Човек язди динозавър
Съвременната археологическа наука е събрала огромно количество факти, които в истинския смисъл на думата не могат да бъдат вместени в някаква рамка, ако се изхожда от съществуващата теория за развитие на човечеството.
В такива случаи академичната научна общност просто игнорира "неудобната" информация. Най-лесно е древните артефакти да бъдат обявени за фалшификация или да бъдат бойкотирани, т.е. да не се обръща внимание на съобщенията за тях.
Все едно, че не съществуват. Така било постъпено и с колекцията гравирани камъни от неголямото перуанско градче Ика. Защо е станало така? Официалната наука смята, че тази колекция е фалшификат, защото изображенията върху камъните противоречат на приетата концепция за човешката еволюция. При това се игнорират редица факти, доказващи автентичността на колекцията.
Малко история
Първите съобщения за намерените в Ика черни камъни с изображения на странни животни са направени в XVI век. Летописецът Хуан де Санта Крус Пачакути в своята хроника "Relacion de antique dades d'este reyno del Peru" (1570 г.) написал, че в местността Чинчаюнга (сега Ика) били намерени много камъни с гравирани рисунки.
През 1961 г. въпросните камъни се появили за пръв път на черния пазар за антики в Перу. Първите официални колекционери били братята Карлос и Пабло Солте, както и архитекта Сантяго Агурто Калво. За да се убеди в автентичността на камъните, архитект Калво започнал самостоятелни разкопки. Не след дълго открил два екземпляра в гробница от времето преди появяване на испанците в Перу.
Камъните от Ика станали наистина известни благодарение дейността на доктор Хавиер Кабрера (1924-2001). Той бил пряк потомък на испанския конквистадор дон Херонимо Луис де Кабрера и Толедо, основал град Ика през 1563 година.
Доктор Кабрера бил професор по медицина, декан на медицинския факултет в университета на Лима, основател на медицинската школа в Националния университет на Ика и създател на Музея на камъните от Ика. Той посветил 40 години от живота си на колекциониране и изучаване на тези камъни. Доктор Кабрера наричал камъните "глиптолити".
Според него колекцията му наброявала 11,000 екземпляра, а общият брой на всички намерени камъни - около 50,000. В книгата си "Посланията на гравираните камъни от Ика", издадена през 1976 година, той твърди, че глиптолитите са своеобразна "каменна библиотека", специално създадена от древна цивилизация, но съвременното човечество още не е готово да приеме древните послания.
Колекцията
Камъните от Ика варират значително по размер и окраска. Най-малките от тях тежат 15-20 грама, а най-големите - до 500 кг, а височината им достига 1,5 метра. Екземплярите, съставящи основната част на колекцията, имат размерите на диня, а материалът е андезит.
Преобладаващият цвят е черен с различни отенъци, но има сиви, бежови и розови камъни. Изображенията са гравирани или релефни, а някои - комбинирани. Маниерът и качеството им са разнообразни. Около една трета от колекцията се състои от камъни с изображения на еротични сцени, което е много разпространен мотив в културите на Андите. Обаче останалата част представлява онзи уникален материал, чието изучаване може да преобърне напълно традиционните представи за човешката история.
След дългогодишно изучаване д-р Кабрера достигнал до извода, че изображенията образуват отделни ясно изразени серии, състоящи се от 6-8 до 200 камъка. Според развитието на сюжета размерът на камъните се увеличава, като простите сюжети се изпълняват с метода на гравиране, а по-сложните - с нисък релеф.
Сюжетите на изображенията навеждат на мисълта, че създателите им са искали да обхванат всички страни на живота в тяхното общество, но наблягали най-много на научно-техническите аспекти. Основните групи, на които е разделена колекцията, са: битовите теми; изображения на звезди и други космически обекти; инструменти за изучаване на Космоса и микрокосмоса; летателни апарати и устройства за изстрелването им; хирургически операции; човешка и животинска ембриология; карти на Земята и други планети; календари, зодиак и др.
Динозаври, хирургически операции, Космос...
Почти една трета от колекцията съдържа рисунки на динозаври и млекопитаещи, които според съвременната наука са измрели до появяването на човека в Америка! При това количеството и разнообразието на изобразените измрели животни било огромно.
Най-често се срещали рисунки на трицератопси, стегозаври, диплодоци, брахиозаври, птерозаври, игуанодони и различни видове хищни гущери. Но поразяващото е, че в повечето случаи динозаврите са изобразени в тясно взаимодействие с човека.
Представени са сцени, в които се ловуват брахиозаври, стегозаври и тиранозаври, при което основно оръжие на човека е метална брадва. Но най-удивителни са изображенията, представящи динозаврите като домашни животни. На едно от тях се вижда човек, яздещ трицератопс. На друг камък човек лети на птеродактил!
В качеството на факт, потвърждаващ автентичността на колекцията от Ика, са изображенията на диплодоци с гръбни плочи като тези на стегозаврите. Едва в началото на 90-те години били намерени първите останки на зауропод (който е вид диплодок) с гръбни плочи. На някои камъни са изобразени цели серии фигури, демонстриращи биологическия цикъл на развитие на гигантските гущери.
В колекцията на Кабрера има също така много камъни с изображения на отдавна измрели животни, обитавали американския континент: коне, слонове, гигантски ленивци (мегатерий), гигантски елени (мегацерос), мамути и др. Популярен мотив, срещан на много от камъните, е човек, яздещ кон без стремена и седло.
В много серии били изобразени сцени, свидетелстващи за високото ниво на развитие на медицината в тази цивилизация. Типичен сюжет са операции за трансплантиране на органи - предимно на сърце. При това на една от тях е показан целият процес - от юноша на стар човек. Показани са даже сцени от следоперационния възстановителен период, в който пациентът е свързан със система от тръбички към кръвоносната система на бременна жена!
Още по-смайващи са сцените, изобразяващи присаждането на мозък. Такава операция и днес е възможна само в областта на фантастиката. Твърде много са изображенията на по-прости операции като преливане на кръв или цезарово сечение.
Освен медицинската тематика на камъните от Ика са представени обширни сюжети, свързани с изучаването и усвояването на Космоса. Многочислени изображения на звезди, слънца, комети, летателни апарати и конструкции за изстрелването им свидетелстват, че астрономическите знания на тази цивилизация били на много високо ниво.
В колекцията има също серии, изобразяващи континенти, имащи непозната форма и разположение. Според д-р Кабрера това са очертания не само на допотопни континенти като Атлантида, но също така повърхности на материци от друга планета.
Послания към идните поколения
Според хипотезата на Кабрера цивилизацията, създала изображенията от Ика, достигнала високо ниво на развитие и имала сведения за други обитаеми планети и галактики. Тя започнала да усвоява активно космическото пространство и в крайна сметка била принудена да се евакуира непосредствено преди настъпването на глобален катаклизъм.
А "каменната библиотека" от Ика била създадена като предупреждение към оцелялото човечество след катастрофата. Всъщност д-р Кабрера бил уверен, че преди глобалната катастрофа на Земята съществувала не просто неизвестна високоразвита цивилизация, но съвсем друго човечество (или раса), което по всяка вероятност не е пряк предшественик на съвременното човечество.
Интересен факт е, че в колекцията от Ика има няколко десетки камъка, на които е изобразена пустинята Наска. Платото Наска е разположено на 150 км от Ика. След десетилетни проучвания на гигантските изображения там съвременните учени не могат да дадат сносно обяснение за целите и методите на създаването им.
Някои изследователи предполагат, че рисунките на платото са дело на същата изчезнала цивилизация, създала камъните от Ика. Но ако е така, каква е връзката помежду им? Засега официалната наука е безсилна да отговори.
Доказателства за автентичност
И накрая, тъй като официалната наука твърди, че камъните от Ика са умела фалшификация, нека разгледаме фактите безпристрастно и видим дали е възможно това. За да се осъществи подобна мащабна дейност (намерените камъни са около 50,000), би трябвало в първата половина на ХХ век на територията на Перу да се създаде тайна работилница. Да се мисли, че един-единствен човек е способен да обработи десетки хиляди камъни, е просто немислимо.
Тази "работилница" би трябвало да разполага със значителен човешки ресурс, за да транспортира десетки хиляди камъни с тегло до неколкостотин килограма. В "работилницата" би трябвало да работят художници, имащи значителен опит в резбата върху камък.
Би трябвало също да разполагат с достатъчно съвременна за времето си техника, необходима за механично гравиране на андезит. В "работилницата" би трябвало да работят химици, способни да имитират със съответна технология естествена патина върху изготвените предмети. И така нататък, и така нататък...
