Слуховете за него отдавна са се превърнали в митове – от тези за дневния му режим (как спи точно по 7 часа на ден, при това винаги с дълга бяла риза от поплин, изработена специално за него) през творчеството му (твърди се, че може да нарисува 200 ескиза за по-малко от 12 часа) до уменията му (владее 4 езика и чете по 20 вестника на ден). Колегите му пък са повече от ласкави. Американският дизайнер Ралф Лорън споделя: „Съмнявам се, че Карл Лагерфелд въобще някога е скучал. Той е сред малкото, които поддържат и вдъхновяват младите таланти. И освен това има отлично чувство за хумор.“ Легендата Миуча Прада казва, че за нея Карл е въплъщение на мощна креативна сила, Джон Галиано го нарича просто гений. Даян фон Фюрстенберг го определя като „несъмнено най-умния дизайнер на нашето време“, Марк Джейкъбс признава, че всеки път, когато говори с Лагерфелд, се разтреперва от вълнение. Самият дизайнер е напълно безразличен и твърди: „Личността започва там, където приключва сравнението.“ Ето няколко истории и мисли от биография на Карл, събрани от EVA, които рисуват магнетичния му образ.

Моята биография
Като начало не се знае и кога точно започва. Самият Лагерфелд твърди, че е роден през 1938-а, докато независими източници спорят дали годината не е 1933-та или 1935-а. Израства в Хамбург, в семейство от средната класа и макар нищо да не му липсва, той е по-скоро срамежливо и необщително дете. „Не си играех с другите деца, всички ми се струваха ужасни. Детството ми мина в четене на книги, учене на езици и рисуване. Имах само едно желание – по-бързо да порасна.“ Интересът му към живота се променя, когато на 14-годишна възраст той и семейството му се преместват в Париж. Идеалната среда, в която Карл да разгърне таланта си на творец, а първата стъпка е лицеят за изкуства „Монтен“, поддържан от Синдиката на висшата мода. „Модата ме интересуваше още от момента, в който разбрах, че се нарича мода – обяснява избора си дизайнерът. – Просто ми харесваше да разглеждам костюми на картинки, рисунки или хората около мен.“ Сред множеството конкурси, в които участва, печели специална награда за дизайн на „идеалното палто“ (в същия конкурс призът за „ескиз на идеалната рокля“ отива при Ив Сен Лоран) и тя е асистентско място в модната къща на Пиер Балмен. Детството му приключва и започва стремителният поход към върха на модната индустрия. Преди да стигне
до вратите на Chanel
през 1983 г., Лагерфелд вече има доволно богат опит като творчески директор на редица модни къщи: Jean Patou (за която работи под псевдонима Роланд Карл), Chloé, Charles Jourdan, Krizia и Fendi. Легендарната френска къща е в тотален крах, когато притежаващата я компания „Вертхаймер“ предлага на Карл да се заеме с възраждането й. „Всички ми казваха – не се занимавай, това име е мъртво и никога няма да се завърне. В този момент ми стана особено интересно. Приех го като предизвикателство и както виждате, всичко сработи“ – спомня си Карл. Той прави невъзможното, за да върне култа към туидените костюми, белите перли, именитите чанти и комбинацията от черно и бяло, съвместявайки ги с авангардни както за времето си, така и за бранда вещи. Вече повече от 35 години, сезон след сезон, успява да разкаже историята на модната къща под нов ъгъл и с нова тема – технологии, Космос, супермаркет, феминизъм, античност… Издига Chanel до една от най-успешните и желани в света модни марки и междувременно превръща няколко от моделите си в модни икони – от Инес де ла Фресанж до Клаудия Шифър. „Моята любов е в могила, там всичко е приключено. Вече съм достигнал възрастта, когато обсъждането на личния живот е просто неприлично“ – парира личните въпроси Лагерфелд. Тази тема е толкова загадъчна, колкото и спомените за детството му. Без да са официално потвърдени, легендите разказват, че Карл дълго време поддържа близко приятелство
с друга модна икона – Ив Сен Лоран
докато в дружбата им не се намесва режисьорът и виден парижки бохем Жак дьо Башер. Слуховете за любовен триъгълник си остават такива, но е факт, че двамата дизайнери престават да общуват, а Карл се сближава все повече с Жак. Забавляват се, пътуват и работят заедно, докато в началото на 80-те на Жак дьо Башер му е поставена безпощадната диагноза СПИН. Лагерфелд съпреживява тежко болестта на партньора си, напълнявайки забележително от високия стрес. А когато Жак умира през 1989 г., Карл е напълно сломен и се затваря за дълго време в себе си. По-късно в рядък изблик на откровение Лагерфелд коментира: „Обичах го безкрайно. Познавахме се цели 18 години, две от които живяхме заедно. Но отношенията ни си останаха платонични.“