Италианката Анджела Карини прекрати своя спорен мач с Имане Келиф след само 46 секунди и два получени удара. Тези два удара обаче предизвикаха поредно припламване в и без това горещия спор за "жените-мъже" в спорта, тъй като Келиф миналата година не премина тест за пол, но сега бе допусната на олимпийския боксов турнир.
Проблемът с хромозомите и хормоните в женските състезания на най-високо ниво датира от десетилетия и изглежда, че окончателното му решение все още не се вижда. Първенци обаче са руснаците. Още от времената на Студената война, когато спортът бе важен аспект на идеологическата борба, целта изглежда е оправдавала средствата и в дамските състезания не липсват има редица случаи на подозрения за "мъжественост".
Има спортисти, които науката определя като хора с разлики в половото развитие (Differences of Sexual Development - DSD). Това са група от редки състояния, включващи гени, хормони и репродуктивни органи (които често наричаме първични полови белези). Някои хора с DSD са отгледани като жени, но имат XY полови хромозоми и нива на тестостерон в кръвта в мъжкия диапазон. В бойните спортове като бокса това може да бъде сериозен проблем за безопасността.
Всички, живели през комунизма, помнят впечатляващите успехи на социалистическия спорт, начело със СССР и ГДР - и двете държави вече несъществуващи, но прибрали огромно количество медали от всякакъв ранг и на всички нива в спорта. Някои състезателки обаче правеха впечатление не само с постиженията си и това постепенно се превърна в наболял проблем.
Въпросът с пола на легендарните съветски сестри Тамара и Ирина Прес така и не намери своя окончателен отговор. Двете печелят общо 6 олимпийски медала, 5 от които златни, и подобряват 26 световни рекорда. Те са родени в Харков съответно през 1937 и 1939 година и първоначално не са се интересували от спорт, но развитите им фигури са били забелязани от треньорите. Семейството живее в Самарканд, Узбекистан, след началото на Втората световна война.
През 1955 година Ирина покрива норматива за 400 м на Спартакиадата при жените, а Тамара печели националното първенство на Узбекистан по хвърляне на диск. Треньорът й веднага я насочва към колегата си - легендарния треньор Виктор Алексеев, с молба да я приеме да тренира при него в Ленинград, и той се съгласява. На втората година след това Ирино също идва да тренира при него.
След няколко години на челни класирания, победи и високи резултати, идва олимпиадата в Рим през 1960 г., където Тамара започва златната серия с титла в тласкането на гюлле и добавя сребро в хвърлянето на диск, където отстъпва само на сънародничката си Нуна Пономарьова. Ирина пък печели златния медал на 80 м с препятствия.
Постиженията им в Рим правят впечатление, както и външния вид на сестрите, и започват предположенията. някои смятат, че сестрите са хермафродити, а други - че приемат мъжки хормони. Западната преса започва да употребява и прякора "братята Прес". Оттам нататък двете непрекъснато ще се срещат с провокативни въпроси на пресконференциите, на които Ирина реагира спокойно, но Тамара често се дразни и това още повече подхранва съмненията.
Прочети още
В Токио през 1964 година двете сестри продължават да жънат олимпийски титли, след като в годините между двете олимпиади са чупили рекорд след рекорд. Това е върхът в кариерите е на двете и след тази олимпиада те постепенно се оттеглят от спорта. Спират окончателно по едно и също време много млади за активни спортистки - Тамара на 29 години, а Ирина на 27, като оттеглянето им толкова млади изглежда много учудващо. То съвпада с въвеждането на проверката на пола на състезателите от Международната атлетическа федерация.
През 1966 г., на Европейското първенство по лека атлетика в Будапеща, е въведен официално контрол на пола, а от 1968 г. проверките за полова принадлежност на олимпиадите стават задължителни. Сестрите Прес се отказват от спорта, въпреки че никога не са подлагани на подобен тест. Интересното е, че кариерата си прекратяват още доста съветски спортистки, а на следващите зимни и летни олимпийски игри съветските женски отбори се провалят, което за мнозина не е случайно.
Проблемът с хермафродитите в спорта е изведен на преден план през 1960 г. след статията "Хромозомите на спортните амазонки" на австрийския експерт по спортна медицина проф. Лудвиг Прокоп. Според него "много шампионки всъщност не са момичета или жени, а истински хермафродити", като посочва за пример съветската шампионка Александра Чудина, която печели три медала на Олимпиадата през 1952 г. и става световна шампионка по волейбол същата година. Според нейни съвременници тя говорела басово, пиела наравно с мъжете и пушела силните цигари "Беломорканал".
Проверката за полова принадлежност обаче не се оказва панацея за справедливост, особено след случая на бегачката от Варшава Ева Клобуковска, която печели на Европейското първенство в Будапеща два златни и един бронзов медал. През 1967 г. Международната федерация по лека атлетика й отнема три световни рекорда и позорно я гони от спорта, тъй като се проваля на генетичния тест. Впоследствие обаче се оказва, че тестът е несъвършен и проблемът не е в полякинята. Въпреки че през 2011 година е удостоена с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша – за значим принос към полското олимпийско движение - Клобукова така и не получава извинение за несправедливото отношение.
Поради нестихващите спорове около теста за пол Олимпийския комитет отмени през 1999 г. задължителните тестове за всички жени-участнички в Олимпиадите. Сега организаторите имат пълномощия да проверяват половата принадлежност само при възникнали съмнения.
