Интересът към траките, към техния бит и култура, техните порядки и начин на живот не престава да вълнува както нас, българите, така и много учени по света. Траките са съжителствали с елините и римляните и в много отношения не са им отстъпвали по нищо. Те обаче са имали свои нрави и обичаи, които археолозите и историците непрестанно проучват, а новите находки, които непрестанно са откривани по нашите земи, им дават все повече информация.

Какви дрехи са носели, как са се женели

Защо не са държали на девствеността, били ли са пияници или не? Обичайната ни представа за древните гърци и римляни е свързана с леко облечени хора. Дрехите им от ленен или вълнен плат са били свободни, не са прилепвали по тялото. Носили са къси или дълги хитони, както и хламиди и химатиони. Ефирните дипли на премяната им – и по-специално на дорийския пеплос, античните скулптори са умеели да пресъздават и в студения камък. За тази мода думата и тогава си е казвал мекият средиземноморски климат, в който виреят маслини и смокини, а дебелият сняг е сензационно изключение. Полуразголеният облик обаче не е присъщ на траките, от които малка част са се радвали на преобладаващо топло време. Дрехите им – пригодени за по-сурови и променливи условия – са правили впечатление на летописците. “Тракийците носели в похода – отбелязва на едно място Херодот – на главите си шапка от лисича кожа, по тялото си хитони, отгоре наметнати с шарени ямурлуци, на краката и бедрата чизми от еленова кожа...” 100 години по-късно калпакът привлича погледа и на Ксенофонт, един от онези елински историци, които имат богати лични впечатления за траките. Ето как разказва той епизод от една военна кампания: „Падна много сняг, а студът беше такъв, че водата, която донасяха за обяд, замръзваше, виното в гърнетата също и на много гърци им премръзнаха носовете и ушите. Тогава се разбра

защо тракийците си покриват главата и ушите

с лисичи кожи, защо ризите им обгръщат не само гърдите, но и бедрата, и даже за езда те обличат не къси плащове, а наметала до петите.” Воинските еленови ботуши, отбелязани от Херодот, позволяват да допуснем, че тракийският селянин е носил цървули – най-простата и евтина обувка от кожа. Загадка остава обаче дали в гардероба си траките са имали нещо като панталони. По-скоро да, особено ако се вгледаме във фреските от Александровската гробница. А в началото на I в. сл. Хр. римският поет Овидий, заточен в Томи (днес Кюстенджа, Румъния), презрително пише за „тълпи от гети в панталони”. Исторически появата на тази дреха е свързана с ездата. Причините са разбираеми. Тъкачките в Древна Тракия са знаели как да правят разнообразни платове. Боядисвали са ги и в различни цветове – умение, овладяно по нашите земи още в медно-каменната епоха. Траките са държали не само да им е топло, но и да изглеждат добре. И мъжете, и жените еднакво обичали пъстрите дрехи. Освен това са се татуирали и са носили всевъзможни пищни накити от злато, сребро или бронз – пръстени, обеци, гривни, торкви (огърлици във формата на гривни), колани, фибули (големи безопасни игли за закопчаване на облеклото). На въпроса: „Как изглеждам?”, криво-ляво са отговаряли кръгли огледалца от излъскан бронз. А козметиката навлиза по-сериозно едва по римско време, откогато са запазени доста приспособления за разкрасяване – предимно съдинки за благоухания и грим. Благодарение на такива находки знаем, че заможната тракийка е била наясно с процедурата, която днес се нарича коламаска. На красотата онези, които са можели да си я позволят, са държали и в бита. Използвали са разнообразни майсторски изпипани съдове – глинени, бронзови, а нерядко сребърни или златни. От технологично напредналите елински полиси и най-вече от Атина заможните траки се снабдявали и с луксозна рисувана керамика и други стоки. Многоженството е било прието и разпространено сред древните траки, за това свидетелстват различни елински автори. Еврипид (480–406 пр. Хр.), един от най-големите антични поети и драматурзи, пише за “покритата със сняг Тракия, където един мъж се свързва с много жени и поред легло им дава”. А тъй като е било обичайно мъжете да откупуват жените си от техните родители, по-многобройни хареми ще да са имали аристократите. Учените, разбира се, не биха употребили думата “харем”, а тя и не е съвсем точна. Терминът им е “разширено семейство”. Девствеността на булката не е била съществена за траките, научаваме от Херодот: “Не пазят девиците, ами им позволяват да се сношават с онези мъже, с които те сами пожелаят. Но омъжените жени пазят строго.” Подобна свобода преди брака впрочем е била обичайна и при други племена и народности в древността.