Най-опасният радиоактивен обект в Европа – Селафийлд. На площ от 6 кв. км във Великобритания се съхраняват стотици хиляди тонове ядрени отпадъци – от оръжейни програми и от ядрени електроцентрали. Това е най-големият подобен обект на територията на Стария континент, където работят 11 000 души. Подробности разказват от bTV.
И има теч
В свое разследване британският „Гардиън“ разкри, че комплексът е изключително амортизиран. Открит е теч в един от силозите, а дъното на басейн за отпадъци е напукано.
Какво точно се съхранява в обекта „Селафийлд“?
Радиоактивна утайка
В началото на 50-те години на миналия век е изкопана огромна дупка близо до морския бряг на Селафийлд. Тя е надлежно покрита с бетон и асфалт и е с размерите на три олимпийски басейна. Името ѝ е В30 и е конструирана, за да съхранява в себе си огромни количества изразходено ядрено гориво.
Пълнителите идват от 26 ядрени реактора, които осигуряват енергия за Великобритания от 1956 до 2015 г.
При първоначалния дизайн на В30 е трябвало ядрените пълнители да са напълно потопени под вода в продължение на три месеца преди да бъдат преработени.
През 70-те години на миналия век започват продължителните стачки на британските миньори, което значително увеличава изразходването на ядрено гориво в АЕЦ-ите. Така В30 се пълни много повече отколкото може да преработва.
Материалите бавно корозират във водата и се разпадат на радиоактивна утайка.
Ядрени материали от други части на обекта също се изхвърлят в езерото, докато то не е изоставено през 1986 г., когато се появяват други сгради за съхранение.
Така служителите в обекта нямат почти никаква представа какво точно се крие в мътните води на радиоактивното езеро.
През 2014 г. снимки на В30 и близкото до него В29 изтичат в медиите от анонимен източник. Видът на радиоактивните езера повдига много въпроси и притеснения как точно се поправят обектите и дали въобще се поддържат.
Снимките показват стотици радиоактивни пълнители потопени във вода. Дъното на водния басейн е напукано, покрито с растения. Кадрите са заснети в период от 7 години.
Тогава ядрените регулатори на Великобритания коментират, че „видът на тези езера не означава, че те са опасни“.
На държавата и властите отнема 15 години и 1,5 млрд. паунда да докарат В30 до състояние, в което може да започне неговото извеждане от експлоатация преди няколко години. Служителите на място имат времево ограничение – не мога да работят повече от 30 минути на мястото, за да не приемат над допустимата стойност радиация.
В началото са използвани роботизирани машини, които да разчистват отпадъците, но те бързо спрели да работят заради ужасните нива на радиация. В момента се използват по-нови модели машини, които изсмукват радиоактивната утайка.
Ръководството на обекта „Селафийлд“ се надява, че басейнът ще е изпразнен до началото на 2030-те години, а самото съоръжение ще бъде съборено през 2050-те години.
„Зоната за отделяне“
В30 се намира в т.нар. зона за отделяне. За влизане там са нужни по-сериозни проверки на достъпа, като това не идва и без заплаха – радиацията в тази част на „Селафийлд“ е много по-висока.
Близо се намира В38, където се съхранява обвивката на радиоактивни горивни клетки за електроцентрали. Мястото е използвано сериозно и по време на миньорските стачки през 70-те години на миналия век. Тогава АЕЦ-ите на територията на Острова работят повече и не смогват сами да преработват останалото си ядрено гориво. Така до стига до Селафийлд.
В В29 пък се намират останките от ядрената програма на Великобритания по време на Студената война.
Тогава фабриката за муниции „Уиндскейл“ е избрана за мястото на първите атомни реактори. Те произвеждали плутоний за ядрени оръжия, като усилията на армията били концентрирани в това Великобритания да има своя атомна бомба до 1952 г.
Токсичните отпадъци били складирани в В29.
Силозът Магнокс
В разследването си „Гардиън“ посочва, че едно от най-опасните места на територията на „Селафийлд“ е силозът, в който се складират отпадъците от ядрените реактори Магнокс.
Той е конструиран на четири етапа между 1964 и 1983 г., но не е използван активно от 90-те години на миналия век насам. Радиоактивните отпадъци са под вода, за да няма опасност от случайно възпламеняване и да се поддържа постоянна температура.
Теч е открит за първи път през 70-те години. Има план за отстраняване на радиоактивните отпадъци от почвата под силоза, но експерти се притесняват, че това може да проправи път за нови течове.
Ядреният регулатор на Острова предупреди, че новият теч може да продължи до 2050 г.
Какъв е планът?
Великобритания възнамерява да закопае радиоактивните отпадъци под земя на специално определено за целта място. Проектът ще струва на държавата между 20 и 53 млрд. британски лири.
Планът е мястото да получи първите си отпадъци до 2050 г., а най-опасните да бъдат складирани от 2075 г. натам.
Идеята повтаря подобни проекти в Швеция, Франция и Финландия.
Специална комисия в момента работи по това да бъде определено място за построяване на новото „гробище“ за отпадъци.
