Когато Куинси Джоунс продуцира Thriller на Майкъл Джексън, той трябвало да се справи не само с прословутите капризи на Краля на попа, но и с менажерията, която той довел със себе си в студиото. Там бил домашният любимец на Джексън, шимпанзето Бъбълс, което ухапа дъщерята на Джоунс, както и домашната змия на певеца Масъл, която се уви около крака на Джоунс.
"Човече, това изобщо не ми хареса. Пълзеше по конзолата", спомня си той. Един ден змията изчезнала. "Слязохме долу и Масъл беше в клетката на папагала. Току-що беше изял папагала."
В разгара на този зоологически хаос Джоунс помогна на Джексън да запише най-продавания албум в историята на попа. Thriller продължава да продава около 100 милиона копия по целия свят и създава седем топ десет сингъла, включително Billie Jean, Beat It и заглавната песен,
която се превръща в знаковата мелодия на Джексън
Не че Джексън бил особено благодарен. Когато Джоунс беше номиниран за награда "Грами" като най-добър продуцент за работата си по Thriller, Майкъл - който имаше седем номинации, лобира пред своя звукозаписен лейбъл да оттегли номинацията на Джоунс. Thriller е "неговият" запис, твърди той, и не виждал защо трябва да споделя заслугите с някой друг. Неговата звукозаписна компания отказва и Джоунс печели наградата си.
Прочети още
Това е една от 27-те награди Грами, които той спечели в дългата си кариера като диригент, ръководител на група, продуцент, аранжор и композитор. Работата на Куинси Джоунс обхваща джаз, соул, рок, поп, диско, балади и фънк, а по времето, когато той е назначен да продуцира Thriller, той вече бил под пара и работел с най-големите звезди.
Насрочената начална дата за сесиите с Майкъл Джексън трябвало да бъде отложена, докато той завърши създаването на албум с диско кралицата Дона Съмър. След като работата по албума на Джако започнала със закъснение, записът трябвало да спре отново, защото Джоунс си взел отпуск, за да направи запис с Пол Маккартни. След това
Стивън Спилбърг се обадил и му дал месец
да запише саундтрака към филма ET, докато Франк Синатра чакал Джоунс да продуцира следващия му албум.
Джоунс започнал да прекарва дни наред в студиото, лишен от сън. "Да, но тук идват творческите неща, подсъзнателният ум", казва той. "Беше трудно. Но ние го направихме."
Въпреки че е бил женен за работата си, Джоунс все пак намерил време да стане баща на седем деца от пет различни жени. Той е женен за Джери Колдуел от 1957 до 1966 г. и за шведската актриса Ула Андерсон от 1967 до 1974 г. И двата брака са анулирани.
Ден след развода си с Андерсън той се жени за Липтън, с която го запознава дъщеря му тийнейджърка и която се отказа от кариерата си, за да стане съпруга и майка, която си стои вкъщи. След развода им той живее с германската актриса Настася Кински от 1991 до 1995 г. и имат дъщеря на име Кения, която е модел. Той също така твърди, че е излизал с Иванка Тръмп.
Но кариерата му бе това, което разруши 13-годишния му брак с актрисата Пеги Липтън и майка на две от децата му.
"Нашата любов никога не се промени, но животът на Куинси се промени след успеха му с Майкъл", каза Липтън. "Популярността изискваше времето и живота му и той трябваше да се промени, за да ги посрещне. Той си вършеше своите неща, а аз моите."
Във време, когато смесените бракове бяха необичайни, изборът му на партньори предизвика коментари, някои от които враждебни. Русокоса и синеока, Липтън си спомня: "Където и да отидохме с Куинси, имаше реакциите сред хората."
Въпреки че
Джоунс записва хитови албуми с големи продажби
под собственото си име, способността му да помага на другите да реализират своята музикална визия е това, с което той е най-известен.
Когато го попитаха кой го е впечатлил най-много сред тези, с които е работил през дългата си кариера, той изтъква "малък списък", включващ Оскар Питърсън, Чарли Мингус, Роланд Кърк, Дизи Гилеспи, Майлс Дейвис, Сара Вон, Били Холидей, Ела Фицджералд , Луис Армстронг, Лайънъл Хамптън, Дюк Елингтън, Тони Бенет, Даяна Рос, Лена Хорн, Рей Чарлз, Синатра, Джийн Крупа, Луис Джордан, Дайна Уошингтон, Анди Уилямс, Били Екстайн, Шарл Азнавур и Арета Франклин.
Майкъл Джексън, Боб Дилън, Стиви Уондър, Брус Спрингстийн
Показателно е, че Майкъл Джексън дори не попада в топ 25. Нито Боб Дилън, Стиви Уондър, Брус Спрингстийн, Пол Саймън, Тина Търнър и Лайънъл Ричи, всички от които той събра в студио през 1985 г., за да запишат We Are the World, най-продаваният сингъл на всички времена.
Повечето от имената в списъка му отразяват любовта му към джаза, въпреки че той беше всичко друго, но не и пурист. "Един джаз музикант може или да бъде артист и да прави прогресивни неща, или може да работи върху това да угоди на хората", отбеляза той в началото на кариерата си. "Мисля, че може да се постигне щастлива среда между двете."
Това бяха мъдри думи, които дадоха максимата, която беше в основата на цялата му кариера.
Баща му работи за Ал Капоне
Роден като Куинси Дилайт Джоунс в Чикаго, Илинойс, през 1933 г., майка му Сара е работила в банка, а баща му Куинси Дилайт Джоунс старши е работил за известна двойка гангстери, съперници на Ал Капоне. Когато бил на седем години, майка му претърпяла срив и била изпратена в приют. Споменът да я види отведена от мъже в бели престилки никога не го напуснал.
Когато баща му се жени повторно, мащехата му го бие. А Джоунс пощурява. Той си спомня, че е виждал "мъртви тела и картечници" по улиците на южната част на Чикаго. "Това беше най-голямото черно гето в най-тежката депресия. Около нас нямаше нищо друго освен гангстери и аз също исках да бъда такъв", каза той.
Животът му се променя на десетгодишна възраст, когато открива пиано в имот, който ограбва. "Когато докоснах клавишите, всяка клетка от тялото ми каза: "Това ще правиш до края на живота си." В този ден спрях да искам да бъда гангстер и започнах да искам да бъда музикант."
Малко след това семейството се премества в Сиатъл, където в гимназията Джоунс се научава да свири на туба, след това на саксофон и накрая на тромпет. На 14 години той създава група с Рей Чарлз и попада под магията на слепия певец, когото нарича свой "голям брат" до смъртта на Чарлз през 2004 г., пишат от The Times.
През 1951 г. печели стипендия за Музикалния колеж Бъркли в Бостън, където е почитан като един от най-известните възпитаници на училището, а кандидатурата му е поставена в стъклена витрина. В интерес на истината Джоунс напуснал колежа след първата си година, когато намерил работа като свирещ на тромпет в групата на Лайънъл Хамптън.
До 1953 г. той се премества в Ню Йорк и скоро работи върху аранжименти за някои от най-големите имена на деня, включително Сара Вон, Каунт Бейси и Елингтън.
Началото на кариерата му
И все пак той няма намерение да изостави амбициите си като изпълнител и през 1957 г. сключва договор с ABC Records, издавайки дебютния си албум като ръководител на група. По това време той също е тромпетист и музикален директор в групата на Дизи Гилеспи.
През 1957 г. той се мести в Париж, за да учи при Надя Буланже в Американската консерватория, където също посещава лекции на композитора Оливие Месиан и Пиер Булез. Той се наслаждавал на бохемския мултикултурализъм. "В Америка, в която израснах, имаше апартейд, но отидох в Париж и това ме научи, че може да има баланс между черно и бяло", спомня си той. "Когато Рей Чарлз и аз бяхме деца в Сиатъл, нямахме чернокожите модели за подражание, които младите чернокожи хора имат днес, като Опра и Барак."
В Париж той свири в клубовете в Латинския квартал и получава работа като музикален директор във френския звукозаписен лейбъл Barclay, където работи с водещите френски певци на деня, включително Азнавур и Жак Брел.
Той се мотаел и с Джоузефин Бейкър, Франсоаз Сейгън и Пабло Пикасо, чието студио било от другата страна на улицата от апартамента му. Той си спомня обяда на sole meuniеre с художника, който извадил четката си и добавил няколко щриха в червено, жълто и синьо в чинията си.
Първият афроамериканец шеф на Mercury Records
Джоунс се завръща в Ню Йорк през 1961 г., за да стане музикален директор на Mercury Records и се радва на незабавен поп успех, като продуцира хита No 1 на Лесли Гор It’s My Party. До 1964 г. той е повишен във вицепрезидент, първият афроамериканец, който заема толкова висока позиция в голяма звукозаписна компания.
Но мандатът му бил краткотраен, тъй като приблизително по същото време, Сидни Лъмет помолил Джоунс да композира музиката за неговия филм The Pawnbroker. Подкрепен от успеха на филма, той подал оставка от Mercury и се преместил в Лос Анджелис, за да се насочи към доходоносния свят на филмовата музика. През следващите три десетилетия той композира саундтраци за повече от 30 игрални филма, включително In the Heat of the Night, Bob & Carol & Ted & Alice, The Getaway. Той също така работи печелившо в телевизията, като пише тематичната музика за Roots, Ironside, The Bill Cosby Show и Fresh Prince of BelAir.
След като се среща с Франк Синатра във Франция през 1958 г., той е нает да аранжира албума на певеца от 1964 г. It Might as Well Be Swing, създавайки окончателни версии на Fly Me To The Moon и The Best Is Yet To Come.
Франк Синатра и Лас Вегас
Той също така дирижира и аранжира албума на живо Sinatra at the Sands, записан в Лас Вегас. По това време чернокожите музиканти се хранели в кухнята, а не в казиното и били принудени да отсядат в по-евтини "черни" хотели. Синатра изисквал всички членове на оркестъра му да бъдат третирани еднакво и назначава група бодигардове, които да се грижат за Джоунс и другите му чернокожи музиканти. "Ако някой дори ги погледне накриво, искам да им счупите и двата крака", инструктирал ги Синатра. "Франк беше корав, човече. Той се отърва от расизма там", каза Джоунс.
Две десетилетия по-късно Синатра призовава Джоунс обратно, за да продуцира последния му соло студиен албум LA Is My Lady. След като завършили записа, Синатра свалил златния си пръстен с гравиран фамилен герб и го дал на своя продуцент, който го носел до края на живота си.
Две церебрални аневризми и тежка мозъчна операция през 1974 г. почти му костват живота и го карат да се откаже от свиренето на тромпет – но най-големият му триумф тепърва предстои.
Докато работи с Даяна Рос и Майкъл Джексън върху саундтрака за филма The Wiz от 1978 г., Джексън моли Джоунс да препоръча продуцент за Off The Wall, първия му солов албум след напускането на Motown. Джоунс му каза, че би се радвал сам да се опита.
Новият лейбъл на Джаксън, Epic, първоначално бил против и твърдял, че Джоунс е "твърде джазов", но успехът на собствения му фънк соло албум The Dude от 1981 г., който включваше три топ 20 хит сингъла в Just Once, One Hundred Ways и Razzamatazz — сключил сделката.
Off the Wall продаде 20 милиона копия, цифра, надвишена от Thriller от 1982 г., докато Bad от 1987 г. - третата продукция на Джоунс за Джексън - натрупа още 35 милиона продажби.
Те никога повече не са работили заедно, не на последно място защото Джоунс нямаше време за нарцисизма на суперзвездата. Когато събра най-големите световни звезди, за да запишат We Are the World, той закачил знак на вратата на студиото, който гласял "Оставете егото си пред вратата".
Собственото състояние на Джоунс се оценява на 400 милиона долара, но той настоява, че никога не е правил музика за пари или слава. "Дори не и Thriller. Бог излиза от стаята, когато започнете да мислите за пари."
