сн. Уикипедия
След половин век антагонизъм, икономическа изолация и политическо напрежение между САЩ и Куба президентът Барак Обама направи исторически завой и обяви, че Америка ще установи отново дипломатически отношения с островната държава и ще предприеме облекчаване на ембаргото. Заслугата за този обрат в политиката на Вашингтон към Острова на свободата, както кубинците наричат Родината си, се пада най-вече на брата Раул Кастро. Но той чисто и просто е следвал заветите на другия брат Фидел. Ако се проследят главоломните събития от последните дни час по час, ще се види, че това, което се случва сега, повтаря горе-долу историята от началото на 60-те години. Тогава за същото кратко време от почти другарски отношения с Америка Фидел реши да завие на 180 градуса и да се обърне към СССР.
След идването си на власт с народна революция Кастро-старши първо обяви, че ще поддържа най-близки отношения именно с Америка. Дори първото му посещение извън Куба в качеството си на държавен ръководител бе във Вашингтон. Но малко по-късно той реши, че всъщност ще става комунист. Основа компартия, оглави я, озъби се на САЩ, като конфискува цялата собственост на US компаниите на острова и така постави началото на една дълга студена война между две толкова близко разположени държави.
Фидел Кастро е роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба. Той е син на Анхел Кастро, който е испански имигрант и става доста заможен като собственик на захарна плантация и с умели инвестиции. Майка му е прислужницата на неговия баща Лина Рус Гонсалес. По това време баща му е женен за друга жена, Мария Луиса Аргота. Фидел има двама братя (Рамон и Раул) и четири сестри (Анхелита, Хуанита, Енма и Агустина), както и един полубрат (Педро Емилио) и една полусестра (Лидия), отгледани от първата съпруга на баща му. През 1941 г. Анхел Кастро се развежда и се жени за Лина, майката на Фидел, а две години по-късно го признава официално за син. Фидел учи в частни католически училища. По-късно следва право в Хаванския университет и става адвокат. През 1947 г. се присъединява към лявата Ортодоксална партия. Като ляв националист той е против влиянието на САЩ на Острова. През 1952 г. на власт с военен преврат идва генерал Фулхенсио Батиста. Фидел изоставя адвокатската кариера и заедно с брат си Раул организира въоръжена нелегална група с цел да извърши преврат срещу Батиста.
По-малкият с пет години брат на знаменития Фидел - Раул, е четвъртото от седемте деца в семейството на плантатора Анхел Кастро. Завършва средно образование в йезуитските колежи, а след това държавно управление в Хаванския университет. Още като студент става комунист и влиза в Съюза на кубинската социалистическа младеж. Раул попада под влиянието на левите идеи доста по-рано от Фидел, който се обявява за социалист през 1961 г. Преди това е националист.
Двамата братя рамо до рамо се борят срещу Батиста. През юли 1953 г. група студенти начело с Фидел неуспешно се опитват да завладеят казармата ,,Монкада" в Сантяго. След провала те са арестувани и осъдени на затвор. През 1955 г. са амнистирани и заминават за Мексико. Там Фидел застава начело на ,,Движение 26 юли", наречено така в памет на въстанието през 1953 г. В Мексико Фидел и Раул се запознават и сприятеляват с Ернесто Че Гевара. През 1959 г. се завръщат в Куба с яхтата ,,Гранма", на която след победата на революцията е наречен органът на ЦК на Комунистическата партия на Куба. Мнозина от акостиралите в Куба с тази яхта загинали в битките с преследващите ги правителствени сили. Групата с двамата братя Кастро се установява в планината Сиера маестра и оттам предприема атаките си срещу силите на диктатора Фулхенсио Батиста.
Раул е един от командирите на революционната армия и предвожда 4,000 въстаници. На 1 януари 1959 г. революционерите превземат Хавана и свалят от власт Батиста. След промяната Раул става административен ръководител на провинция Ориенте. Някои историци обясняват този факт с желанието на Фидел да държи брат си на дистанция от централната власт в Хавана, защото политическите му възгледи били много радикални. Това не разваля добрите братски връзки. Раул стриктно изпълнява волята на по-възрастния си брат и ръководи унищожаването на враговете му. По тази причина други историци твърдят, че именно това, а не за друго Раул е изпратен в стратегически важната провинция Ориенте. По-късно именно под влияние на Раул Фидел се ориентира към социализма и започва да сближава Куба със СССР.
След победата на революцията през 1959 г. Фидел Кастро поема премиерския пост, през 1965 г. става първи секретар на Кубинската комунистическа партия от 1965 г., а през 1976 г. - председател на Държавния съвет. Поради тежко стомашно заболяване през лятото на 2006 г. Фидел прехвърля временно правомощията си на Раул Кастро. През 2008 г. Раул става председател на Държавния съвет на Куба и още от 2006 г. изпълнява длъжността държавен глава поради тежкото заболяване на брат му. Преди това бившият армейски генерал е министър на отбраната (1959-2008 г.). И преди, и по време, и след революцията Раул е непрекъснато на второ място във властта в Хавана след брат си Фидел.
Двамата братя са си разпределили актуалните сега задачи. Фидел е излязъл от оперативната власт, но продължава да привлича вниманието на света с коментарите си по важни международни промени. Той пише и публикува анализи, книги и мемоари, в които се опитва да осмисли историята и опита на социализма в Куба. По-младият брат Раул се занимава с проблемите на кубинската икономика и предприеманите в тази област реформи. Мерките на Раул са нещо като ,,нежна либерализация", смятат експерти. Защото целят създаване на условия за малък и среден бизнес и привличане на чуждестранни инвестиции.
Какво ще се промени в Куба след важния обрат в политиката на Белия дом към Хавана? С каква скорост ще е движението към подобряване на връзките на САЩ с Куба много ще зависи от Конгреса. Там мнозинство имат републиканците, не всички от които подкрепят инициативата на Обама. Освен това ходът на г-н Обама става в момент, когато тандемът на двамата управляващи Куба братя Фидел (87) и Раул (82) е на общо 169 години и рано или късно ще трябва да предаде властта на новото поколение политици. Така че уравнението за бъдещето на Куба е с много неизвестни и с не един вариант за решение.
