Конституционният съд (КС) е образувал дело по искането да бъде обявена за противоконституционна поправка, с която се отменя възможността за сключване на брак от непълнолетни, съобщи Mediapool.
Текстът беше премахнат с последните промени в Семейния кодекс, приети миналата година.
Това е първият сигнал до КС, подаден от районен съдия - възможност, която бе дадена с последните промени в конституцията. Образуването на делото обаче не означава, че КС ще разгледа искането. Тепърва предстои съдиите да се произнесат по допустимостта.
Според действащите до скоро правила бракът с непълнолетно лице беше възможен след разрешение на районен съд. Тази норма се използваше предимно при женитби в ромските общности. Така се избягваше опасността пълнолетният съпруг да бъде съден, защото съпружеският живот с непълнолетно момиче е престъпление по НК, макар и да се наказва минимално – със затвор до две години или пробация.
Именно такова производство е поводът и за конституционната жалба. Преди да бъде променен Семейният кодекс, от районния съд в София е поискано разрешение 16-годишно момиче да сключи брак с 20-годишен. Двамата имат дете, родено в края на миналата година.
Преди разрешението да бъде издадено, обаче, парламентът промени закона. Така делото остана висящо. Според Семейния кодекс
бракът вече е възможен само при навършени 18 години.
Искането до КС е подадено от съдийката в районния съд Елена Динева-Илиева. В него тя посочва, че промяната е приета само след едно гласуване в парламента и напомня, че според конституцията законите се гласуват два пъти.
Всъщност тази практика се прилага от години. Предложенията за промени в законопроекти се правят между първо и второ четене, т.е. окончателно им приемане се случва след еднократен вот. В искането се напомня, че според старо решение на КС това е допустимо, но само когато допълнително внесените поправки имат връзка с първоначалния проект. Случаят не е такъв – поначало промените е трябвало да засегнат осиновяването, но след първо четене са предложени и текствете за ранния брак.
Съдия Динева засяга и въпроса за правната сигурност.
"Доколкото правото на брак е уредено изрично от Конституцията, то е едно от гарантираните в Конституцията права с особена закрила. В случая на лица, които са имали право да поискат от районния съд разрешение за встъпване в брак и се е развило вече част от това производство, законодателят отнема възможността да сключат такъв брак и напълно изключва ефекта на това производство и извършените до момента правни действия. Това нарушава принципа на правната сигурност на лицата, които до са подали искане до съда да им разреши да встъпят в брак след навършване на 16-годишна възраст", посочва тя.
Промените относно ранния брак са внесени от три народни представителки от ГЕРБ – Деница Сачева, Екатерина Захариева и Илиана Жекова. В мотивите си те заявяват, че още през 2008 г. Комитетът на ООН за правата на детето е препоръчал на България да забрани ранните бракове. През 2016 г. препоръката е повторена.
Те цитират и данни на агенцията за закрила на детето от 2022 г., според които е установен "огромен брой момичета, принудени да живеят в ранно съжителство, раждания в ранна детска възраст, застрашаващи живота и здравето на непълнолетните и новородените и водещи до прекъсване на образованието на майките, риск от изоставяне на родените от тях деца и др., към които често са подтиквани и принуждавани от родителите им".
Прочети още
Едновременно с това прокуратурата често отказва да образува дела по тези случаи, посочват още те.
Предстои КС да се произнесе дали ще допусне делото за разглеждане.
