С наближаването на Европейския съвет в края на юни се засилва натискът върху България да вдигне ветото върху началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. А водещата партия в управляващата коалиция в България „Продължаваме промяната“ се оказва във все по-трудно положение. Формацията ще търси широк консенсус, включително с опозицията, за членството на Северна Македония в ЕС и няма да предлага самостоятелно проекторешение на Народното събрание, заяви премиерът Кирил Петков пред журналисти в Рим, където за кратко и протоколно се срещна и с македонския си колега Димитър Ковачевски. Разговорите в Рим
не доведоха до пробив
и е все по-малко вероятно България да промени позицията си и да одобри преговорната рамка на Северна Македония за начало на преговорите за членство в ЕС още през юни. „Не сме се обвързали с никакви срокове, а само с ангажимент да продължим добрия тон и конструктивната работа“, каза Кирил Петков. Темата за Северна Македония е една от най-често предизвикващите напрежение в коалицията. Премиерът почти непрекъснато е обвиняван, че е склонен на някакви отстъпки. Петков отрича, но сред управляващите има ясно разделение по темата за Северна Македония. „Има такъв народ“ и БСП са на категорична позиция, че не трябва да се променя българската позиция, а „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ настояват за бързото търсене на взаимноприемливо решение.
Действително, коалиционно напрежение има, защото в отправеното преди десетина дни от лидера на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов предупреждение към мандатоносителя „Продължаваме промяната“ се говори за нерегламентирани опити на премиера Петков и негови съветници да заобиколят националния интерес по проблема със Северна Македония. А и какъв ли напредък в разговорите със Скопие може да отчете министър Теодора Генчовска, която е от квотата на ИТН, по основните искания на София – за вписването на българите в конституцията на страната, за езика на омразата и т.н.? Някакво сближаване има само в ресорите на другите министерства по линия на добросъседството, коментира Deutsche Welle. Премиерът пък обяви, че
ще търси консенсус и с опозицията
„За някои неща има ясни червени линии, които трябва да съществуват - като темата за корупция. Но за национален въпрос като този, той е толкова важен, че никой няма право самостоятелно да го прави. Трябва да има общо съгласие и дори коалицията не е достатъчна, за да промени нещо в позицията на България. Трябва широк консенсус, който включва коалицията и части от опозицията“, коментира Петков и настоя за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по темата за Северна Македония. „Няма по-подходящ формат да се съберем всички на масата, да обсъдим всичко, което се е случило, и да заемем обща позиция. Защото всички сме в една лодка и ако не действаме заедно, това не ни прави по-силни, а по-слаби“, коментира Петков.
Управляващата партия вече дава все по-малко сигнали, че е възможна промяна на българската позиция на Европейския съвет през юни. Лидерите на ЕС обаче ще се съберат и през септември и декември, като темата остава в дневния им ред. Кирил Петков посочи, че ако има офис към омбудсмана или някакъв друг тип институция в Северна Македония, която да следи за езика на омразата срещу българите в Северна Македония, и ако може даже хора в тази комисия да са от българската общност, то това би било позитивен знак за всички. Правителството на Димитър Ковачевски в Скопие
избягва провокациите към България
но не показва и готовност да се съобрази с българските искания по чувствителни въпроси като историята, например. Северна Македония отказва да изпълни и последното формулирано от София условие - да промени конституцията си и в нея да бъдат вписани българите наравно с останалите народности. България настоява това да стане преди да одобри преговорната рамка на страната за членство в Европейския съюз, а Скопие – преди самото присъединяване. А за това, че няма сериозно придвижване в преговорите, се видя и от паралелните програми на премиерите Петков и Ковачевски в Рим, които бяха там за отбелязване на Празника на славянската писменост, но чиито делегации едва вечерта на 23 май направиха протоколна среща. Отменено бе и предвиденото за 22 май съвместно правителствено заседание между двете страни, защото, по думите на Димитър Ковачевски, няма съгласувано общо решение, което да послужи като основа за двустранен договор. Натискът върху България да отмени ветото си върху старта на преговори за членство между Северна Македония и ЕС обаче се очаква да продължи да се засилва преди редовното заседание на Европейския съвет, насрочено за 23 и 24 юни в Брюксел. Традиционно на двудневното заседание ще присъстват всички държавни и правителствени ръководители на страните от ЕС. Не е ясно дали президентът Румен Радев или премиерът Кирил Петков ще представи България на този най-висш форум.
Защо страната е подложена на натиск? Спорно е доколко при почти пълното европейско единство срещу Русия и при натовското си членство Северна Македония е по-застрашена от преди това. Спорно е и доколко натискът върху България заради ветото й над Скопие се усилва и заради войната. Налице са обаче алюзиите, че българските претенции към македонците наподобяват на руските към украинците, пише Deutsche Welle. А вътрешнополитическите прилики на позицията спрямо Северна Македония с тази за Украйна са доста. България заклейми агресията срещу Украйна, но остана раздвоена. Лидер на партия от управляващата коалиция продължи да нарича Русия приятелска държава, а правителството откупи оцеляването си, като отказа да направи решителната крачка с открита военна помощ за нападнатата държава, пише Deutsche Welle. Независимо от липсата на напредък по спорните въпроси между София и Скопие и пълното неизпълнение на българските искания, европейските лидери пък не спират да повтарят, че пробив трябва да се случи именно на въпросния Европейски съвет. Това е и
амбицията на френския президент Еманюел Макрон
да се похвали със старт на разширяването преди края на неговото председателство, което приключва в края на юни.
Германският канцлер Олаф Шолц съобщи, че преди заседанието на Европейския съвет ще направи обиколка в страните от региона с посланието, че те принадлежат към ЕС. Същата позиция повтори и върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. В Тирана той поиска преговорите за присъединяване да започнат незабавно. Борел директно призна, че ще продължи сериозния натиск от Брюксел върху България и западната й съседка за решаването на двустранния спор.
„Искам ясно да заявя, че това е мой личен ангажимент като върховен представител по външната политика и сигурност. И изразявам повече от надежда и желание това да стане по време на френското председателство, което е към края си“, отбеляза Борел, според когото, ако не се намери решение на българското вето, това ще бъде подарък за Русия. Албания пък обяви, че ще настоява за
отделяне от Северна Македония в преговорите
ако те не започнат през юни. В два доклада, приети миналата седмица, Европарламентът също настоява Съветът на ЕС да започне официално преговори с двете държави. В документа за напредъка на Скопие се призовава за историческо помирение въз основа на определената обща история, както е предвидено в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
А Петков се оказа без полезен ход?
На фона на европейския натиск и вътрешнокоалиционното напрежение, положението на кабинета в София изглежда още по-тежко. Външният натиск за сваляне на ветото над Скопие е неимоверно по-голям от този за пращане на оръжие за Украйна. Вътрешният натиск срещу свалянето на ветото пък е в пъти по-голям от този за изпращането на оръжие. Затова по всичко изглежда, че опитът на премиера Петков за пробив чрез КСНС е просто маневра, която да оправдае отлагането на въпроса. Той отново е в положение да не може да направи решителната крачка, коментира Deutsche Welle. Но не може и да даде заден – вдигането на „евросхизмата“ над Северна Македония е сред приоритетите на неговото правителство. Затова зациклянето по въпроса трябва да се превърне поне в споделена вина. На един КСНС дори отхвърлянето на предложение за компромис ще свали голяма част от товара върху Кирил Петков – ето, направихме всичко по силите си, но президентът и други партийни лидери ни блокират.
