Тази снимка вече изглежда нелепо

Даниел Смилов

Разпускането на РБ и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели поради следните причини:

1. Реформаторски блок отдавна няма. Той престана да съществува преди година, когато ДСБ излязоха от управляващото мнозинство. Гражданският му съвет също вече не функционира, а той беше генератор на политики и легитимност на блока. Кой носи вината за този печален резултат е въпрос на спор, но така или иначе днес РБ е просто етикет, единствената стойност на който е, че определена група от хора гласуват за него по инерция или някаква друга (вероятно биографична) причина.

2. Тези хора не са много обаче. Гласоподавателите на блока спаднаха от 7-9 до 2-3%, които няма да са достатъчни за влизането му в следващия парламент.

3. Най-деструктивно за дясното ще е да си организира кампания, при която ДСБ, един остатъчен РБ и новият проект на Христо Иванов се конкурират - тогава невлизането в НС на всички ще е гарантирано.

4. Партиите от остатъчния РБ - СДС, ДБГ и т.н. - имат интерес да влязат в ясна предизборна коалиция с ГЕРБ (заедно или поотделно). По този начин техните 2-3% няма да се загубят и ще подпомогнат сформиране на евентуално мнозинство или поне на по-голяма парламентарна група. Така или иначе за тези партии биха гласували хора, които смятат, че тяхната функция е да подпомагат ГЕРБ - тези избиратели ще оценят положително подобна ясна стратегия.

5. ГЕРБ има огромен интерес от такова развитие. Така той ще покаже, че прави опити да „консолидира" десницата и ще вземе все още престижния в определени среди етикет СДС. Но много по-важно е, че по този начин ГЕРБ ще избегне чистата загуба на дясно-центристки гласове и създаването на впечатлението, че дясното е безнадеждно фрагментирано. Това впечатление, ако се наложи в кампанията, ще даде автоматично голяма победа в ръцете на левицата. Сами ГЕРБ не могат да разчитат на повече от 30% от местата в следващото НС - ако останалите са леви, патриоти и случайни популисти, ГЕРБ лесно ще бъде изолиран.

6. Консолидацията на ГЕРБ, ДБГ, СДС и др. в предизборна коалиция от рода на тези, които БСП обикновено правят вляво, ще даде възможност за създаването на втори десен център около ДСБ и „Да, България!". Този център ще се бори за гласовете, които Борисов така или иначе безвъзвратно е загубил. Бойкотирането на подобен втори център, колкото и да е парадоксално, е губеща стратегия за ГЕРБ (въпреки инстинктите на г-н Цветанов). Ако този център не възникне, голяма част от десните избиратели просто ще си останат вкъщи или ще се пръснат по най-различни извънпарламентарни опции. (Президентските избори показаха, че призивите за "антикомунистически" вот в полза на ГЕРБ звучат кухо дори за собствените му избиратели.) Така ГЕРБ ще остане партия без никакъв шанс да състави дясно правителство или дори да участва със сериозно дясно-центристко присъствие в новото НС. Единствената опция в такава ситуация би била да бъде доста дълбока опозиция, очакването за което пък ще откаже конформисткия вот от ГЕРБ (тези, които обичат да гласуват за победителя). А това ще свали още резултата на Борисов и компания. Перспективата за "голяма коалиция" с БСП (и ДПС) също би била привлекателна само за най-закоравелите привърженици на ГЕРБ, което отново демонстрира, че за Борисов втори десен център в парламента е всъщност изгоден. (Най-малкото този център ще вдигне преговорната цена на ГЕРБ, ако те толкова много искат да се коалират с БСП и ДПС, тъй като биха могли да твърдят, че имат опции и вдясно.)

Алтернативата на този вариант с два десни центъра е стратегията „Цветанов" - унищожаването и раздробяването на малките десни формации, така че само ГЕРБ да остане на сцената. Това може да изглежда рационална стратегия на хора, за които политиката е игра с нулев сбор - за да спечелят едни, другите трябва непременно да загубят. В сегашната ситуация обаче от тази стратегия ще загубят абсолютно всички десни. Известна минимална координация и взаимодействие биха ги подпомогнали, каквито и да са принципните различия между тях.

Стратегията „Цветанов" всъщност вече демонстрира своя деструктивен потенциал. Тя допринесе за разпада на дясно-центристкото мнозинство зад правителството „Борисов 2" и даде президентския пост на левицата. Придържайки се към тази стратегия, ГЕРБ просто ще продължи свличането и самомаргинализацията си в следващия парламент. С по-малко места той ще разполага и с по-малко потенциални партньори.

Това са изцяло реалполитик съображения, които са валидни независимо от това кой какво разбира под „дясно", кой какви политики ще води и кой с кого ще се коалира след изборите. Важните дебати са, разбира се, по точно тези въпроси. Но всъщност предизборната тактика може да се окаже решаваща - ако тя е неудачна, съдържателните дебате ще бъдат до голяма степен безпредметни.

Саморазпускането на РБ не би било отрицание на постигнатото от блока. Напротив, продължаването му в сегашната форма го дискредитира напълно и го прави да изглежда абсолютно нелепо. Функцията му оттук нататък би била просто да фрагментира дясното и да обрече всички десни формации на неуспех по гореспоменатите причини. Зомбирането на формацията до края на предсрочните избори няма как да допринесе за по-добра оценка за общата й политическа роля, в която имаше и много добри, и полезни неща.

Всъщност със саморазпускането си РБ би съхранил двете си най-ценни характеристики, които с течение на времето влязоха в тежко противоречие. Първо, РБ беше създаден като политически инструмент на протеста от лятото на 2013 г.: на желанието да се разгради моделът „КОЙ", да се освободи държавата от захвата на определени интереси, а (по-късно) и да се търси отговорност за фалита на КТБ. След декември 2015 г. на голяма част от десните избиратели стана ясно, че в коалиция с ГЕРБ това няма да се случи. Разпускайки се сега, РБ ще даде възможност за консолидирането на тези избиратели в представителство, което отговаря по-адекватно на тяхната позиция.

Второ, РБ възникна с идеята да предотврати фрагментацията на дясното и поне за година показа, че това е възможно. Тази възможност все още не е напълно изчезнала, но единствено по формулата, описана по-горе, а не по тази от стратегията „Цветанов".

Казано високотеоретично, десните са изправени пред проблем на колективното действие. Ако всички се държат егоистично и гледат само собствения си интерес, ще постигнат най-лошия възможен резултат. Един от проблемите на колективното действие носи показателното заглавие „Дилема на затворника".

В една държава с безконтролна прокуратура, в която главният прокурор еднолично определя какво е правно задължително и какво не е, „Дилемата на затворника" може да придобие съвсем различен, а-теоретичен смисъл за формации, които пренебрегват сътрудничеството и координацията.