Британският писател Салман Рушди оцеля при тежко нападение в Ню Йорк в петък, но атаката предизвика подновен интерес към предишни подобни случаи, свързани с неговия роман от 1988 г. „Сатанинските стихове“. Поне 38 души са намерили смъртта си при нападения, свързани с произведението, след като аятолах Хомейни, тогавашният върховен лидер на Иран, нарежда на мюсюлманите да убият родения в Индия британски писател Салман Рушди заради описанието на пророка Мохамед в книгата. В петък 75-годишният Рушди претърпя тежка операция, след като беше намушкан и беше поставен на вентилатор. В събота състоянието му започна да се подобрява, но лекарите съобщиха, че ще загуби едното си око вследствие на нападението. 44-годишният Хитоши Игараши, който превежда книгата на японски език, обаче няма този късмет. През 1991 г. той е намушкан до смърт в университета Цукуба, североизточно от Токио, където преподава сравнителна ислямска култура в продължение на пет години. Никой не е арестуван и

престъплението остава неразкрито

и до днес. По онова време полицията в Япония твърди, че няма конкретни доказателства, свързващи атаката със „Сатанинските стихове“, въпреки че японският издател на романа е получил смъртни заплахи от ислямистки бойци и че известно време е бил пазен от бодигардове.

Пред офисите на издателската къща Shinsensha, публикувала книгата, се провеждат протести, а пакистански гражданин е арестуван същата година за опит да нападне рекламодател в книгата на пресконференция. Игараши е убит, докато напуска кабинета си в университета Цукуба. Тялото му е открито от портиер с прорезни рани по врата, лицето и ръцете. Кафявата кожена чанта, която преводачът носи, е покрита с резки, което предполага, че той се е опитал да се защити. Спекулации за убийството се разпространяват в японските медии от години. Най-известната версия, съобщена през 1998 г. от списание Daily Shincho, е, че следователите за кратко са идентифицирали студент от Бангладеш в университета Цукуба като заподозрян, но са се отказали от по-нататъшно разследване поради натиск от страна на висши служители, които се тревожели за потенциалните

последици за Япония

в отношенията й с ислямските нации. Дни преди нападението срещу Игараши в апартамента си в Милано е намушкан и преводачът на „Сатанинските стихове“ на италиански език Еторе Каприоло. Той оцелява след атаката. През юли 1993 г.

на косъм от смъртта

се разминава и турският писател Азиз Несин, който публикува преведен откъс от „Сатанинските стихове“ в местен вестник. Тогава, в опит да го убие, тълпа екстремисти подпалва хотел в Източна Турция, където той е отседнал. Несин, който тогава е на 78 години, успява да избяга от сградата чрез пожарникарска стълба. Но 37 други интелектуалци, които са гости на хотела, загинаха в пламъците. По-късно турски съд осъди на смърт 33-ма души за ролята им в нападението. През октомври 1993 г. норвежкият издател на „Сатанинските стихове“ Уилям Нигаард беше

прострелян три пъти

пред дома си в Осло. Той се възстанови напълно и продължи да препечатва книгата. Едва 25 години по-късно, през 2018 г., норвежката полиция повдигна обвинения по случая, два дни преди да изтече крайният срок, който би изключил наказателното преследване. Разследващите отказаха да назоват имената на заподозрените или да уточнят на колко души са повдигнати обвинения.

Кръв и убийства заради „Сатанинските стихове“ на Салман Рушди

Според норвежкия държавен телевизионен оператор NRK един от заподозрените е ливанският гражданин Халед Мусауи, който е бил разпитан по време на първоначалното разследване. Другият заподозрян е ирански дипломат, който е работил в посолството на своята страна в Осло от 1989 до 1993 г., след което напуска Норвегия.

„За съжаление, не мисля, че този въпрос някога ще стигне до съда в Норвегия“, каза адвокатът на Нигаард. Що се отнася до убийството на Игараши, давността по случая изтече през 2006 г., предизвиквайки общо чувство на разочарование, че няма да има възмездие. През 2009 г. неговата вдовица прибра портфейла, очилата и други вещи от полицейския участък, където те бяха държани близо три десетилетия като доказателство. Но миналата година полицейски служители съобщиха, че продължават да разследват убийството с надеждата, че давността може да не се прилага, ако се окаже, че извършителят е избягал от страната.