Предполагаемата руска хакерска атака срещу правителствени агенции на САЩ доведе до разгорещена реторика на законодатели, като федералният сенатор Дик Дърбин я назова "фактически обявяване на война", а сенаторът Марко Рубио каза, че "Америка трябва да отвърне и то не само със санкции". Обаче експерти по киберсигурност и право казват, че съгласно международното право хакването не може да бъде смятано за акт на война и вероятно ще остане в историята като акт на шпионаж. Ето защо:

КАКВО ЗНАЕМ ЗА АТАКАТА?

Чрез киребатаката, за която първо съобщи Ройтерс, е бил откраднат софтуер на тексаската корпорация "СоларУиндс" (SolarWinds). В ъпдейтите, които тя изпраща на потребителите си, е бил вкаран зловреден код и хакерите са можели месеци наред да изследват компютърните мрежи на частни компании, мозъчни тръстове и правителствени агенции. Запознати с разследването на САЩ казват, че хакерската атака е била извършена вероятно от службата за външно разузнаване на Русия. Москва отрича да е замесена. Пораженията от атаката още не са ясни, но е известно, че хакерите са можели да видят имейли или други данни на няколко федерални правителствени агенции. Пробивът е в министерствата на търговията, на финансите и на енергетиката. Говорител на министерството на енергетиката каза, че вирусът е бил "изолиран само бизнес мрежите" и не е засегнал националната сигурност.

"АКТ НА ВОЙНА" ЛИ Е ХАКЕРСКАТА АТАКА?

Твърде рано е да се каже със сигурност, но вероятно не е така според експерти по киберсигурност. За да бъде квалифицирана като акт на война, резолюциите на ООН и други източници от международното право изискват определено ниво на сила и разрушение, но сега явно случаят не е такъв. "Войната включва насилие, смърт и разрушения", казва Дънкан Холис, професор по право в университета "Темпъл" и специалист по киберсигурност. Холис и други експерти смятат, че изглежда атаките са били извършени с цел кражба на поверителна информация и трябва да бъдат разглеждани като шпионаж. "Обикновената кражба на информация, колкото и да не ни харесва, не е акт на война, това е шпионаж", казва Бенджамин Фрийдман, директор по политиката в мозъчния тръст "Defence priorities (Приоритети в отбраната). Наръчникът на министерството на отбраната за законите на войната постановява, че някои кибероперации може да бъдат предмет на същите правила като физическите или "кинетичните" нападения. Сред примерите са операции, които "предизвикват авария в ядрена централа; пробив на язовирна стена над населена зона, причинил разрушения; или нарушаване на въздушния трафик, довело до самолетни катастрофи".

Според Джон Белинджър, най-високопоставеният юрист в Държавния департамент по време на държавния секретар Кондълиза Райс от Републиканската партия, не е ясно дали хакерската атака може да бъде разглеждана като акт на война. "Това може би е просто масивен шпионски акт, който не бива да бъде определян като акт на война. Ние още не знаем дали руснаците само са добили достъп до компютри на федералното правителство, или всъщност са попречили на функционирането на правителството", казва Белинджър, старши сътрудник в мозъчния тръст Съвет за международни отношения.

ИМА ЛИ ПРЕЦЕДЕНТ ЗА ТАКАВА ХАКЕРСКА АТАКА?

Кибератаката през 2014 г. срещу федералната Служба за управление на персонала изложи на показ поверителна информация за милиони настоящи и бивши федерални служители и наети външни лица. През 2015 г. бившият директор на Националното разузнаване Джеймс Клапър каза, че подозира Китай като извършител на атаката, а по време на показания пред Конгреса две години по-късно обяви това за шпионски акт. "Мисля, че има разлика между шпионски акт, каквито ние също правим и други страни правят, и атака", каза тогава Клапър.

Приписваната на Русия хакерска атака от 2017 г., известна като "NotPetya", навреди на пристанища и парализира спедиторския гигант "A.P. Moller-Maersk" и други глобални корпорации. Олга Оликер, вашингтонски експерт по отношенията САЩ-Русия, каза през 2017 г. в показания пред Сената, че ако Русия трябва да бъде винена за "NotPetya", то това е "пример точно за вид кибероперация, която може да бъде разглеждана като акт на война и ефектът от която се доближава до този, който може да бъде постигнат при използване на военна сила".

КАК МОГАТ ДА ОТГОВОРЯТ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ?

Наръчникът на министерството на отбраната казва, че САЩ не могат да използват сила в отговор на кибероперация, която сама по себе си не е акт на сила. Вместо това САЩ могат да отговорят с мерки като "дипломатически протест, икономическо ембарго или други ответни действия", пише в наръчника.

Прочети още

"Знаем, че много страни се занимават със шпионаж и ние не ги бомбардираме в отговор", казва Фрийдман. В четвъртък избраният президент Джо Байдън даде знак, че би използвал целенасочени финансови санкции в отговор. "Те ще бъдат държани под отговорност", каза Байдън в "Късното шоу" на Стивън Колбърт. "Лица, а също организации ще установят, че има финансови последици от това, което са сторили", каза той.