Пътуването до САЩ в ранните години на ХХ в. е освен приключение, така и едно сериозно изпитание. В Америка влизат само „годни“ хора, като под годни се разбира да не са болни, да не са осъждани и да нямат лоши намерения. Данни за това черпим от доклад на един от ръководителите в екипажа на кораба „Ураниум“, който пътува от Ротердам до Ню Йорк през Халифакс през далечната 1913 г. Въпросният документ, до който се добрахме благодарение на публикация в сайта libertyellisfoundation.org, представлява клетвена декларация от капитана или от командващия офицер, или първи, или втори офицер. Ето какво пише във въпросния документ, със съкращения: „Аз …./попълнилият декларацията – не се чете името-бел. на ред./ служещ на кораба „Ураниум“ от Ротердам, заповядах на хирурга /вероятно - корабният лекар - бел. на ред./, нает от собствениците на кораба, да извърши физически и вербален
преглед на всеки един
от пътниците чужденци, посочени в документите на кораба - 79 на брой… Считам, че нито един от посочените чужденци не е идиот, имбецил, слабоумен, просяк… и няма обществено поведение, което противоречи на добрите нрави, включващо морална непристойност… с цел да упражнява проституция, или други неморални дейности…“. Следва подпис на служебното лице. Въпреки тази щателна проверка още на кораба, кандидат-имигрантите са били допълнително „изследвани“ и при пристигането си на легендарния Елис Айлънд в Нюйоркското пристанище. И въпреки това властите са разчитали предимно на усета на служителите в имиграционната служба. Че кой е луд да си каже, ако наистина идва с такива лоши намерения…! Оказва се, че да излъжеш имиграционните власти не е чак толкова трудно, защото в Америка попада и една българка, която
упражнява най-старата професия
Тя намира друг българин, за когото да се закачи, за да разсее съмненията, че е лека жена. Това е българинът Х.С., който пристига в Америка през 1913 г. Жената за съжаление не е останала с името си във въпросната история, но основателно предполагаме, че тя може би се е казвала Ана Тончеф и по всяка вероятност е живяла в Детройт, поне във времето, в което е била близка с Х.С. Българинът е вдовец, жена му умира в София около Балканските войни. Нашата „героиня“ го намира за „лесна плячка“. Те заживяват заедно, но без брак. Жената не работела нищо и нашенецът изцяло я е издържал материално. За нещастие обаче един ден Х.С. се прибрал по-рано от работа и по познатата схема заварва жената с „клиент“. Той излива гнева си върху нея. Тя се оплаква в полицията и Х.С. е осъден и
лежи в затвора в Детройт
в продължение на половин година. След тази случка Х.С. повече не иска жени около себе си. Потърсихме информация и в други онлайн архиви – в сайта familysearch.org, където открихме данни за жени с това име, на години около възрастта на Х.С. Тези жени са само две. Едната е Ana Toncheff, а другата е Anna Toncheff. Разликата е само в едно удвоено „n“. По всяка вероятност една от тези две жени е нашата „героиня“. Първата Ана е родена през 1896 г. в България. Възможно е тя просто да е напуснала семейството си и да се е отдала на така наречената „свободна любов“.
Другата Ана е родена на 30 август 1904 г. и е починала през май 1971 г. в Охайо, където е живял и е погребан и героят на разказа ни - Х.С.! Коя от двете е въпросната Ана, дори и не е толкова важно. По-важното е, че сред българската общност има и такива хора, които са търсили лекия живот. За случай на „неморалност“ от малко по-различно естество, но в същия контекст, пише и емигрантският вестник „Народен глас“, издаван в Гранит Сити-Илинойс. В съобщението се казва: „…от некое време между нашите хора яката се говори какво некои от членовете на нашата колония са показали признаци на мъжегонство /днес синоним на хомосексуалност - бел. на ред./…“. Подписът на подалия сигнала е „И. Георгевъ“. Всъщност, оказва се, че българската колония в Америка е почти точно копие на обществото в тогавашна България. Няма и как да е по-различно, защото хората са същите, средата от тук е пренесена почти успоредно в Америка и затворените общностни клетки са много характерни и за нашите сънародници, които живеят в САЩ в онези години. Причината – пребиваването в чужда, несвойствена среда естествено води до капсулиране, с цел – мобилизация за съхранение на идентичност, а капсулирането възпроизвежда модела от оригинала. Уви, и такива истории е имало сред сънародниците ни в САЩ в годините, когато Новият свят е бил обетованата земя, пълна с надежда за по-добър живот!
