Президентът Джо Байдън категорично нарече руския президент Владимир Путин "военнопрестъпник" заради яростната атака в Украйна, където са бомбардирани болници и родилни отделения, а цели градове бяха заличени. Но да обявиш някого за военнопрестъпник не е толкова просто, колкото да изречеш думите. Съществуват определени дефиниции и процедури за определяне на това кой е военнопрестъпник и как трябва да бъде наказан. Белият дом избягваше да нарича така Путин, като казваше, че то изисква разследване и международна решителност. След като Байдън използва този термин, говорителката на Белия дом Джен Саки заяви, че президентът "говори от сърце" и отново заяви, че в ход е процес за вземане на официално решение. В сряда обаче това каза и държавния секретар Антъни Блинън. Определението вече официално е прието от администрацията на Джо Байдън, а САЩ ще работят съвместно с други държави и организации за наказателно преследване на нарушителите.
В разговорния език обаче думата се използва като определение за някой, който е ужасен. "Ясно е, че Путин е военнопрестъпник, но президентът говори политически по този въпрос", казва Дейвид Крейн, който от десетилетия се занимава с военни престъпления и е бил главен прокурор на Специалния съд на ООН за Сиера Леоне, който съди бившия либерийски президент Чарлз Тейлър. Разследвания на действията на Путин вече са започнали. САЩ и още 44 държави работят съвместно за разследване на евентуални нарушения и посегателства, след като Съветът на ООН по правата на човека прие резолюция за създаване на анкетна комисия. Има и разследване на Международния наказателен съд, независим орган със седалище в Нидерландия. "Ние сме в началото на началото", каза Крейн. Той прогнозира, че обвинението срещу Путин може да бъде повдигнато до една година. Но няма давностен срок.
Кой е военнопрестъпник?
Терминът се прилага за всеки, който нарушава набор от правила, приети от световните лидери, известни като закон за въоръжените конфликти. Правилата уреждат поведението на държавите по време на война. Тези правила са променяни и разширявани през последния век. В основата им са Женевските конвенции, приети след Втората световна война, и протоколите, добавени по-късно. Целта на правилата е да се защитят хората, които не участват в сраженията, и тези, които вече не могат да се бият, включително цивилни лица като лекари и медицински сестри, ранени войници и военнопленници. Договорите и протоколите определят кой може да бъде обект на нападение и с какви оръжия. Някои оръжия са забранени, включително химически или биологични.
Кои конкретни престъпления правят някого военнопрестъпник?
Така наречените "тежки нарушения" на конвенциите, които се приравняват на военни престъпления, включват умишлено убийство и широкомащабно унищожаване и присвояване на имущество, което не е оправдано от военна необходимост. Други военни престъпления включват умишлени действия срещу цивилни граждани, използване на непропорционална сила, използване на човешки щитове и вземане на заложници. Международният наказателен съд също така преследва престъпления срещу човечеството, извършени в контекста на "широко разпространено или систематично нападение, насочено срещу цивилно население". Те включват убийства, изтребване, насилствено преместване, изтезания, изнасилване и сексуално робство. Най-вероятният начин, по който Путин би могъл да влезе в категорията на военнопрестъпниците е чрез широко признатата правна доктрина за отговорност по командната верига. Ако командирите заповядват, знаят или са в състояние да знаят за престъпленията и не са направили нищо, за да ги предотвратят, те могат да бъдат подведени под правна отговорност. Какви са пътищата към правосъдието? Най-общо казано, съществуват четири пътя за разследване и установяване на военни престъпления, въпреки че всеки от тях има своите ограничения. Единият е чрез Международния наказателен съд. Вторият вариант е, ако ООН излезе извън рамките на своята анкетна комисия и предприеме действия за създаване на нарочен международен трибунал за военни престъпления, който да съди Путин. Третият вариант би бил създаването на трибунал или съд, който да съди Путин по искане на заинтересовани или засегнати държави, като НАТО, Европейския съюз и САЩ. Пример за такъв подход са военните трибунали срещу нацистките лидери в Нюрнберг след Втората световна война. И накрая - някои държави имат свои собствени закони за преследване на военни престъпления. Германия например вече разследва Путин. САЩ нямат такъв закон, но министерството на правосъдието има специален отдел, който се фокусира върху деяния, включващи международен геноцид, изтезания, вербуване на деца войници и осакатяване на женски гениталии.
Къде може да бъде съден Путуин?
Това не е ясно. Русия не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд и не би изпратила заподозрени в централата на съда в Хага, Нидерландия. САЩ също не признават правомощията на съда. Путин би могъл да бъде съден в страна, избрана от ООН или от група заинтересованите държави. Но ще бъде трудно да бъде докаран там.
Прочети още
Били ли са съдени национакни лидери в миналото?
Да. От трибуналите в Нюрнберг и Токио след Втората световна война до по-новите специални трибунали висши лидери са били съдебно преследвани за действията си в страни като Босна, Камбоджа и Руанда. Бившият югославски лидер Слободан Милошевич беше съден от трибунала на ООН в Хага за подклаждане на кървави конфликти, когато Югославия се разпадна в началото на 90-те години на миналия век. Той почина в килията си, преди съдът да произнесе присъда. Съюзникът му от босненските сърби Радован Караджич и военният лидер на босненските сърби генерал Ратко Младич бяха успешно съдени и сега излежават доживотни присъди. Чарлз Тейлър от Либерия беше осъден на 50 години, след като беше признат за виновен за подкрепа и финансиране на зверства в съседна Сиера Леоне. Бившият диктатор на Чад Хисен Хабре, който почина миналата година, беше първият бивш държавен глава, осъден за престъпления срещу човечеството от африкански съд. Той беше осъден на доживотен затвор.
