Броени седмици остават до смяната на премиера в България. Според така наречената „ротация“ вицепремиерът Мария Габриел ще замени акад. Николай Денков като министър-председател, който от своя страна ще заеме длъжността на неин заместник.
Ще има ли обаче промяна в самия кабинет? Въпрос, който получава все повече разнопосочни отговори.
Според джентълменското споразумение между партиите,подкрепящи управлението, ротацията на премиерите трябва да стане през месец март.
По думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов ротацията ще е по план – Денков се разменя с Габриел. По план или не обаче се готви и смяна на министри.
„Ще се направи анализ на всеки един. Ако има такива, които не са се справили толкова добре и напредъкът не им е толкова голям, ще бъдат сменени. Но това ще стане с анализ между лидерите и премиерите“, каза Борисов. Той заяви, че и ДПС има качествени кадри, но от самата партия не искали да бъдат част от управлението със свои хора.
Предстоящи смени допусна и съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. „Разбира се, там, където някой не си върши работата и за това има обективни оценки, ще се търси подобряване на решението. Оценките ще се изготвят съвместно с ГЕРБ-СДС на консултации, за да стане ясно кой с кого ще бъде сменен“.
Настоящият премиер Николай Денков обаче е категоричен, че решението за смяна на министри ще бъде взето единствено от него и Мария Габриел.
„Смяна на министри ще има само ако аз или бъдещият премиер Габриел сме съгласни, че човекът трябва да бъде сменен, защото не се е справил с работата си. Това е договорката“, обясни премиерът по повод спекулациите за предстоящи рокади при ротацията на министър-председателите.
Кои са застрашените министри за смяна?
Борисов и Пеевски са недоволни от министъра на финансите Асен Василев заради заложеното връщане на 20% ДДС за ресторантьорския бизнес. „Парите ги няма, похарчиха ги, а нашите бюджети винаги имаха излишък“, посочва Борисов.
Критикувани са и енергийният министър Румен Радев, на отбраната Тодор Тагарев, земеделският Кирил Вътев, на младежта и спорта Димитър Илиев, също и министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков заради „Турски поток“. Към Цеков упрекът е, че в Москва се е срещал с руския политик Александър Бабаков, санкциониран няколко пъти от 2014 г. насам заради руската агресия в Украйна.
ГЕРБ първи хвърлиха обвинения към кабинета в сферата на енергетиката. Председателят на Енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) съобщи, че кабинетът се подготвя да раздаде 662,432,375 лв. за фотоволтаици и батерии на предварително известни фирми. От ГЕРБ обвиниха управляващите и за „индикативен списък на фирми“, някои с неясен произход, други – спонсори на ПП, които да бъдат подкрепени със средства от териториалните планове. В отговор премиерът Денков поясни, че „тези изявления направо лъжат хората“ и кандидатстването предстои.
Зелената сделка и предвидените милиарди за декарбонизация разпалиха апетитите за изграждане на все повече мощности за соларна и вятърна енергия. Борбата да се прокарат проекти е огромна, лобитата зад различните партии – настървени.
Военният министър Тодор Тагарев първоначално бе обвинен от ГЕРБ, че прибързва и разпорежда на парламента за бронетранспортьорите „Страйкър”.
Впоследствие той получи нова черна точка – не покани председателите на парламентарни групи и народните представители на тържествената церемония по освещаване на бойните знамена на Богоявление. Оказа се, че вместо да поканят зам.-председателя на парламента Росица Кирова, екипът на Тодор Тагарев е изпратил покана до певицата Росица Кирилова.
Гафът на Военното министерство предизвика гнева на председателя на НС Росен Желязков, който заяви, че иска официално обяснение от Тодор Тагарев. Подобен гаф не се е случвал по никое друго управление на силовото ведомство.
Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски също реагира остро и поиска от Тагарев да даде обяснение в парламента, като поеме отговорност за липсата на покана към депутатите за водосвета на бойните знамена. Пеевски определи това като „грубо погазване на българската Конституция и унижение на парламента“.
Във всички случаи въпросът е не дали, а кои министри ще бъдат сменени.
Ротацията, новата формула на управлението, се роди след като
изборите през април възпроизведоха картината от последните две години.
Политическите сили отново изпаднаха в невъзможността да излъчат устойчиво правителство.
След дълги преговори и обрати, в крайна сметка ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ намериха изход от патовата ситуация. Определиха няколко приоритетни цели, около които да обединят сили.
Нарекоха го джентълменско споразумение,
което не беше скрепено с никакъв документ.
Разбраха се за двама председатели на парламента – Росен Желязков и Никола Минчев, и за двама премиери – Николай Денков и Мария Габриел, които да се редуват на ротационен принцип.
Правителството беше излъчено с втория мандат на ПП-ДБ. Начело на парламента застана кандидатът на ГЕРБ-СДС, а на изпълнителната власт – на ПП-ДБ. Обаче за приемане на една от важните цели – конституционните промени, нямаха нужния брой гласове. След разговори откриха нужната подкрепа в ДПС, които заявиха, че не искат постове и участие в управленската формула. Официално коалиция не беше обявена, затова в обращение влязоха определяния като „некоалиция“ и „сглобка“.
Според джентълменското споразумение, първото завъртане на властта трябва стане на 9 месеца, т.е. през март. Никола Минчев да смени Росен Желязков, а Мария Габриел – Николай Денков.
„Ротацията не може да засяга само ръководителя на правителството, тъй като, за да стане тази ротация, акад. Денков трябва да подаде оставка. А с подаване на оставка на министър-председателя, излиза в оставка цялото правителство. Това е причината, за да започне процедурата по чл. 99 от Конституцията, в която президентът осъществява консултации с парламентарно представените политически сили, връчва мандат на лице, посочено от най-голямата политическа сила, то предлага или се отказва от мандата. Следва втори опит от лице, посочено от втората парламентарна група и накрая на някоя от следващите, ако се стигне до трети опит за формиране на правителство“, заяви ръководителят на катедра „Конституционно-правни науки“ в Софийски университет проф. Пламен Киров.
„Преценка на държавния глава е колко дълго да е, може да проведе консултациите в кратък срок до седмица, но може и да разтегли процедурата до няколко седмици. Когато парламентарните групи заявят, че имат готовност за подкрепа за правителство, това вече трябва да мотивира президента да връчи по-бързо мандата на кандидата, посочен от ГЕРБ“, каза и преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.
В некоалицията обаче трябва да се разберат – новият премиер с първия или втория мандат ще бъде излъчен.
Тук се появява и още един въпрос, който трябва партньорите в управлението предварително да решат. Това е и времето, в което, ако ГЕРБ настояват за смяна на някои от министрите, трябва да се договорят за това с ПП-ДБ. Това може да се окаже и тема, която да породи и сериозно напрежение.
„Тъй като самият кандидат за министър-председател посочва листата на министрите и не знам доколко г-жа Габриел, ако тя бъде номинирана за премиер след ротацията, ще посочи същите лица, които в момента са министри в настоящия кабинет. Тя може да предложи и някакви промени, може и изцяло нов кабинет да предложи като личности, но това предстои да видим“, каза още проф. Пламен Киров.
Мнозина експерти допускат, че ротацията може и да се отложи
„Според мен е възможно ротацията да бъде отложена. Аргументите могат да бъдат няколко. На първо място, поради това, че Министерски съвет се справя сравнително успешно, очаквано към приоритетите, които бяха поставени. Да кажем, ето, те се справят добре, нека да им дадем още един шанс и да разделим мандата на две, т.е, да продължат не 9 месеца, а 24 месеца, например. И това няма да има никакъв проблем, защото е въпрос на политическа договорка.
Възможно е да се стигне до смяна на министър-председателите и след европейските избори или през есента“, допълни Наталия Киселова.
