Наместо селски къщички – грозни сгради, наподобяващи декор за филм от Дивия запад – това е днес село Лозенец
Баба Столина седи кротко край автогарата на село Лозенец, държи в ръце табела с надпис „давам стаи" и чака мющерии. А мющерията е особен вид клиент. Той идва отнякъде, вижда, че се предлагат нощувки, и веднага наема стая без пазарлъци. Такива туристи, разбира се, напоследък почти няма. Затова и баба Столина си седи от сутрин до вечер там край автогарата, брои автобусите и си спомня с носталгия за миналото.
Навремето в Лозенец се раждали много деца. По пет-шест в къща. Много и умирали, та в едно семейство решили да кръстят третата си дъщеря Столина, за да стои, да остане жива. ,,И ей ме на - минах вече седемдесе. Нямам кръвно, не вземам хапчета. А баща ми докара до 95 г. Той можеше и още да си поживее, ама му умреха трима синове и се поболя по тях." Тук баба Столина навежда глава и се замисля. В това време край нея, под дебелата сянка на една липа, опъва столче баба Марула. И тя с табела. Марула, Столина... Какви имена само! И те са на изчезване - като мющериите.
Пристига автобус. Двете баби го поглеждат безразлично и не помръдват от мястото си. ,,Хич и не ходя при автобусите, че тази година от тях туристи хич не слазат. Ей тука по пътя, с кола ако дойде некой на автостоп - дойде. Ние немаме лукс у нас. Даваме стаите за по-бедни хора", разяснява баба Марула. ,,Те сега всички са бедни и май не ходят на море. Пък който има пари, иска в хотел, да му е луксозно", вметва баба Столина. Докато двете си говорят, към тях се дотътрят бай Дико и бай Павел, всеки със свойта си табела. Гледат подозрително непознатия, с който се е разговорила баба Столина, но по някое време и те се включват в конушмака.
Село Лозенец е на една крачка от Китен и на още толкова от Царево. Сгушило се е между няколко къмпинга и куп вили. Само на 90 години е, но
можеше вече и да е изчезнало
по подобие на десетки други. Заради морето навремето го създали, а сега морето е, което го спасява от отмиране.
Тук живеят към 250 семейства и десетина софиянци. Семействата имат по къща и двор, софиянците са изкупили всичко останало. Даже и автогарата. Сега някогашната масивна постройка е превърната в хотел. Собственикът й благородно е заделил един къшей място за продавачката на билети.
В Лозенец много-много не обичат софиянци. ,,Софиянците ни взеха хляба. Ние затова и вече хляб не ядем", вметва бай Дико, докато гледа мрачно към автогарата. Да де, към хотела. Дико е бивш полицейски. Отговарял е за реда в 3 села и 4 къмпинга. И сега да му дадат властта в ръцете, знае как да въдвори ред. Дико не на шега обяснява как всичко може за една вечер да се подреди. За него това значи да се конфискува от ръцете на софиянци онова, което са изкупили, и да се раздаде обратно на хората от Лозенец. Бай Дико смята, че така ще е честно, защото пришълците изкупили цялата земя за по 4-5 лева на декар, а после я препродали тройно и четворно по-скъпо.
За лозенчани софиянците се изчерпват с няколко имена: Александров, Димитров, Стефанов, Армандо. Последният не се казва така, ама местните набързо го прекръстили заради една камериерка. Той си я взел уж да му работи на хотела, обаче в Лозенец не са съвсем сигурни, че е само за това. Момичето било много младо, а и малко приличало на робинята Изаура от оня стар бразилски сериал. Така се родило името Армандо. В Лозенец обаче не го приемат за лош софиянец, защото наред с хотелите и вилите си е изградил и първата църква тук. А
храм в селото не е имало никога
В началото, когато се нанасяли първите заселници, не им е било до църква. През 40-те години на миналия век хората започнали да заделят по някой лев за Божи храм. Сбрали дървен материал, една камара камъни и с това си останали. Парите не стигнали, за да се наемат майстори дюлгери. После дошъл 9 септември и камъните ги взели за строежа на ТКЗС-то. Дървата пък отишли за огрев на бедните. Църквата трябвало да почака.
Оттук нататък версиите за нея са две. Според една част от лозенчани комунистите не искали и да чуят за църква. Дядо Георги Велчев обаче твърдо отрича това. В селото го приемат за стар партиен кадър, но понеже е историкът на Лозенец, думата му тежи. Железният му аргумент е, че червените нямали пари да си построят даже сграда и си останали без партиен дом. Дядо Георги живее в центъра и пише книга, в която ще бъде разказано всичко за Лозенец, че даже и за околните села. ,,Не е вярно, че комунистите не искаха да се строи църква. Нямаше пари. И за училище нямаше пари. Децата учеха в 2 къщи. А ние спяхме в колиби. Ама ще направя икономия - няма да ви разказвам всичко, щото то ще си го пише в книгата." По-нататък дядо Георги още 5-6 пъти прави икономия, но в крайна сметка си разказва почти всичко.
Първите преселници дошли по тези места през пролетта на 1924 г. от съседното село Велика, където живеят изселници от Одринска Тракия. ,,Те са били романтици хора. Дошли заради песента на чайките и шума на морето", разказва бай Георги. В началото кръстили новопоявилото се селище Емберли - на името на популярен сорт грозде. Едва
по-късно се родило Лозенец заради многото лозя наоколо.
Сега лозя няма почти никакви. На тяхно място са се настанили бурени и вили. Не е останала следа и от още една стара гордост на лозенчани - брястовата гора. ,,Бяха решили да секат наред брястовете в района. Нашите премахнаха всичко до корен. В Китен ги домързя, оставиха си дърветата и сега им е добре с горичката", кахъри се дядо Георги. И пак се връща на историята с църквата. А тя се е появила едва преди десетина години върху един от многото парцели, които споменатият по-горе Армандо изкупил.
Сега селото си има църква, но пък си няма фурна
Старата е изоставена от години. И добре, че е така, защото върху опушения й комин семейство щъркели са си изградили единственото в Лозенец гнездо. То е кацнало точно срещу къщата на Росица. През зимата тя е учителка в Бургас, а щом се стопли, идва в Лозенец. Нейният дядо е бил кмет преди 9 септември. Комунистите национализирали част от двора на къщата му, за да изградят фурната, но разрешили на семейството да работи там, ако иска. Обаче като държавни служители, иначе - не! Росица има траен спомен от пещта, където се е приготвял селският хляб. Изгорила е крака си. Няколко години семейството й водило дела, за да си вземе обратно имота, но нищо не се получило. Дълго време фурната си стои все така в началото на селото, разрушена и тъжна.
Любимото място на Росица е миденият плаж в южната част. Той винаги е пуст, защото почти няма пясък. Целият бряг е настлан с мидени черупки, които доста боцкат. На туристите това не им харесва и затова не ходят там. На пролет Росица сама го почистила от боклуците и позаравнила мидите. Плажът е разположен в малко закътано заливче, което дели селото на южна и северна част. Южната, наречена Тарфа, определено е по-атрактивна, защото там са вилите на артисти и певци. Сред тях на границата на кича се откроява дворецът на Аня Пенчева. През няколко къщи е вилата на известната от комунизма актриса Анета Сотирова, в която по цяло лято живее дъщеря й - певицата Белослава. Самата Белослава често обикаля селото на предната седалка на джип „Мицубиши", а следобед отмаря в местните барове.
На север е местността Мечата дупка. Някога там са били землищата на ТКЗС-то. От него днес са останали само няколко порутени стени. Другото е отдавна изкупено и постепенно се превръща също във вилна и хотелска зона. Също така изоставени доскоро стояха и някогашните бунгала на красивия къмпинг ,,Корал". Но вече и там е застроено. Пак от софиянец...
Денят преваля и човек трябва да побърза, за да не изтърве последния автобус за града. А на автогарата бабите Марула и Столина вече прибират столчета и табелки. И днес май не са дочакали мющериите си.
