Смята се, че на неговата съвест трябва да лежат милиони убийства. По оценка на днешните учени експериментите на Трофим Лисенко са коствали смъртта на около 30 000 000 души до средата на миналия век. Трофим Денисович Лисенко (1898 – 1976) е украински агроном, водеща фигура в съветската агробиология между 30-те и 60-те години на 20 век. Бил е начело на Института по генетика и селекция в Одеса, президент на Всесъюзната академия на селскостопанските науки на името на В. И. Ленин, директор на Института по генетика на Академията на науките на СССР, а от 1966-а до края на живота си завежда експерименталната научноизследователска база на Академията. В СССР Лисенко е награден с множество ордени и отличия. Освен това е бил и почетен член на Българската академия на науките (1952) и на Академията на селскостопанските науки на Чехословакия. Въпреки че е невъзможно да се каже с абсолютна точност, Трофим Лисенко вероятно е убил повече хора от всеки друг учен в историята, пише сайтът Readatory. Има и други спорни научни постижения
съкратили живота на хиляди
в различни етапи на човешката история. Сред тях са създаването на динамита, отровния газ, атомната бомба. Но съветският биолог осъжда милиони хора на глад чрез фалшиви селскостопански изследвания – и го прави без капка колебание. Само оръжията и барутът, колективният продукт на много учени и изследователи в продължение на няколко века, могат да се мерят с такова изтребление. Детството на Лисенко в началото на 20 век е отчайващо бедно и трудно. Може би заради това малко по-късно той прегръща от сърце комунистическата утопия. Прегръща я толкова силно, че когато науката и идеологията се сблъскват пред него, той винаги заема страната на доктрината, защото вярва, че биологията в крайна сметка ще се подчини на идеологията. Така Лисенко успява да се изкачи до върха на съветската научна общност с необичайна скорост.
Роден в семейство на селски фермери през 1898 г., той се възползва от Руската революция и печели прием в няколко земеделски училища, където започва да експериментира с нови методи за отглеждане на грах през дългата, тежка съветска зима, наред с някои други проекти. Въпреки че провежда зле проектирани експерименти и вероятно
фалшифицира някои от резултатите
си, изследването му печели похвала от държавен вестник през 1927 г. Макар да е млада научна област, генетиката напредва бързо в първите две десетилетия на 20 век. Първата Нобелова награда в областта на генетиката е присъдена през 1933 г. По това време генетиката набляга на фиксираните черти: растенията и животните имат стабилни характеристики, кодирани като гени, които предават на потомството си. Лисенко е биолог, но смята тези идеи за реакционни и зли, тъй като гледа на тях като на засилване на статуквото и отричане на всякаква способност за промяна. Той всъщност отрича съществуването на гени, защото не му харесва идеята за каквато и да било предопределеност. Лисенко пропагандира класическата марксистка идея, че единствено околната среда оформя хората, растенията и животните. Поставете ги в правилната обстановка и ги изложете на правилните стимули, и можете да ги преработите както си искате. За тази цел Лисенко започва да „възпитава“ съветските култури да поникват по различно време на годината, като ги накисва в замразяваща вода, наред с други странни практики. Той твърди, че бъдещите поколения култури ще запомнят тези екологични сигнали и ще наследят полезните черти. В края на 20-те и началото на 30-те години Йосиф Сталин – с научната подкрепа на Лисенко – създава катастрофална схема за „модернизиране“ на съветското земеделие, принуждавайки милиони хора да се присъединят към колективни държавни ферми.
Резултатът е ужасяващ
по мащабите си масов глад. Сталин обаче отказва да промени курса и нарежда на Лисенко да отстрани бедствието с методи, основани на неговите радикални, нови идеи. Например, Лисенко принуждава фермерите да засаждат семената много близо едно до друго, тъй като според неговия „закон за живота на видовете“ растенията от една и съща „класа“ никога не се съревновават помежду си. Той вярва, че колкото по-дълбоко се оре полето, толкова по-дълбоко ще растат корените на растението, увеличавайки добива. В резултат на това на фермерите бива наредено да изорат ниви с дълбочина пет фута. Това освен че изисква огромни усилия, няма и положителен ефект върху добивите. Освен всичко друго, Лисенко забранява използването на торове и пестициди. Пшеница, ръж, картофи, цвекло – почти всичко, отглеждано по методите на Лисенко, умира или изгнива. Сталин носи вината за глада, отнел живота на най-малко 7 милиона души, но практиките на Лисенко причиняват недостиг на храна и по други места. Съветските съюзници също си патят от великите му научни открития. Комунистически Китай възприема неговите методи в края на 50-те години и понася още по-голям глад - около 15 милиона китайци умират от глад. Тъй като се радва на подкрепата на Сталин, неуспехите на Лисенко по никакъв начин не намаляват властта му в Съветския съюз. Портретът му виси в научните институти навсякъде и всеки път, когато държи реч, духов оркестър свири и хор пее песен, написана в негова чест. Бруталните му възгледи предизвикват сериозен отпор сред научната общност, но всеки, който ги оспорва публично, се възприема като политически враг. Така над 3000 учени са преследвани, уволнявани, арестувани, а някои от тях умират в затвори и лагери. Едва след смъртта на Сталин и оставката на Хрушчов пред 1965 година, Лисенко е уволнен като директор на Института по генетика при Академията на науките на СССР, а „теориите“ му са разкритикувани из основи. Дотогава обаче неговите научни достижения вече са отнели живота на между 20 и 30 млн. души според изчисленията на учените.
