Широ Ишии със семейството си
Продължение от миналия брой
С края на Втората световна война дошъл и денят на ликвидацията на Отряд 731. В началото на 1945 година Квантунската армия все още се наричала „непобедима на континента". Големи надежди се възлагали на нейното „най-съвременно оръжие" - бактериите и отровите, разработени в Отряд 731. През март 1945 г. Ишии отново заел поста началник на отряда и променил шифъра му от 731 на 25202, а през май същата година на съвещание на ръководството на отряда дал разпореждане за „увеличаване на производството". Междувременно в отряда били разработени технологии за изсушаване на чумната бактерия и вече се произвеждала такава с 60 пъти по-силна от обичайната. Техниката за разпръскване на бактерии чрез дъждовни облаци достигнала най-високо равнище, керамичната бомба била усъвършенствана и поголовно се развъждали жизнеустойчиви плъхове и „кръвожадни" бълхи. Бройката на плъховете трябвало да достигне 3 милиона. За лова на плъхове и мишки били организирани „ударни групи с особено предназначение". Била поставена задача да се произведат 300 килограма чумни бълхи, тоест около милиард кръвопийци.
Но на 9 август 1945 година в ранни зори съветските войски предприели военни действия срещу Япония. Предвиждайки мащабното настъпление, командването на Квантунската армия съсредоточило главните си сили в района на Муданцзян. Едновременно с това пристъпило към изграждането на огромна база в провинция Гирин, където започнало да прехвърля стратегически материали и секретни документи, включително и част от документите на Отряд 731. Тази операция била наречена „Ро".
Според разказите на бивши служители на отряда през онзи ден Широ Ишии не бил в Пинфан. Отрядът работел както обикновено. Това всеобщо спокойствие изглеждало странно, ако не се вземе предвид, че съветската авиация била бомбардирала Североизточен Китай и преди. Част от ръководството на отряда било заминало, за да ръководи евакуацията в района на Тунхуа. Затова нямало кой да разшифрова телеграмата, която Ишии изпратил, и никой не знаел какво е било нейното съдържание.
Вълнението обхванало отряда чак вечерта. Появилите се в тъмнината над Харбин няколко съветски самолети хвърлили осветителни бомби. По улиците на града настъпила паника, разнесъл се сигнал за въздушна тревога. Служителите на отряда и техните семейства прекарали една неспокойна нощ в противовъздушните убежища.
На следващата сутрин от щаба на Квантунската армия постъпило разпореждане началникът на отряда Ишии да се яви за получаване на указания. Но той не бил в отряда и никой нищо не знаел за него. Адютантът му спешно заминал за Чанчун, където му казали, че „Отряд 731 трябва да действа по собствено усмотрение".
Той се върнал в отряда по обяд на 10 август. Заповедта да се действа по собствено усмотрение предизвикала объркване сред ръководството. Ако Пинфан бъде завзет от съветските войски, щяло да стане известно за дяволските експерименти над три хиляди живи хора и сътрудниците на отряда щели да бъдат подведени под отговорност като военни престъпници.
Работата по евакуацията на отряда започнала през нощта на 10 срещу 11 август. Ишии се завърнал в отряда през същата нощ и провел още едно съвещание с ръководството, като между него и генерал-майор Кикути се разразил лют спор. Планът за евакуация, за който настоявал Ишии, включвал съхранението на тайните на Отряд 731 и заповед към целия личен състав да се самоубие, за да не попадне в ръцете на врага и да разкаже за зверствата в отряда. Кикути настоявал да не се заставят хората да отнемат живота си. В крайна сметка Ишии отстъпил.
Към 10 август затворниците в отряда били около 40 души. За съдбата им има различни версии. Някои разказват, че са били отровени с калиев цианид, други - че всички са били разстреляни. В действителност изследванията сочат, че „дънерите" били умъртвени с отровен газ. Някои от тях не умрели веднага, а агонизирали в непоносими мъки. Пазачите хладнокръвно разстрелвали отказващите да умрат. Убитите затворници били изхвърлени в голяма яма, залети с бензин и мазут и подпалени... В пещите, където преди горели трупове, сега изгаряли огромни количества препарати, документи и оборудване... Труповете не горели добре в ямата. Тъй като убийците бързали да си плюят на петите, те покрили криво-ляво останките с пръст и избягали... От земята тук-там стърчали ръце и крака, затова задачата им се сметнала за неизпълнена. Ръководството на отряда наредило труповете да се изкопаят наново и да се изгорят напълно.
В нощта на 12 август паниката в Отряд 731 достигнала невероятни размери. Плъзнали слухове, че „съветските войски вече са нахлули в Харбин и там се водят улични боеве". В селището Того настъпило объркване сред евакуиращите се семейства на личен състав. Те захвърляли мебелите и вещите си, грабвали децата си и тичали към вагоните. Едновременно с евакуацията на две и половина хиляди души се осъществявала операцията по унищожаване на отрядните съоръжения. От време на време се чували взривове, сградите пламвали и черен дим се издигал в небето.
Самолетите, освен тези, които се ползвали от началника и отрядното ръководство, били изгорени. С грохот излетели във въздуха електростанцията и котелното. Един след друг пламнали жилищните домове в „селище Того". Множество плъхове се разбягали от вивариума из околните поляни. От подпалената сграда, в която се помещавала групата на Танаки, на свобода се измъкнали милиони бълхи. От лабораториите изчезвали платинените петриеви панички и изпарители. Банкноти от стотици йени преминавали от касите на отряда в джобовете на служителите. Някои от тях въпреки суматохата опаковали внимателно всичко ценно и след войната с тези средства отворили в Япония частни здравни клиники.
Ешелоните се състоели от платформи и товарни вагони - пътнически вагони нямало.
На някои от семействата на служителите били раздадени флакони с отрова, която да изпият, ако попаднат в плен. Служителите на отряда и техните семейства научили за края на войната вечерта на 15 август. На следващата вечер, когато ешелоните пристигнали в Чанцун, адютантите обявили из вагоните, че „сега ще говори негово превъзходителство началникът на отряда Широ Ишии". Ишии се обърнал към събралите се на платформите: „...Япония е победена. Ние се връщаме в родината. Но при всички обстоятелства вие сте длъжни да пазите тайна за Отряд 731. Ако някой не съумее да я съхрани, то аз - Ишии - ще намеря този човек, където и да е, и ще се разправя с него! Разбрахте ли?"
На Международния военен трибунал за Далечния изток Съветският съюз настоял да бъде подведено под отговорност ръководството на Отряд 731 начело с Широ Ишии. Спасявайки кожата си, Ишии обаче отишъл в щабквартирата на американските окупационни войски и им предал материали за Отряд 731. Така американското военно командване се сдобило с огромно количество уникални за времето си данни за бактериологичните оръжия. А Ишии - със закрилата им. От съветска страна било предадено заключението, че „местонахождението на ръководството на Отряд 731 е неизвестно и няма основания за обвинение на отряда във военни престъпления".
Дълго време Япония отрича доказателствата за Отряд 731. Когато десетилетия по-късно признава за съществуването му, тя отказва да поднесе извинения и да плати компенсации на семействата на загиналите.
Много от служителите на Отряд 731 след войната развиват бляскави научни кариери в своите области. А в Китай е издигнат паметник на жертвите на отряда в единствената оцеляла сграда в Пинфан. Изграден е и музей, макар той да не разполага с много експонати. Но дава представа за това как е изглеждал този азиатски Аушвиц. До смъртта си Ишии никога не е преследван за каквото и да е военно престъпление. В Япония има две версии за последните години от живота му. Едната е, че се е преместил в Мериленд, където се заел с проучване на биологични оръжия. Но според дъщеря му Харуми той останал в Япония, където умрял от рак на гърлото на 67-годишна възраст.
