Щатският конгрес на Илинойс се готви да обяви март за месец на България. Това ще стане с две резолюции, които са внесени в двете камари – Сенатът и на представителите. Очаква се това де се случи до края на февруари и точно навреме за националния ни празник 3 март. За да сме сигурни, че това ще се случи е нужна активното участие на българската общност в Чикаго и Илинойс. Текстът на проекто-резолюциите е идентичен и подчертава историческото партньорство между САЩ и България, 20-тата годишнина от ратифицирането на протокола за приемането ни в НАТО в Сената на САЩ и 80-тата годишнина от спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война.
Прочети още
В Камарата на представителите резолюцията е внесена от демократа от 113-и район Джей Хофман.
Това е стандартна практика и показва двупартийната подкрепа за текста и страната ни.
„Двете внесени за разглеждане резолюции в Конгреса на Илинойс са първа по рода си възможност България и българската общност да получат признание на най-високо ниво за приноса си към културно-историческото наследство на щата и Америка.“, каза за BG VOICE Станков - Очевидно е желанието на щатските власти да насърчат политическото, културното и социалното развитие на българската общност в Илинойс.“
В текста на двете резолюции са включени видни представители на българската емиграция в САЩ от български произход – изобретателят на компютъра Джон Атанасов, летците Стоян Юруков и Асен Йорданов, както се признава и приносът на писателя Алеко Константинов и неговият роман „До Чикаго и назад“. Включени са и текстове за най-старата действаща българска организация в САЩ - МПО, споменати са българските църкви в Илинойс, българските неделни училища, първите вестници, издавани от българската емиграция. Интересен елемент е включването в петицията на български емигранти от региона на Македония като Хенри Каранджов и писателят Стоян Христов. Каранджов е бил президент на Granite City Trust and Savings Bank и Masonic Temple Association. Стоян Христов е автор на книгата „Моята страна“, която била любима на 32-ия американски президент Франклин Рузвелт. В нея на няколко места Христов обяснява, че е българин.
Името на Христов присъстваше в
проекто-резолюция в американския Сенат, с която се искаше обявяването на месец септември м.г. на месец на македонската култура и наследство в САЩ. Тя предизвика скандал заради причисляването на редица българи от Македонския край като потомци на сегашната държава Северна Македония. Резолюцията така и не беше одобрена в Конгреса. Истината обаче е, че тези хора не са известни в България и техните истории не са разказвани. Причината е, че по времето на комунистическия режим в България историите за успели на Запад българи са били забранени. Така постиженията на много от тях остават неизвестни.
„Дошло е време българската държава и нашата общност в САЩ да припознаем тези наши сънародници и да заявим, че сме горди с успехите им.
Само така няма да позволим на други страни да подменят нашата история“, казва генералният консул в Чикаго Светослав Станков, чиито дипломатически действия бяха ключови македонската резолюция да не мине в Конгреса и сега да има българска такава в Илинойс. „Резолюциите са легален инструмент българската общност да засили взаимодействието си с местните власти, което неминуемо ще доведе до увеличаване на капацитета на българската част от гражданското общество в щата“, категоричен е Станков.
Но за да бъдат тези резолюции успешни е нужна и активната дейност на българската общност.
Нашите обществени и културни организации, училища, представители на бизнеса и медиите трябва да лобират пред щатските представители като изпращат писма и имейли в подкрепа на резолюциите. Само така конгресмените ще имат възможност да се убедят лично в мащаба на българската общност в Илинойс и нейните успехи.
„За да бъдат приети двете резолюции, е наистина нужно активното участие на всички българи, които насърчаваме да изпратят писма в подкрепа на резолюциите до техните представители в Конгреса на Илинойс. За повече информация относно начините за подкрепа, препоръчваме българите в Илинойс да се обръщат към лидерите на българските организации или Генералното консулство.“, казва Станков. Резолюциите в момента си прокарват път през съответните комисии в двете камари на щатския Конгрес и надеждата е, че ще бъдат приети до края на февруари.
