Младеж се движи на зиг-заг по централна софийска улица, впил поглед в екрана на смартфона си, гушнал под мишница нещо безформено и жълто. Плюшеното нещо е, разбира се, Пикачу, а той играе Pokemon Go - новата световна лудория, която от началото на юли засмуква стари и млади във виртуалната си реалност.
Момчето е на видима възраст 17-18 г., което означава, че не е бил роден през 1996 г., когато японецът Сатоши Таджири създава конзолна игра за компанията „Нинтендо". Успехът на Pokemon във втората половина на 90-те години прерасна в поредица комикси, безброй играчки (една от които носи под мишница софийският фен), картички за размяна, дъвки във форма на покеболи, тениски, пълнометражни филми, телевизионни серии. Наричаха ги „най-големия детски феномен през 90-те" и бяха тотално неразбираеми за родителите със своя леко дебилен чар. 19-те филма по историята на „Покемон", излезли от 1998 г. до сега, са донесли над 400 милиона приходи, а още в края на XX век покемон картите бяха добавили в сметките на компанията производител Hasbro едни нови 325 милиона долара.
Но мисля, че „Нинтендо", чийто президент Сатору Ивата почина от рак точно преди една година, и в най-смелите си мечти са очаквали бума, който предизвикаха техните жълти и сини човечета две десетилетия по-късно благодарение на напредъка на технологиите и факта, че суперкомпютри вече живеят в задния джоб на всеки един от нас. Само седмица след пускането на играта в САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Германия и Великобритания акциите на японската компания поскъпнаха с 86%, или 17 млрд. долара. За дни числото играещи задмина броя абонати на някои от популярните социални мрежи.
Ако още не сте чули за Pokemon Go, навярно живеете на друга планета. Съвсем логично играта привлече първо интереса на тийнейджърите - онези, които американският писател и преподавател Марк Пренски нарече digital natives още през 2001 г., времето на предишния покемонов растеж: родените и израсналите с интернет, персоналните устройства и социалните мрежи. Но днес играят и техните батковци и каки - тези, които гушкаха плюшените покемони и гледаха филмчета за тях на домашното видео; а дори и възрастните.
Бягството в „добавената" реалност на играта (augmented reality - рендиране в реално време на физически и дигитално създадени обекти до пълното им хармонизиране) е в странен синхрон със събитията по света от последните дни, седмици и месеци. Докато от Франция през Турция до Сирия хиляди хора се гърчат в клопката на реалността, милиони отклоняват поглед от екрана с новините, за да гонят покемони. Днешните деца научават да правят с ръка знака на мира не защото са гледали клипове на Джон Ленън и Йоко Оно, а защото Аш Кечъм, главният герой в „Покемон", вдига два пръста по този начин.
Augmented reality не е нова технология, нито пък играта на „Ниантик" и „Нинтендо" я революционизира по някакъв грандиозен начин. В киното тя се използва и усъвършенства от десетилетия, като първият сполучлив опит е "Кой натопи заека Роджър" (1988), съчетаващ жива актьорска игра с анимация. Добавената реалност служи успешно на архитектурата, навигацията (можете да я видите в парктроника на автомобила си или в gps-а на таблото), военното дело и т.н.
В Pokemon Go нещата изглеждат така: играещият използва карти, свалени от гугъл мапс, и се движи по реални тротоари и улици, за да намери изскачащите оттук-оттам анимационни човечета. Освен да ги „ловиш", можеш и да ги тренираш, да ги разделяш на отбори, да участваш в битки с други потребители. Всичко това на фона на собствения ти квартал.
Разбира се, има и рискове, по-големи от този да заспиш пред компютъра: 18-годишен младеж бе застрелян по време на нощна игра в Гватемала и почина; 25-годишната Робин Бартоломи и 26-годишният Ейдриън Крайфорд бяха арестувани за неправомерно влизане в зоологическата градина в Охайо, докато преследваха покемони; новозеландец напусна работа, за да може да посвети на виртуалното си хоби 24 часа в денонощието седем дни в седмицата. Амбицията на Том Къри е за две месеца да „хване" всички покемони, „пуснати" в Нова Зеландия.
Подобни събития карат лошите пророци да провиждат в инфантилната страст края на света - джобен апокалипсис, подхранван от батерията на персоналните устройства. В световните медии (и особено в социалните, за които Pokemon Go е пряка заплаха със своята шеметна популярност и икономически успех) се появиха мрачни предсказания в духа на научнофантастичните романи и филми от последните две-три десетилетия; иронични коментари и многобройни вицове. Pokemon Go е коварен враг - изкарва обездвижените от взиране в компютъра деца на улицата само за да ги погълне във виртуалната си паст, казват те.
Други се спират върху върховната комерсиализация на продукта. Оливър Стоун, американският режисьор, известен с крайните си позиции по всякакви политически и обществени въпроси, обвини играта феномен, че е част от „капитализма на контрола". Повечето врагове на Pokemon Go и любители на конспирации акцентират върху това, че приложението събира твърде много данни за местоположението, дейностите и поведението на играчите и дава възможност за злоупотреба с тях. Но в същото време от години са обвинявани и далеч по-стари социални мрежи като Facebook и Foursquare, а това не е повлияло на тяхната популярност.
В другия лагер коментатори набира популярност идеята, че новият феномен е просто еволюционна стъпка от напредъка на технологията. Сам Робърт от Си Ен Ен застъпва тезата, че Pokemon Go „не е нито кристализирала окончателна форма на игра в алтернативна реалност, нито е предвестник на апокалипсис. Вместо това е значима, макар и с дефекти, стъпка напред към нововъзникваща медийна форма, която в крайна сметка ще проникне в начина, по който всички ние контактуваме, откриваме и използваме медиите."
Дали „Покемон" е явление с трайни последици, или просто поредният развлекателен бранд, който ще донесе добри печалби в продължение на няколко години, предстои да узнаем. Но в IT света по принцип новостите са приемани по-възторжено (само отчасти с основание), отколкото в традиционни браншове като поп музиката или киното. Това е причината да се стига до невъздържани възклицания като това на Хана Гулд в британския "Гардиън": „Ако Pokemon Go изглежда като религия, то е защото отчасти е."
Разбира се, новото „ниво" в бизнеса на „Нинтендо" може и да се окаже поредното чудо за три дни. Всички сме играли Angry Birds - предишната игра хит, която направи баснословно богати програмистите от бутиковата финландска компания Rovio. "Сърдитите пилета" нямаха този медиен размах - те бяха по-консервативно явление, по-близо до традиционното самовглъбение на компютърната игра, макар и подкрепено от купища китайски сувенири с образите на персонажите. Но ако погледнете графиката, сюжета и интелектуалното ниво на двете игри, те много си приличат - цветни, жизнерадостни, стилизирани изображения с максимално проста стратегия, които не изискват нищо освен оперативна памет, сръчни пръсти и свободно време. В крайна сметка Homo Ludens, притиснат от автомобилни задръствания, изтощен от работни дни и объркван от политически кризи, просто иска да се забавлява.
Още за покемоните - на стр. 58
