Коронавирусът определено засегна всички сфери от обществото – начинът на живот, празнуването, пазаруването, излизането навън. Не пропусна и изборите за правителства, президенти и представители на властта в различните страни. Анализатори смятат, че отиващият си президент на САЩ Доналд Тръмп също е изгубил много от подкрепата си заради пандемията или по-точно несправянето си с нея. Можел да застреля човек в центъра на Ню Йорк, без това да му струва дори един изгубен глас – хвалеше се Доналд Тръмп по време на предизборната си кампания през 2016 година. Едно доста съмнително самохвалство, което почти се сбъдна. Вярно, президентът не застреля никого, но извърши доста сходни неща. В продължение на цели три дни Доналд Тръмп знаеше, че е заразен с коронавирус и може да го предаде на други хора, но въпреки това си мълчеше. Нещо повече: продължи да се явява на предизборни митинги, да сяда на маса с големи спонсори и да пише в Twitter, че
маски носят само страхливците
Това несъмнено отказа много хора, които преди това го подкрепяха. С това подвизите му не приключиха. След два дни в болницата все още заразният президент накара охраната да го превози през шпалира от строени навън негови фенове. И само 24 часа по-късно се завърна в Белия дом, където – още пред входа – демонстративно си свали маската. Опасността изобщо не била толкова страшна, колкото твърдели политическите му противници, продължи да пише президентът в Twitter, а той самият бил най-яркият пример за това. „Демократите лъжат. Джо Байдън е страхливец. На мен никой нищо не може да ми направи.“ Стана ясно и че Тръмп е знаел, че коронавирусът е смъртоносен. Но си е замълчал пред американската общественост. Още един ход, който
може би му костваше преизбирането
Само преди няколко дни в Румъния също се проведоха избори. Управляващата партия изгуби, оправданието – не са се справили с коронавируса. Веднага след загубата премиерът Лудовик Орбан подаде оставка заради разочароващото представяне на Националната либерална партия.
Смята се, че и там COVID-19 e оказал влияние. Само 33% от румънците са гласували на парламентарните избори в сравнение с близо 39,5% през 2016 г. Това е исторически слаба активност на парламентарни избори в балканската държава, което вероятно е в резултат на епидемията от коронавирус, но и също разочарованието от политическата класа.
Дали нещата и в България седят така?
Преди седмица президентът обяви, че ще насрочи изборите за 28 март. Има обаче един проблем. И той е, че притесненията от коронавируса биха могли да се свържат с традиционно ниската избирателна активност. И да се случи нещо, което навярно вече е калкулирано в партията, която ще спечели най-много от подобен синтез, това може и да е ГЕРБ. Социолозите вече посочиха, че не е късно да се въведе дистанционно гласуване по пощата - това, което направиха в САЩ и което е правилно да се направи, за да може да защити всички, които искат да гласуват, но са в застрашената група. Ако в края на март положението с коронавируса е все още сериозно и няма дистанционно гласуване, то вотът
би могъл да загуби немалко бюлетини
И при стандарта от 1 милион гласували за ГЕРБ, те може да се окажат съвсем достатъчни, за да подарят нови 4 години на Борисов. Има обаче и друга гледна точка. Смята се, че въпреки хвалбите на Бойко Борисов, че той се справя с пандемията, страната е в окаяно състояние. Мерките, които той въвежда за справяне с породената икономическа криза, не дават особени резултати, стотици хиляди, ангажирани в туристическия бранш и в заведенията, са недоволни от затварянето, а все повече хора мислят, че всичко е излязло от контрол. Това може да изиграе и лоша шега на Борисов, който да изгуби още повече от подкрепата си, която и без това се стопи по време на протестите, скандалите с шкафчетата, пълни с пари и злато, и изтеклите записи, в които обижда дори председателя на парламента Цвета Караянчева.
Мерките и датите в България
Правителството подготвя мерки за провеждане на парламентарните избори в безопасна за здравето на хората среда. Това обяви министърът на здравеопазването Костадин Ангелов във вторник. „Основната ни задача е изборите да се проведат в указания законов срок по начина, по който той ще бъде определен. А наш ангажимент е да организираме тяхното провеждане безопасно за всички български граждани, включително и за участниците в секционните избирателни комисии“. Парламентарните избори трябва да бъде насрочени от президента Румен Радев, като указът му се очаква през януари. Преди седмица държавният глава посочи като вероятна датата 28 март. Няколко дни по-късно председателят на Стратегическия съвет към президента - Александър Маринов, каза, че датата може да бъде преосмислена, ако извънредни обстоятелства, свързани и с епидемичната обстановка, наложат това. Според изискванията на конституцията следващите редовни парламентарни избори могат да се проведат в периода между 28 март и 28 май.
