Хафтар (на преден план) нарече себе си фелдмаршал и по всичко изглежда, че с руска помощ скоро ще е новият върховен лидер на Либия
Възможно ли „провалената държава" Либия скоро да се събере в едно цяло, и то под ръководството на нова силна личност, която да наподобява Кадафи? Темата бе повдигната преди около шест седмици на неформална среща на Европейския съвет в Малта в началото на февруари. През последните дни обаче наблюдаваме и конкретни развития в тази посока.
„Всички знаем, че руснаците винаги са мечтали да имат техни бази в Средиземно море", коментира външният министър на Малта Джордж Вела по време на форума. Основният извод е, че Русия скоро може да се намеси на страната на някоя от враждуващите фракции в Либия и така да получи нов съюзник след Сирия. В момента бившата джамахирия на полк. Муамар Кадафи има две правителства - едно в столицата Триполи (признато от ООН) и едно в източния град Тобрук. Отделно от това в страната оперират различни въоръжени групировки, някои с подчертано ислямистка насоченост. В тази графа попадат Съветът на муджахидините от Бенгази и местният клон на ИДИЛ, базиран в град Сирт. На юг пък, в субсахарната зона на Либия, действат племена на туарегите. Влизането на руски войски би могло да даде сериозен коз в ръцете на някоя от фракциите, най-вероятно на правителството в Тобрук. „Тя (Русия) ще държи кранчето и ще може да го отваря всеки път, когато иска нещо от нас", тревожат се европейски дипломати от държави, които някога подкрепиха и спомогнаха свалянето на Кадафи, който действаше като стриктна бариера пред миграционния поток. До голяма степен миграцията, която е огромният проблем пред Европейския съюз, започна именно със свалянето на полковника и последвалото му убийство. Това остави Триполи без власт, а страната - в политически вакуум, който бързо бе запълнен от ислямисти и терористи. А границите на Либия, които Кадафи пазеше зорко, понякога и с цената на различни отстъпки за пустинните племена, сега са разграден двор. През тях не е преминал само този, който не е пожелал. Те са и любимият маршрут за всички африкански мигранти, запътили се към богатите европейски държави.
Притесненията на европейските лидери, неспособни по никакъв начин да създадат условия за сигурност в разрушената от тях Либия, са, че това е на път да стори Русия. Вероятно Кремъл ще приложи в Либия същия сценарий, който сработи отлично в Сирия. Именно намесата на руската авиация, специални части и частни наемнически компании до голяма степен обърнаха гражданската война в Сирия в момент, когато президентът на страната Башар Асад беше започнал да губи почва под краката си и когато „Ислямска държава" се намираше на броени километри от Дамаск. В замяна Москва получи перманентно военно присъствие в Източното Средиземноморие под формата на една авиобаза, противовъздушна отбрана с обсег неколкостотин километра и едно пристанище, където при нужда да презарежда своя флот. Сега очакванията са, че това ще се случи и в Либия.
По всичко личи, че Москва не само мисли, но и вече активно действа в посока да разшири военното си присъствие в Средиземноморието. По информация на агенция Ройтерс през последните няколко дни Русия е разположила свои специални части в база на територията на Египет на около 100 км от източната либийска граница. Според няколко независими източника бойците са кацнали с военнотранспортен самолет в град Сиди Барани. Макар официално и властите в Кайро, и тези в Москва да отрекоха информацията, различни западни разузнавателни източници потвърдиха за руското военно присъствие. Неназован офицер от силите за сигурност на Египет твърди, че става дума за малък екип от 22-ма души, които ще играят ролята на военни съветници в армията на Халифа Хафтар, контролираща източната част на Либия. Той добави, че от февруари руснаците използват още една египетска военна база в Марса Матроух. Според Ройтерс към армията на Хафтар също така вече са се присъединили бойци от руска частна наемническа фирма.
Русия и Египет демонстрират все по-засилено сътрудничество през последните години. В края на октомври 2016-а двете държави също така проведоха съвместно военно учение, което е прецедент. Египет закупи и двата френски десантни кораба клас „Мистрал", които бяха произведени за руския флот, но попаднаха под ударите на западните санкции. Москва от своя страна оборудва корабите с ударни хеликоптери. Според твърденията на полския военен министър Антони Мациеревич обаче става дума за триъгълна търговска сделка и двата мистрала в момента тайно са собственост на Русия.
Косвен индикатор за предстоящото активизиране на руските военни в Либия е и поведението на главнокомандващия Халифа Хафтар през последните няколко месеца. Той се обяви за командир на „източните" сили и вече на два пъти беше на официални посещения в Москва, където преговаря за военна помощ в кампанията си срещу ислямистите. През януари пък руският самолетоносач „Адмирал Кузнецов" акостира за презареждане в либийски териториални води след участието си в бомбардировките над Алепо. Хафтар бе официално приет на борда му, където проведе видеоконферентен разговор с руския военен министър Сергей Шойгу.
Халифа Хафтар е считан за най-влиятелния пълководец в Либия. Той е военачалникът, който потенциално може да сложи край на кръвопролитията в разпокъсаната страна. Или пък да ги проточи до безкрайност. Хафтар е бивш военен от армията на полк. Муамар Кадафи. Взема дейно участие в преврата от 1969 г., който сваля от власт либийския крал Идрис. Като млад офицер завършва военни академии в Египет и СССР. Командва либийския контингент по време на войната Йом Кипур от 1973 г., когато коалиция от арабски държави напада Израел.
През 1987 г. Хафтар ръководи и въоръжените сили на Либия по време на войната срещу Чад. За негово нещастие е заловен заедно с още неколкостотин военнослужещи и задочно разжалван от Кадафи. Освободен е с американско посредничество, след което бяга в Заир и Кения. В началото на 90-те години получава убежище в САЩ заедно с около 300 други либийски офицери, където живее в изгнание над 20 години, взема гражданство и по неофициална информация активно сътрудничи на ЦРУ. През 1993 г. задочно е осъден на смърт от режима на Кадафи.
Още във военнопленническия лагер Хафтар и група офицери започват кроежи как да свалят от власт своя бивш лидер. След като е освободен, се включва в редиците на Националния фронт за спасение на Либия. През март 1996 г. участва и в неуспешен опит за въстание срещу Кадафи, което избухва в планините на Източна Либия.
Звездата на Хафтар засиява отново 15 години по-късно по време на първата либийска гражданска война. В нея той се включва като командир на сухопътните войски и получава ранг генерал-лейтенант. След падането на Триполи обаче желанието му да оглави Генералния щаб на армията не се сбъдва. Така той отново се оттегля в САЩ с мотива, че „ще гледа внуците си". Три години по-късно обаче, през февруари 2014 г., Хафтар се завръща на сцената с гръм и трясък. Той изненадващо прави телевизионно обръщение, в което обвинява Генералния национален конгрес, че е узурпирал властта и незаконно е удължил своя мандат. Генералът настоява за служебно правителство, което да организира нови честни избори.
Паралелно Хафтар започва конспиративни срещи с военни из цялата страна и в крайна сметка успява тайно да сформира лоялна армия. Три месеца по-късно той стартира военна кампания срещу проислямистките милиции в Бенгази и срещу либийския парламент. Това принуждава Генералния национален конгрес най-накрая да проведе избори. Резултатът от това обаче е, че в момента Либия има две враждуващи правителства - едно международно признато в Триполи и едно в Тобрук в близост до египетската граница. Силите на Хафтар са лоялни на второто и по техни твърдения контролират около 70% от страната. Самият Хафтар вече успя да надмине в йерархичен план своя бивш патрон, полковник Кадафи, и гордо се кичи с титлата фелдмаршал.
