След като вицепрезидентът Камала Харис вече е кандидатът на демократите срещу бившия президент Тръмп, погледите са насочени към съветника на Харис по националната сигурност Филип Гордън.

Рано е да се подбира евентуалният ръководен екип на евентуалния президент, но настоящи и бивши служители заявиха пред Wall Street Journal, че мандатът на настоящия съветник по националната сигурност Джейк Съливан вероятно „няма да бъде удължен“, ако Камала Харис спечели през ноември. Напред изпъква Филип Гордън като главнен съветник по външна политика на Харис - този избор изглежда вероятен.

61-годишният Гордън има богат експертен опит в Европа, подкрепя твърдо Украйна, но се застъпва за европейско НАТО, което си плаща. Европейците, които се надяват, че администрацията на Харис може да се върне към доброто старо време, когато САЩ плащаха много и искаха малко в замяна, вероятно ще бъдат разочаровани.

Гордън има забележителна кариера като експерт и държавен служител, включително на изследователски позиции в Обединеното кралство и Франция. Притежава докторска степен от школата за напреднали международни изследвания към университета „Джон Хопкинс“ и пише дисертация, озаглавена „Определена представа за Франция": В нея се разглеждат френските представи за суверенитет и глобално влияние по отношение на САЩ и НАТО.

Преди сегашното си назначение е бил директор по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност при президента Клинтън и помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси по време на управлението на Обама. Има и дълъг опит в областта на политиката за Близкия изток, като е заемал длъжности в Съвета за международни отношения и Брукингс.

През юли Гордън заяви в X/Twitter, че „подкрепата на САЩ за украинския народ е трайна“ и отбеляза, че агресията на Русия е „не само нападение срещу живота и свободата на народа на Украйна“, но и „нападение срещу международните правила и норми и принципите, залегнали в Устава на ООН“.

Филип Гордън

Иво Даалдер, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО при Обама, който сега е главен изпълнителен директор на Чикагския съвет по глобални въпроси, определи Гордън като „напълно подготвен, истински експерт по европейската и близкоизточната политика и, което е важно, Фил е бил до вицепрезидента от самото начало“.

Майкъл Макфол, бивш посланик в Русия, написа в X миналия месец, че Харис има „първокласен съветник по националната сигурност“ в лицето на Гордън, като добави, че „той е истински професионалист“, а в Substack написа, че освен може би Байдън, „никой в цялата администрация на Байдън не знае повече за Европа от Гордън“.

Журналистът Джеймс Ман, който пише за Гордън и неговата група от експерти по национална сигурност от Демократическата партия, казва, че те „представляват поколението демократи, които се научиха как да ръководят външната политика през 90-те години на миналия век. Те се стремяха да покажат, че демократите не са група пацифисти, че разбират проблемите на националната сигурност и са готови да използват американска сила, когато е необходимо“.

Макар да се предполага, че Гордън може да предпочете по-твърда линия срещу Русия, Кърт Волкър, бивш специален представител на САЩ за преговорите с Украйна, заяви, че това е малко вероятно.

Въпреки това има ясни индикации за посоката, която Гордън може да избере. По време на управлението на Тръмп през 2019 г. той публикува статия във Foreign Affairs, озаглавена „Как Тръмп уби Атлантическия съюз: И как следващият президент може да го възстанови“, написана заедно с Джереми Шапиро. Двамата твърдят, че Тръмп е изкоренил традиционната архитектоника на НАТО, оставяйки място за развитие на нови, по-транзакционни отношения.

Имало е място за „по-реалистична сделка между Европа и Съединените щати и такава, която да отговаря по-добре на нуждите и на двамата партньори“, пишат те. Трябва да има по-голяма европейска стратегическа автономия, а в статията остро се посочва, че „никой бъдещ президент на САЩ няма да бъде избран с мандат за солидарност с Европа, без да е сигурен, че ще получи нещо в замяна“.

Гордън е сред онези анализатори в областта на външната политика, които през 2010 г. и преди това са се надявали на по-добри отношения с Кремъл, но „неохотно“ са стигнали до заключението, че пред лицето на повтарящите се руски агресивни действия „Съединените щати трябва да се противопоставят на Русия по-категорично“, пише той в съвместния си материал от 2018 г.

Сега САЩ правят точно това. Много е трудно да си представим каквато и да е промяна при администрацията на Харис.

                                                                    Текст: Самюъл Демпси, CEPA