Създадена в Чикаго от имигранти в началото на 20 век, една малка месарничка се превръща в мощен доставчик на месо за милионите бургери за Big Mac и McChicken, които и днес всеки ден се изтърколват от поточните линии към ресторантите на McDonald’s по света. Днес компанията носи името OSI и в нейните заводи в десетки страни в света месото се произвежда, след това се замразява и после се транспортира, готово да бъде подгрято отново и допълнено с кисели краставички, специален сос и питки със сусамови семена. Макар че малцина я знаят по име, OSI е една от най-големите непублични компании в САЩ. Без много шум, базираната в Аурора, Илинойс, компания произвежда месо за веригата заведения за бързо хранене от
повече от половин век
а сега го прави и в над 10 държави, пише Forbes. OSI е твърдо под контрола на потайния милиардер Шелдън Лавин, 88-годишният изпълнителен председател, който притежава по-голяма част от оценявания на 6.3 млрд. долара (продажби за 2019 г.) бизнес. Лавин, чието състояние се оценява на 3 млрд. долара и влезе в класацията на милиардерите на Forbes тази година, рядко говори пред медиите. Как той свързва бизнес съдбата си с тази на McDonald’s?
OSI е основана през 1909 г. като месарница в предградията на Чикаго, ръководена от германския имигрант Ото Колчовски. Нещата обаче потръгват наистина, след като синовете на Колчовски и франчайзинговият агент на McDonald’s Рей Крок си стискат ръцете през 1955 г. Крок точно бил отворил първия ресторант McDonald’s в Дес Плейнс, а Otto & Sons става първият доставчик на месо за хамбургерите на заведението. С разрастването на McDonald’s из страната, се увеличават и доставчиците на компанията. В рамките на десетилетие вече общо 150 компании доставят прясно месо ежедневно на веригата за бързо хранене. Когато в края на 60-те години е създадена криогенната технология за бързо замразяване, Крок драстично ограничава броя на доставчиците си и предлага едно от петте места на Otto & Sons. Семейството обаче имало нужда от капитали, за да построи първия си голям месопреработвателен завод с възможности за замразяване, за да задоволява нуждите на своите клиенти. Затова през 1970 г. компанията се обръща към Лавин, който по онова време е 38-годишен банкер, за да измисли как да финансира нещата.
Той им осигурява парите
(сумата никога не е оповестявана), а кредитният инспектор е толкова впечатлен, че предлага Лавин да вземе дял в компанията. Тогава той отказва, но десетилетие по-късно Лавин се присъединява като партньор и взема една трета от компанията по настояване на McDonald’s. Малко след това Лавин става главен изпълнителен директор, а Otto & Sons променя името си на OSI. По-късно изкупува дяловете на синовете. Лавин оказва натиск върху OSI да последва McDonald’s на международните пазари. Тя започва със заводи в Германия и Испания, след което следват Латинска Америка, а по-късно и Източна Европа с падането на Желязната завеса. Той се опитва да прогнозира накъде ще се насочи веригата и обикаля постоянно по света, за да се среща с местни месопреработватели. „Всеки път, когато McDonald’s отиваше в нова страна, те закачваха техния „локомотив“ и издърпваха веригата си за доставки с тях,“ казва Лавин през Harvard Business Review през 2001 г. За да бъде най-големия му клиент доволен, Лавин навлиза в нови сфери, като отглеждането на марули в Китай и разработването на първите пилешки хапки (chicken nuggets) и бекон в кръгла форма за бургери. Около една десета от общите разходите за хранителни продукти на McDonald’s по онова време отивали за продукти на OSI, според Harvard Business Review. Стратегията на Лавин изисквала капитали, но той бил силен в тази сфера, предвид опита му като банкер. „Той знаеше къде да намира пари и да развива финансите си. Той знаеше повече в тази насока от когото и да било в месния бизнес“, казва Чък Джоли, съосновател на „Залата на славата на месото“. „Той бе достатъчно умен, за да гледа какво ще се случи с даден бизнес 10 години напред.“ Това също така означавало да не разчита вечно на McDonald’s. OSI
започва да увеличава клиентите
си през 1992 г. В рамките на осем години след това 15% от продажбите й, или 650 млн. долара, вече идват от други клиенти - като KFC и Pizza Hut, както и от компании за пакетирани храни като ConAgra, Tesco и Nestlé. През 2014 г. обаче всичко за малко да се сгромоляса. OSI точно била приключила със строителството на десетия си завод в Китай, харчейки общо 750 млн. долара, когато репортаж под прикритие на Dragon TV показва как работници сменят датите на замразено месо с изтекъл срок на годност и преработват отново пилешки хапки за McDonald’s. Китайските органи по безопасност на храните веднага затварят завода, арестуват шестима ръководители в OSI и започват щателна проверка на компанията. Малко след това Лавин излиза с извинение: „Това, което се случи, е напълно неприемливо. Няма да се опитвам да го защитавам или обяснявам. Това бе ужасно нередно и съм потресен, че се случва в компанията, която притежавам.“ McDonald’s, която вече получавала допълнително месо за хамбургери от две от най-големите месопреработвателни компании в света, бразилската JBS и базираната в Минеаполис Cargill, спира временно доставките от OSI, като същото прави и Yum (компанията майка на KFC и Pizza Hut). Скандалът и стагниращият апетит към бързо хранене в света удря сериозно бизнеса. От McDonald’s отказват да коментират, но според анализатори и оценки на Forbes продажбите не отчитат ръст в четири поредни години, след като преди това са се удвоили в периода 2010-2013 г. Заводът уволнява над 320 работници в рамките на няколко седмици. OSI постепенно възвръща позициите си, но пандемията носи нови предизвикателства. Лавин, чиято съпруга почина през 2009 г., не говори за това кой ще го наследи на поста. Той има три възрастни деца, като нито едно от тях не работи в OSI. Другите ръководители в OSI обаче очакват той да умре, преди да се пенсионира. Както казва той веднъж пред изданието National Provisioner, „единственият човек, пред когото отговарям, е този, когото виждам в огледалото всяка сутрин.“
