Петите избори в България за две години изглежда малко вероятно да са сложили край на политическата безизходица в страната, въпреки че консервативната партия излиза с лека преднина с почти всички преброени гласове, пише China Global Television Network, CGTN.
Резултатите от гласуването в неделя означават, че политическата безизходица вероятно ще продължи в страната-членка на ЕС, която е дълбоко разделена по отношение на офанзивата на Русия в Украйна.
Консервативната ГЕРБ събра около 26,5 процента от гласовете, малко пред 24,9 процента от реформаторската либерална коалиция ПП/ДБ, според Централната избирателна комисия, след почти всички преброени гласове.
Проруски ултранационалисти "Възраждане" останаха трети с 14,3 процента, спрямо около 10 процента, които спечелиха на последния вот през октомври.
Три други партии също преминаха прага от 4 процента, за да влязат в 240-местния законодателен орган, пише news.bg.
Анализаторите смятат, че шансовете консервативната ГЕРБ да намери партньори, за да управлява балканската държава в коалиция, са малки.
Подгласникът ПП/ДБ, начело с завършилия Харвард предприемач Кирил Петков, обвини дългогодишния лидер на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов в корупция.
Масови протести срещу корупцията разтърсиха България през 2020 г., което доведе до края на десетилетието на власт на Борисов и постави началото на спиралата на изборите.
Петков управлява за кратко като премиер през 2022 г., но коалицията му се разпадна на фона на несъгласие относно подкрепата за Украйна.
Членът на НАТО и ЕС има исторически и културно близки връзки с Русия.
Липсата на перспектива за кабинет би означавала по-нататъшно управление от временни кабинети, назначени от проруския президент Румен Радев, който категорично се противопоставя на изпращането на оръжия и боеприпаси в Украйна.
