Коронавирусът 2019-nCoV, тръгнал от Централен Китай, е на път да предизвика пандемия. На това мнение са много лекари и специалисти. Според критериите на Световната здравна организация състояние на пандемия може да се обяви, когато едно заразно заболяване е едновременно на поне два континента и застрашава много хора. „Този коронавирус се предава много, много лесно и почти сигурно навлизаме в пандемия. Но дали случващото се е катастрофално? Не знам.“ Това обяви д-р Антъни Фаучи, директор на американския Национален институт по алергии и инфекциозни заболявания, цитиран от „Ню Йорк таймс“. Коронавирусът от Ухан вече е в поне 26 държави на три континента, но с важното уточнение, че огромната част от случаите на заразени и практически всички смъртни случаи са единствено в Китай. С едно изключение – през уикенда във Филипините почина китаец, дошъл от Ухан. Властите по света предприемат драстични мерки и със сигурност се подготвят за пандемична ситуация, в която продължително време ще трябва да се справят със заплахата.

Последният подобен пример е H1N1

(т.нар. свински грип от 2009 г.), който специалисти свързват с гибелта на стотици хиляди души, припомня Би Би Си. Пандемиите възникват, когато вирусът е съвсем нов, лесно заразява хората и може да се предава от човек на човек ефективно и устойчиво. Все още няма - и още месеци наред няма да има - ваксина или доказано лечение. Коронавирусът 2019-nCoV отговаря на почти всички от тези условия за обявяване на пандемия. Единственият фактор, който все още отсъства, е появата на устойчиви гнезда на заболяването в различни държави. Световната здравна организация е тази, която обявява пандемия, но засега ръководството й опитва да успокои планетата, че, изглежда, разпространяването на коронавируса извън Китай е „минимално и бавно". Към понеделник вечерта имаше близо 18 000 случая в Китай, но само 150 заразени в други страни, обобщава „Дневник“. Засега изглежда, че заразата се предава бързо подобно на грипа, не е толкова смъртоносна, колкото коронавирусите SARS (10% от заразените умират през 2002-2003 г.) или MERS (около 35% от заразените умират от 2012 г. насам). „Ако инвестираме в борбата в епицентъра, при източника, тогава разпространяването по други страни ще е минимално и бавно“, каза генералният директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейесус. Той призовава да не се въвеждат толкова драстични ограничения и да не се спират транспортните връзки между държавите.

Въпроси без отговор

Проблемът е, че има все още много въпроси, на които и той няма отговор. И първият от тях е колко сериозно е заболяването и докъде може да се разпростре месец след като Пекин обяви за появата му. Освен това всяка пандемия е различна и докато вирусът, който я предизвиква, не започне да обикаля по планетата, е невъзможно да се прогнозират последиците от нея. Затова основните мерки в момента са да се ограничи разпространението на 2019-nCoV. Докато са засегнати относително малко хора, властите имат известен контрол над случващото се. Освен това специалистите призовават да не му се дава възможност да мутира и да се появяват нови и нови щамове, още преди да е намерено лечение и ваксина за първоначалния. Сериозни са съмненията, че реалният брой на заразените е значително по-висок. Различни компютърни модели на здравни институти показват, че той би трябвало да е над 5 пъти повече от официално обявените, или около 100 000 души. „Все по-невероятно е вирусът да бъде удържан“, казва д-р Томас Фрийдън, бивш директор на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, един от водещите подобни институти в света. „Поради това е вероятно той да се разпространи, както се случва с грипа и други организми, но все още не знаем колко хора ще обхване и колко от тях ще убие.“

Да не бързаме толкова

 

В първите дни на пандемията от появилата се в свинеферми в щата Веракрус „свински грип“ през 2009 г. „се говореше за Армагедон в Мексико“, припомня д-р Антъни Фаучи. „Оказа се, че положението не е чак толкова страшно.“ Тогава заразата се разпространи много бързо и починаха около 285 000 души, но това е по-малко от данните при сезонен грип. Смъртността бе около 0.02%, но тревога предизвика оформянето на рискова група под 50-годишна възраст. Инфлуенцата - зловещият „испански грип“ от 1918 г. - уби едва около 2.5% от заразените, но поради поразяването на стотици милиони хора по света и по-неразвитата медицина се смята, че жертвите са 20-50 милиона. Също около 2% е смъртността от коронавируса от Ухан, но се предполага, че тя ще намалява с правенето на повече тестове и с регистрирането на далеч не толкова тежки случаи на болни.