Хилари Клинтън получава над 2 милиона гласа повече от Доналд Тръмп на изминалите избори за президент. Броенето продължава и преднината й вероятно ще се увеличи. Американският държавен глава обаче не се избира директно от хората, а от електорална комисия. Там Доналд Тръмп има преднина от 290 срещу 232 електорални гласа. За победа са нужни 270. Все още няма резултати от Мичигън, защото гласовете за двамата кандидати са твърде близки.
Клинтън е получила 64,223,958 гласа срещу 62,206,395 за Тръмп, според изчисленията на надпартийната организация Cook Political Report.
Поне 6 от членовете на електоралната комисия, които би трябвало да гласуват за Тръмп казват, че няма да го направят. Други пък са организирали кампания, в която се опитват да убедят колегите си да не дадат своя вот за Тръмп. 21 щата задължават със закон техните членове в електоралния колеж да гласуват за победителя на изборите в техния щат. Но мнозина поставят под въпрос конституционността на тези закони. Въпреки кампанията обаче, едва ли ще има някаква реална възможност резултатът от президентските избори да бъде обърнат. През годините винаги е имало няколко членове на електоралната комисия, които са гласували в протест срещу победителя в техните щати.
Огромната преднина на Клинтън обаче дава нова сила на дебата за и против електоралния колеж. Вече има законопроект, който отменя тази система. Клинтън ще бъде вероятно кандидат-президентът, получил най-много гласове с изключение на Барак Обама през 2008 година. Нейната преднина пред Тръмп ще е и най-голямата от всички случаи в историята на губещ кандидат. През 2000-та година Ал Гор имаше 500,000 гласа повече от Джордж У. Буш, но също загуби в електоралния колеж.
Самият Тръмп обяви системата с електоралния колеж за измама когато през 2012 г. изглеждаше, че Мит Ромни може да спечели повече гласове от Обама, но да загуби в колежа. Сега обаче в интервю за "Ню Йорк таймс" казва, че е "фен" на електоралния колеж.
Междувременно, група учени-програмисти настояват щаба на Клинтън да оспори резултатите в 3 щата - Пенсилвания, Мичигън и Уисконсин. Те са забелязали разлики в тенденцията на гласуване в различни общини в тези щати където се използват различни машини за преброяването на гласовете. Учените смятат, че е възможно това да е в резултат на хакерска атака или проблем с компютрите. Програмистите нямат данни за конкретна атака, но цифрите ги карат да мислят, че това е възможно и затова искат независимо проучване. Преди изборите базите данни с гласоподаватели в няколко щата бяха хакнати и това дава повод за притеснения.
От щаба на Клинтън за сега не коментират искането на учените. Но кандидатът на Зелената партия Джил Стейн обяви в сряда, че тя ще иска повторно преброяване в Уисконсин, Мичигън и Пенсилвания. Тя се надява да събере нужните 2,5 милиона долара до петък когато е срокът да се оспорят резултатите в Уисконсин.
