Марс
Твърди се, че от далечна епоха сред пясъците на Марс гледа гигантско каменно лице, вторачено в небето. То е така добре изработено, че години наред около него се спекулира дали е природен феномен, или е изработено от разумно същество. Упоритите учени по всякакъв начин се мъчат да опровергаят подобни хипотези. Но пък упоритите търсачи на тайни и загадки не им остават длъжни.
Кидония е област върху повърхността на Марс, наречена на едноименния исторически град-държава на остров Крит. Намира се в Северното полукълбо на планетата, в преходна зона между гъсто покритите с кратери южни региони и относително гладките равнини на север. Някои планетолози вярват, че северните равнини може някога да са били океанско дъно, а Кидония може да е била брегова зона (въпреки че това все още е несигурно). Кидония е покрита с многобройни скални образувания, някои от които са привлекли вниманието на учени и медии. Тъкмо едно от тях е и споменатото лице. Как обаче човечеството научи за съществуването му.
През 70-те години на миналия век НАСА
изпраща към Марс две космически сонди
по програмата "Викинг". В процеса на заснемане на повърхността на планетата орбиталните апарати на сондите "Викинг 1" и "Викинг 2" предават на Земята осемнадесет снимки на Кидония. От тях седем имат разделителна способност по-добра от 250 m/пиксела, а останалите единадесет са с разделителни способности по-лоши от 550 m/пиксела и са практически безполезни за изучаването на особеностите на релефа. От седемте добри снимки две двойки са почти еднакви, тъй като са много близки по време на заснемане и светлинни условия, което намалява броя на различимите изображения на пет. На първата от тях, заснета от "Викинг 1" на 25 юли 1976 г., едно от скалните образувания в Кидония, разположено на 40,75° северна ширина и 9,46° западна дължина, навява огромна прилика с човешко лице. Какво било учудването на екипа от НАСА, приел фотографиите, когато видял, че същото лице ги гледа и от втората снимка, направена, когато малко по-късно слънчевата светлина вече идвала под различен ъгъл.
Сензационната фотография с ясно виждащото се лице е публикувана в съобщение за пресата на 31 юли същата година. Там НАСА описва образуванието като „огромна скална формация в центъра, която напомня на човешка глава". Самата прилика е обяснена със сенки, създаващи илюзията за очи, нос и уста. Но в нито един момент от НАСА не правят и намек, че това може да е
истински модел на човешка глава
създаден от мислещи същества. Специалистите в агенцията настояват, че става дума само и единствено за природно образувание.
Съществуването на обект на Марс, който изглежда като човешко лице, скоро съвсем очаквано привлича вниманието на личности и организации, интересуващи се от извънземен интелект и възможните му посещения на Земята. Публикации за снимките в този контекст се появяват през 1977 г. Явлението бива наречено лицето на Марс (the Face on Mars). Някои от коментаторите, най-знаменателният сред които е Ричард Хоагланд, вярват, че "лицето" е свидетелство за съществуването на отдавна изчезнала марсианска цивилизация заедно с други форми на релефа в района, които смятат за пирамиди, руини на град и други. Фотографският анализ на първоначалните снимки кара някои изследователи да изкажат предположението, че чертите на "лицето" може и да не са случайно последствие от условията на наблюдение. В днешно време анализатори дори свързват това лице с египетските пирамиди. Твърди се, че то гледа точно към тях, а върховете на пирамидите пък - към него.
Повече от 20 години след като са заснети снимките от Викинг 1, поредица от космически апарати посещават Марс и събират нови данни за областта Кидония. Тези апарати включват "Марс Глобъл Сървейвър" (1997-2006) и "Марс Риконъсънс Орбитър" (2006) на НАСА, както и "Марс Експрес" (2003) на Европейската космическа агенция. Предлаганата от тези сонди разделителна способност е в рязък контраст с относително ниската такава на снимките на "Викинг". Например изображенията от "Марс Експрес" са с разделителна способност не по-лоша от 14 m/пиксел. Чрез комбинирането на данни от Стереоскопичната камера на "Марс Експрес" и камерата на "Марс Глобъл" е създаден дори триизмерен модел на хълма. Но
„лицето" все така си стои
и дори се вижда още по-ясно именно като лице, а не като природен феномен. Въпреки всички опити на уфолози да го причислят като доказателство за съществуването на други цивилизации и днес "лицето" се счита от официалната наука за оптична илюзия - пример за парейдолия (психично явление, породено от неясен, неопределен и лошо дешифриран стимул (често визуален). НАСА заключва, че „подробен анализ на множество изображения на тази форма разкрива естествено изглеждащ марсиански хълм, чието илюзорно подобие на лице зависи от ъгъла на наблюдение и ъгъла на осветление". Подобни илюзии могат да бъдат намерени и в геологията на Земята. Все пак, освен в спекулации относно възможния им изкуствен произход Кидония и "Лицето на Марс" често се появяват и в масовата култура, включително в игрални филми, телевизионни сериали, компютърни игри, комикси и дори в популярната музика. Което само подсилва усещането за тайни и загадки, които НАСА чисто и просто не иска да разкрие.
