Извършителят на нападението срещу участници в гей парада
Петер Хиле, „Дойче веле"
Дали историята в Израел не се повтаря фатално? „Насилието разрушава основите на израелската демокрация. То трябва да бъде осъдено, изолирано и премахнато!", гласи дълбокото убеждение на бившия израелски премиер Ицхак Рабин. Малко след като произнесе тези думи, той бе убит с два куршума от пистолет „Берета". С убийството на израелския премиер през 1995 година, еврейският терорист Игал Амир въвлече Израел в дълбока криза. Днес много израелци си припомнят това време. Както и тогава, пропастта между ултрадесните и либералите в страната става все по-дълбока и изглежда почти непреодолима.
Миналия четвъртък един ултраортодоксален евреин нападна с нож участниците в гей парада в Ерусалим. В неделя едно 16-годишно момиче почина от прободните рани. В нощта срещу петък пък евентуални радикални еврейски заселници подпалиха къщата на палестинско семейство в Наблус. В пожара загина малко дете, а братът и родителите на бебето са в болница с опасност за живота.
„Нито един израелски политик, било то от левия или от десния лагер, не одобри тези престъпления, тези ужасни убийства", казва професорът по социология Гидеон Аран от еврейския университет в Ерусалим. „Някои отделни политици обаче насаждат допълнително омраза сред радикалите с расистки, антиарабски или хомофобски лозунги", допълва социологът. „Малко са „лудите", които вършат подобни. Но е факт, че съществува един съюз, една скрита, често неволна връзка на емоционално ниво спрямо по-разумните конвенционални десни сили. И тази връзка стига до правителствената коалиция", казва Гидеон Аран.
Това е навлязло толкова дълбоко вдясно в политическия спектър, както при нито едно друго правителство в 70-годишната история на Израел. Въпреки че израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че „ще се бори с всички сили срещу феномена на омразата, фанатизма и тероризма от всички възможни посоки", самият той е обвиняван в това, че подклажда антиарабски настроения. Така например на 17 март, в деня на преизбирането си, Нетаняху предупреди за опасността от това "арабите да се юрнат на тълпи към урните". И международната критика не закъсня.
Коалиционният партньор от партията „Еврейски дом" пък съвсем открито подклажда антиарабски и хомофобски настроения. През 2014 година министърката на правосъдието Айелет Шакед публикува в профила си във Фейсбук цитати от един израелски автор, с които разбуни духовете. В тях палестинските деца са наречени „малки змии", а бомбардировките над цивилни граждани биват оправдани. Неин съпартиец пък окачестви реакциите срещу нападението, извършено на гей парада, като „лов на вещици". Малко преди това той нарече парада „парад на зверовете".
Всъщност дори и ултрарелигиозните кръгове в Израел осдъдиха остро нападениеяа срещу еврейските участници в гей парада. „Десните радикали в Израел правят разлика между нападенията срещу евреи и неевреи. Много от тях никога не биха нападнали евреи. Точно това е червената линия, която години наред не беше прекрачвана", казва социологът Аран и допълва: „Ето защо това нападение разедини лагера на ултраортодоксалните. Мнозинството осъжда нападението. Но има и някои, които подкрепят извършителите."
Израелското правителство обяви, че в бъдеще възнамерява да подхожда еднакво твърдо както срещу еврейските терористи, така и срещу палестинските. В неделя кабинетът реши, че властите могат да задържат и еврейски заподозрени без обвинение и защита.
През уикенда хиляди израелски граждани излязоха на улицата на протест срещу насилието и омразата. На демонстрацията в Тел Авив реч държа и Насер Давабше, чичото на убитото бебе. „Настояваме да се сложи край на мъките на нашия народ! Искаме да бъде угасен огънят на омразата!", каза той. Демонстрацията беше проведена на Площада на израелските царе, който днес носи името на Ицхак Рабин. През 1995 година, малко преди да бъде убит, Рабин изрази на същия площад надеждата си за мир.
