Снимки: Reuters

Ако пристигате в САЩ за пръв път и почти нищо не знаете за страната, лесно бихте си помислили, че летният ден, в който американците празнуват извоюваната с кръв и усилия независимост от Англия е просто кратка почивка за пускане на малко фойерверки, готвене на барбекю и пазаруване с отстъпки. А, и разбира се, да се пие бира.

Но само това ли?

Във времена, когато всичко - от здравеопазването до политиката към имигрантите - повече ни разделя, отколкото обединява, когато интернет ни позволява от клавиатурата да разкъсваме виртуалните гърла на сънародниците си, какво всъщност означава Денят на независимостта? Комерсиализмът ли е единственото, което ни крепи заедно? Още ли има усет за празник тази нация от групи по интереси и общество, разделено на племена?

Събираме се в групите си, със семейства, приятели и съседи и оставяме политиката настрани. Излизаме по улиците в квартала, присядаме на моравата да погледаме парада, после зяпаме как фойерверките избухват в небето и се успокояваме, че някак си колективно си доказваме, че знамето все още се вее. Но колко от нас (и честно е да отбележим, че дори терминът "нас" в наши дни звучи малко нелепо) в действителност се замислят за политическото положение в Деня на независимостта. Може и да е малко цинично, но е трудно да намерите някой, който би казал "Ами, да, в действителност с приятелите ми американци си говорим за това в какво състояние е републиката ни".

Денят на независимостта прилича на шарен балон, на нещо което нито ни обединява, нито ни разделя. Героите на Америка са нещо от миналото. Всичко е някак отпуснато и лятно, едно усещане, сякаш сме се борили повече за щастие, отколкото за свобода. И в този смисъл всичко е толкова американско. Денят е за малките общности, за събирането да гледаме фойерверки, не за оценка на състоянието на страната.

"Това е романтичен идеализъм. Помним какво сме си мислили за това каква би трябвало да бъде Америка. В този ден всички сме съгласни, че сме една прекрасна нация от отворени към света демократични хора, които се уважават взаимно. В Деня на независимостта се опитваме да забравим различията си и се надяваме, че вярваме в едни и същи неща, че играем по едни и същи правила", казва Триша Куин, архитект от Орландо, щата Флорида. Правила на играта? Интересен термин.

Само си помислете. Какво празнуваме в този ден? Една декларация за независимост - по-скоро зачатие, отколкото раждане. Едно решение да бъдем отделна нация. Но тепърва е предстояла работата - доста години за спечелване на войната и компромиси за изграждане на страната. Независимостта е обявена през 1776г., но трябва да минат още 11 години и да се дадат безброй жертви, преди да се появят правилата на играта - Конституцията.

Празнуваме едно голямо, епично и обединяващо събитие, а не мъчителния процес на победи и загуби, който е последвал. Възможно ли е да празнуваме Конституцията, а не Декларацията - къщата, която американците са изградили, а не идеята да си построят такава?

"Декларацията е за нашите тежнения, Конституцията е за това как да ги постигнем. А сме го постигнали по един объркан и несъвършен начин. Конституцията е нещо, което предизвиква спорове. Но смятам, че Декларацията е подходящото нещо да се празнува, защото тя казва какви искаме да бъдем", обяснява Браян Мичъл, историк и президент на Университета "Бъкнел".

Той е оптимист (типично по американски). Защото отвъд най-общите контури на обществото ни има дълбоко вкоренени разногласия относно това какви точно искаме да бъдем. Повече или по-малко правителствена намеса? Повече или по-малко имигранти? Повече или по-малко да действаме по света?

Не че някога сме били особено съединени Съединени американски щати. От самото начало сме воювали помежду си и някъде по средата сме си устроили и гражданска война. Но растящата способност да се оправяме сами - да създаваме общности (географски и виртуални), в които да се отграждаме от американците, чиито ценности не споделяме - провалят способността ни да съжителстваме с околните.

"През последните 30 години американците се затвориха в общности от едни и същи хора, с едни и същи разбирания за начин на живот, вяра и политика", твърди Бил Бишъп в книгата си "Голямото делене: Защо скупчването на единомишленици разкъсва Америка".

Анализът на гласуването в Конгреса ни показва, че демократи и републиканци са толкова далеч един от друг, колкото никога не е било в американската история, смята Марк Олешек, политолог от колежа "Олбрайт" в Рийдинг, щата Пенсилвания. Не е ясно дали това важи и за не-управляващите не-елити, т.е. за всички нас. Но със сигурност се чувстваме по този начин, особено с помощта на усилвателя на все по-истеричните медии.

"Партизанщината е американска колкото и ябълковият пай. Думата "прагматизъм" напълно изчезна от американската политика. И все пак прагматизмът се смята за нещо американско и по определение изисква консенсус... Но когато авантюризмът се превърне в норма, получавате съвсем друг тип политика", казва Олешек.

В края на краищата, в Деня на независимостта един сценарен наратив ни казва да си припомним началото на нещо велико - на шанса да бъдеш нещо специално, да се издигнеш до бляскавия град на хълма, за който пише Джон Уинтръп.

Можете да критикувате претенцията на американците за изключителност, както желаете. И често има много неща, за които да ни се чудите. Но Денят на независимостта си остава нещо специално - празник, отбелязващ една идея. Много неща са се родили от тази идея и много от тях са били и все още са доста объркани.

Но за единствената нация в света, изградена единствено върху идея, може би не е чак толкова зле да се вземе един ден от годината, за да се празнува за тази идея. Независимо, че това се случва сред куп знамена, барбекюта и изблици на капиталистически комерсиализъм.

Декларацията за независимостта започва така: "Когато в хода на човешките събития...". А когато се развиват тези човешки събития, те са доминирани от бъркотия. Една изключителна бъркотия, от която произлиза един документ, възможностите, отворили се след него и стоящи пред нас и днес.

Това празнуват хората на 4 юли.

Палете барбекюто!

Тед Антъни, "Асошиейтед прес"