Боян Юруков, блогър
Всеки път, като се отвори темата за българите в чужбина, се започва и се свършва с това колко и къде са. Истината е, че прост отговор няма - никой не знае точно, а и зависи от доста по-дълбоки въпроси като това как дефинираме "българи" и кой престой в чужбина квалифицираме като „емигрирал". В контекста на дебатите за „връщането" на емигрантите най-близко до истината навярно е числото 1.1 млн. Приблизително толкова са постоянно напусналите страната от 1989 г. до сега. Получаваме го, като вземем от населението тогава, извадим живеещите в страната сега и отчетем отрицателния прираст, започнал още през 80-те.
Разбира се, има и други оценки. Те се базират на различни разбирания за „българи в чужбина" и периоди от историята ни. В доклад на МС за състоянието на националната сигурност от миналата година се споменават 3 до 3.5 млн. души. В тази оценка се включват временно пребиваващите и историческите ни общности. В скорошни изказвания на директора на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) пък виждаме няколко различни оценки, вариращи между 6 и 9 млн. От контекста стана ясно, че той получава тази стойност, като включва цялото население на Република Македония минус албанците. От агенцията обаче отказаха да потвърдят твърденията му или да дадат допълнителна информация как е пресметнато, къде са тези исторически общности и дали включва хора с далечни български корени.
Спекулациите с размера на емиграцията ни не свършват тук. През няколко месеца се завърта сензацията, че в чужбина работели повече българи, отколкото в страната. Цитират се грешни числа, които лесно се оборват след справка с НСИ. Оказва се, че тази фалшива новина е тръгнала от Агенцията по инвестиции. В рамките на форум, организиран от тях преди години, фирмата, отговаряща за рекламата, е вкарала това твърдение в презентациите. Навярно за да увеличи предполагаемата целева група. Агенцията не пази източника и потвърди, че няма такава информация. Иронията е, че форумът е имал за цел именно да убеди български студенти и специалисти в чужбина да се върнат да работят в България.
Що се отнася до местопребиваването на българите в чужбина, задачата е дори по-трудна. По закон всеки е длъжен да смени в ГРАО настоящия си адрес с този в чужбина. На практика това почти никога не се прави. Отделни консулства пазят такава информация при извършване на консулски услуги като обновяване на паспорт. По време на избори също се събира адресът в чужбина на гласувалите. Тези данни обаче не се обработват, а и покриват само част от емигрантите. Трудно може да се разчита и на статистическите служби в други държави, тъй като често не броят българите с двойно гражданство като българи, не различават студенти от постоянно заселели се и най-често не публикуват данни за малки български диаспори.
Да преброят и поставят на картата всички българи по света са се заемали не един или двама. Разчита се на личното желание на самите емигранти да се свържат или да използват съответни услуги. Никой от тези подходи обаче не е реалистичен на такива мащаби. Събирането на централна база данни е безплодно усилие най-малкото защото предполага уседналост и възможност за контакт. В днешния свят всички са в движение, а дори по едно писмо или обаждане до всички в регистъра ще струва милиони. Единственият начин да се достигне до всички наши сънародници зад граница е чрез роднините и приятелите им в страната. Тези, които се интересуват, ще чуят.
