Поне за момента премиерът Петков, вицепремиерът Василев и енергийният министър Николов уверяват, че държавата се е погрижила за диверсификацията си на газови доставки. Русия спря експорта на природен газ към България, Полша и Литва тази сряда, заради отказ на трите държави да плащат в рубли. София пък побърза да успокои индустрията и потребителите, заявявайки, че властимащите и подопечните им служби са имали "едно на ум" от февруари насам и разполагат с готов план за реакция, който да осуети енергийния шантаж и извиване на ръце. България ще разчита на "втория най-евтин вариант" след руския газ - доставки от Турция и Гърция. Брюксел също обещава помощ и "колективен отговор". Към микса от диверсифицирани газови доставки за България трябва да се добави договореният газ от Азербайджан. Както и проектът за интерконектор между София и Атина, който се очаква да бъде завършен някога през юни и да заработи някога след това. По време на вчерашната пресконференция на "Продължаваме промяната", нейният съпредседател и вицепремиер на страната Асен Василев обаче излезе от очертанията на настоящата ситуация и припомни едно старо твърдение на новите управляващи - България е губила и продължава да губи между 500 000 и 1 милиона лева на ден заради доставки на газ, които са могли да бъдат осигурени на страната на по-изгодни цени от Азербайджан. Подписи, които ощетяват По време на пресконференцията Василев обясни, че "Булгаргаз" има договор за доставка на 1 милиард кубически метра газ на година от Азербайджан. "Този газ можеше да идва на по-ниска цена и можеше да се достави през връзката Кулата-Сидирокастро. Николай Павлов (доскоро изпълнителен директор на "Булгаргаз") доброволно се отказа от 60 процента от този газ и това не е случайно", каза Василев. По думите на финансовия министър поведението на "Булгаргаз" и Павлов към азерския газ нанасят щети между 500 000 и 1 милион лева на ден на държавата. Николай Павлов на влизане в Софийска градска прокуратура "МВР събра данни за този казус, предостави ги на прокуратурата и тя оттогава нищо не е направила", коментира Василев. Под "направила" вицепремиерът има предвид вероятно установила наличие на проблем, който изисква повдигане на обвинение и адресиране на въпроса към българския съд. Какво свърши държавата до момента? В началото на годината ДАНС и МВР влязоха в "Булгаргаз" и изискаха документация, таблици и материали за ценообразуване във връзка с начина, по който българската компания работи с руския "Газпром" и Азербайджан. Енергийният министър Александър Николов обвини "Булгаргаз" и Павлов, че не са били използвани възможностите да се внесат договорените 1 милиард кубични метра от централноазиатската страна и че дори ръководството на "Българгаз" е направило тези доставки невъзможни, чрез договорите, които е подписало. Изказването на Николов от януари съвпада с това на Василев от тази сряда. Твърдението и на двамата е, че недоставеният изцяло азерски газ води до ръст в крайната цена, която България плаща, за да има необходимото количество ресурс. Или онези между 500 000 и 1 милион лева на ден, които Василев споменава. Още в началото на годината от "Булгаргаз" отричат анексите към договора да са блокирали възможността за пълния внос на азерския газ и се оправдават с други обстоятелства. Какво е поведението на българската прокуратура към сигналите срещу Николай Павлов по казуса с азерския газ? Към момента Софийска градска прокуратура е ангажирана с т.нар. случай "Булгаргаз" и работи по образувано досъдебното произвзодство, след като премиерът Петков подава сигнал и е разпитан в първите месеци на 2022-а. Част от нещата, за които Петков е говорил пред обвинението включват и темата за азерския газ. Към днешна дата прокуратурата продължава работа по разследването. Това беше потвърдено и от говорителя й Сийка Милева за BG VOICE. "Не съм гледала пресконференцията вчера. Има образувано досъдебно производство към Софийска градска прокуратура", каза тя. Още в началото на март СГП констатира, че според ангажираните със случая прокурори към тогавашния момент не са събрани и показани достатъчно доказателства за привличане на наказателна отговорност на Николай Павлов нито за престъпленията, за които е образувано производството, нито за престъпления от общ характер. От обвинението съобщават, че са дадени множество указания от наблюдаващите прокурори като "предстои тяхното изпълнение от страна на органите на изпълнителната власт". Повече от месец и половина по-късно обаче държавното обвинение не индикира наличие на доказателства или промяна в някаква посока на разследването. Така се стига и до ситуацията, в която българската прокуратура казва, че разследването продължава, а български вицепремиер определя това като "прокуратурата не свърши нищо".