Когато външният министър Теодора Генчовска посрещна украинския си колега Дмитро Кулеба в София преди две седмици, първият дипломат побърза да каже, че България е малка държава и помага според възможностите си. Това беше комуникационен маньовър, който закодирано трябваше да даде публично обяснение защо страната е единствената с Унгария, която все още официално не предлага военна помощ на Киев. Доколко добър е бил изборът на подобно обяснение, е трудно да се каже, но е лесно да се види залпът от недоволство в социалните мрежи и недоумението как външен министър собственоръчно слага клеймо "малка" на собствената си държава.
Очи в очи лидерът на Украйна Володимир Зеленски поиска ремонтиране на военна техника в България, а премиерът Кирил Петков се съгласи. Тоест можем да си го позволим и знаем как се прави. Несъмнено Киев не би отказал директна инжекция от оръжейни доставки, която да бъде ползвана в отбранителната й кампания. Война се води с хора, пари, оръжие, разузнаване, технологии, пропаганда, висок морал и експертност.
Суматохата около въпросите за оръжията доведе до признание - страната произвежда много и изнася много. В момента - рекордно много. Постоянно. А дискретността по отношение на възможностите не означава липса на възможности.
Къде са всички тези оръжия?
Нека първо отговорим на предразсъдъците. Да, България не е военна сила дори от регионален характер. Това обаче няма отношение към оръжейния производствен процес. Не е и нужно да си производител от калибъра на "Локхийд Мартин" с ноу-хау за конструиране на многоцелеви изтребители и радарни системи, или "Рейтион", който произвежда зенитно-ракетните системи "Пейтриът", за да бъдеш фактор в оръжейната индустрия и определени нейни сегменти. 99% от произведеното оръжие в България е експорт към чужди държави - Европа, САЩ, Близкия Изток, Африка, Индия. Вицепремиерът Корнелия Нинова нарича крайните получатели "страни между 50 и 60". В скорошно интервю оръжейният бос Емилиян Гебрев заяви, че оръжейните производители в България са търсени, "въпреки усилията да не бъдат търсени". От средата на януари до края на април българските военни предприятия са подписали договори за износ на военна продукция на стойност над 2 милиарда евро. Директорът на "Кинтекс" Александър Михайлов признава, че "такива обеми никога не са достигани".
Традициите
Ако в момента България чупи рекорди по сключени договори и износ, то оценките за нейния производствен потенциал не са от началото на 2022-а. През 2017 г. германският журналист Франк Щир пише, че българската оръжейна индустрия е в "небивал разцвет", защото САЩ от години купуват оръжие за милиарди, което препращат към Ирак и Сирия.
"България е важна за САЩ при набавянето на оръжие и боеприпаси за противниците на режима на Асад в Сирия", се казва в германското разследване. Някъде през 2016-а в мазето на къща в сирийския Алепо бяха намерени и хиляди български ракети "Град", сякаш за да припомнят винаги на скептиците. Немскоезичните издания посочват, че още в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) България е била важен оръжеен износител - предимно на лекострелково оръжие и боеприпаси. Изглежда, че важността на България като страна износителка запазва устойчиви тенденции с оглед на последната кадрова активност в казанлъшкия "Арсенал". В началото на годината ръководството реши да изпрати в отпуск целия личен състав поради "комплексни причини". В края на април "Арсенал" вече имаха нужда от над 300 нови служители.
Какво произвеждат българските оръжейни заводи и какво могат да предоставят на Украйна?
Накратко - леко стрелково оръжие, тежки картечници, снаряди за гранатомети, муниции, бронирана техника, боеприпаси за артилерийски системи, отбранителни информационни системи, системи за заглушаване на комуникации и обезвреждане, включително системи за обезвреждане на дронове. Голяма част от тези факти не представляват грижливо пазена тайна. Отваряме официалния сайт на голям роден оръжеен износител. Заводът може да произведе леки и тежки картечници, щурмови карабини с различна тежест, технология, функционалност и тактически цели. Само моделите автомати на базата на "Калашников" са 27 типа, тежките картечници - 10 вида, леките картечници - 3, минохвъргачките - 4, леки гранатометни системи, безоткатни гранатометни системи и дори няколко модела оръдейни системи за противовъздушна отбрана.
Същият завод има сериозни възможности за производство на муниции за леко стрелково оръжие, артилерийски снаряди, противотанкови мини, гранатометни снаряди, противотанкови снаряди, снаряди за минохвъргачки, бойни гранати и неуправляеми авиационни ракети. И още - части за оръжие и важни оръжейни компоненти. Подобни са възможностите и на други наши големи заводи. На официалната страница на един от тях виждаме, че той произвежда широк набор от боеприпаси - за артилерийски системи, системи за залпов огън, леки и тежки противотанкови гранатохвъргачки, неуправляеми авиационни ракети и управляеми противотанкови ракети, взриватели и други. В България се произвеждат още специални противохеликоптерни мини, които могат да поразяват ниско летящи вертолети. Откриваме и непознати за масовата аудитория системи, които могат да създават бариери в плитки води и да повреждат различни видове офанзивни технологии - бронирана техника, леки бронирани превозни средства и амфибийни системи, които се движат по суша и вода. Малки мобилни радари за прихващане на движещи се обекти и комуникационни системи също са част от портфолиото на някои от българските оръжейни производители.
А определени неща се произвеждат единствено в Родината. Например артилерийски смутител, който се разполага на около 15 до 20 километра в района на противника и в радиус от 500 метра нарушава комуникациите. Друг, но по-малък мобилен смутител, отново българско производство, е интегриран в системата на сигурност в Египет и Пакистан и се грижи за сигурността на държавните глави на двете арабски държави. В скорошно интервю за bTV бившият собственик на оръжеен завод Руслан Иванов споделя, че тежката гаубична артилерия в момента е от решаващо значение за успеха в сегашната война, а Украйна "изпитва тежък недостиг" от подобен ресурс и нужните му боеприпаси - нещо, с което българският оръжейно-промишлен комплекс може да помогне.
Принципът на парламентарната република
Всичко важно в България се определя от показалците на 240 души, които по силата на механизмите на политическата система у нас носят отговорността да взимат тежки решения в трудни времена. Военната помощ към Украйна е в ръцете на институцията с най-нисък рейтинг в българското общество. Така всичко е върху плещите и морала на онези, които подредихме в сегашната им конфигурация след три вота и стотици милиони левове през 2021 година. Нека не се залъгваме - в този пъзел сме някъде и ние. Защото тези, на които предстои да направят решаваща стъпка за националния интерес и сигурността в региона, са там заради нашия избор в тъмната стаичка. И да - оказва се, че понякога той има значение.
