в Европа през миналия сезон.

Днес, близо шест години след старта на „Лудогорец", нещата в Разград изглеждат тотално затворени в цикъла на успешния клуб. Отличен отбор, страхотна база, силна школа, нелош стадион. За да е завършена идилията липсва само публиката, която до момента трудно може да стигне до 3,000 средно на мач през сезона, при тройно по-голям капацитет на „Лудогорец Арена". Твърде е възможно зад всички разправии с Общината по темата с концесията да стои и едно явно нежелание да се пропилеят (за съжаление подходяща дума) около 20 млн. за нов, разширен стадион, който обаче трудно ще бъде пълнен повече от настоящия.

А да пилее пари се оказва неприятна дейност за собственика Кирил Домусчиев. Колкото и да смятаме милионите, давани за покупка на играчи и заплати, за инфраструктура и др., сметката му излиза перфектно, дори и след един нулев откъм приходи сезон в Европа.

Именно Европа е най-големият източник на приходи за клуба. Участието му далеч след групите на Лига Европа започнаха да ги генерират в прилични размери, а влизането в Шампионската лига преди два сезона направи така, „Лудогорец" просто да не се притеснява от една или две провалени години. Класирането в групите на най-комерсиалния турнир през този сезон окончателно ще бетонира „орлите" на върха у нас по всеки един показател.

Европа обаче е както силен, така и слаб момент в цялата идеология на проекта. На практика символичните приходи, идващи от дейността на публиката (билети, купуване на сувенири и т.н.) и поне до момента неособено добрата реализация на успешни играчи, обрича „Лудогорец" на това да е изцяло зависим от представянето си зад граница. И по-специално в Шампионската лига. За да играе там обаче, български клуб трябва задължително да е първенец в страната си. Хегемонията на разградчани изглежда пълна, но няма да е вечна. Зад тях се надигат „Левски" и ЦСКА, които просто няма да позволят да останат още дълго в миманса. Загадка е какво би се случило в годината, в която „Лудогорец" сложи край на дългата си серия, а още по-любопитно би било, ако не успее да се върне веднага на трона си.

Няма никакво съмнение, че ръководството знае всичко това и има „план Б". Някои изпуснати реплики през годините, добрите отношения със силните на деня в политиката и неща, случващи се от време на време на терена, обаче карат немалко футболни хора и фенове да си мислят, че за това време „план Б" може и да се е задействал.

Постиженията в Европа обаче са факт и може би нямаше да съществуват, ако всичко в Разград не работеше като един добре смазан механизъм. И след година „почивка", днес отново е време да се оберат плодовете на успеха.

А те се изразяват в солидни финансови постъпления от УЕФА и наградните фондове на Шампионската лига. Лудогорец вече си заслужи тлъсто парче от пая, равняващ се на 724,400,000 евро за този сезон.

2 млн. евро бяха спечелени с класирането на плейоф. Успехът над „Виктория Пилзен" вкара „Лудогорец" в групите на турнира, където го очакват сигурни 12 млн. евро. От тук нататък всичко е „бонус" - както опитът, придобит от мачовете срещу големите (ПСЖ, „Арсенал" и „Базел"), така и парите, идващи по линия на УЕФА. А те са точно по 500,000 евро за всяка спечелена точка. През 2014 г. „орлите" прибраха 1.5 млн. евро по тази линия с актива си срещу „Базел" и „Ливърпул" - победа и равен.

Сметката показва, че дотук в Разград очакват чисти 14 млн. евро или близо 28 млн. лв. Тази сума разбира се ще набъбне заради трите домакински мача, които се очаква да са подобаващо посетени. Въпреки отстъпките на пакетните билети, които са впечатляващи, „Лудогорец" се очаква да добави още поне няколко млн. лв в касата си.

Но това не е всичко. УЕФА разпределя и още средства от т.нар. маркет пул. Тук се определя стойността на телевизионния пазар във всяка страна с представител в Шампопнската лига. По тази логика „Лудогорец" ще вземе може би най-малко пари тази година, „конкурирайки" се за предпоследното място с „Динамо"-Загреб. През 2014 г. разградчани взеха 2,435,000 евро, отстъпвайки на кипърския представител АПОЕЛ, но изпреварвайки „Марибор".

Със сума от порядъка на гореспоменатата, чистите приходи на „Лудогорец" ще надхвърлят 16 млн. евро или над 32 млн. лв.

Добавяйки домакинствата и никак не невъзможна продажба на някоя от звездите на тима през зимата, „Лудогорец" без проблеми ще си осигури безоблачно бъдеще при евентуални няколко недобри сезона.

В компанията на колоси като Арсенал и ПСЖ за класиране на 1/8 финалите турнира е малко сложно да се говори, но нека кажем за какво се „бори" родният шампион, изключвайки непреходната слава, която би си спечелил. Класирането означава още 5.5 млн. евро, следващият кръг - 1/4 финал е 6 млн., а полуфиналът 7. След него загубилият в последния мач взима 10,500,000 евро, а шампионът 15 млн.

„От футбол в България не се печели". Максимата, която след „Лудогорец" започва да придобива нов смисъл. За да се излезе срещу статуквото се иска кураж, а собствениците на клуба показаха, че го имат. Разбира се и възможности да осигуриш всичко това, което виждаме в момента. После и достатъчно интелект да заобиколиш незаобиколимите на всички други места фактори. Да се гледа отстрани е безплатно, включително за хората, които имат не по-малки възможности от бизнесмените Домусчиеви. Остава и те да видят как се случват нещата. Също и запалянковците.

За тях е особено важно, защото те правят голяма емоционална разлика между „Левски", ЦСКА и останалите и „Лудогорец". Те трябва да осъзнаят, че са по-силно в това да подкрепят, вместо да се мъчат да управляват. За това има кой да се грижи. В Разград счупиха системата и успяха.