Писмо на комунистическото външно министерство нарежда посолството да намери пари за защита на Ноцков, срещу когото била „вражеската емиграция”
„Попът в Чикаго бит и уволнен" - това е заглавие от излизащия през 80-те години на миналия век вестник „Свободна и независима България". Попът, за когото става дума в статията, е Валентин Ноцков. Сигурно и този вестник щеше да се окаже нежелан в църквата под опеката на Ноцков. Миналата седмица възпълничка черонокоса жена забрани на наш служител да остави BG VOICE в клуба към „Свети Иван Рилски" в Чикаго. Тя не се представи, но беше разпозната като дъщерята на свещеника - Силвия. Според нея това било решение на църковното настоятелство.
Авторите на въпросната статия от 1984 г. твърдят, че Ноцков „разбива емиграцията, която купи със свои собствени средства черковното здание. Някои от похватите са чисто милиционерски". Църквата, за която става дума, е старата „Св. София". През 1982 г. Валентин Ноцков е изпратен за свещеник там. Само година по-късно той се оказва в центъра на шумен скандал, който разделя хората в града на две и води до съдебно дело. Когато решението излиза след 10 години съдебни разправии, Ноцков се оказва извън „Св. София". Всичко започва от едно доста пикантно обвинение, че жененият свещеник се опитал да прелъсти германка, омъжена за български емигрант. Когато нейният съпруг разбрал, той отишъл и ударил
два юмрука и един стол в главата на Ноцков
според разказ, описан в документ на църковния диоцез от 2-3 февруари 1984 г., с който BG VOICE разполага. След любовния скандал част от хората поискали Ноцков да бъде отстранен като свещеник, но той получава силна подкрепа от епископ Йосиф. След спорно събрание на членовете на „Св. София" трима души начело с тогавашния й президент Крис Ковачев са били освободени и те завеждат дело. Нещо подобно на ситуацията сега с църквата „Св. Иван Рилски". Разликата е, че тогава българската държава в лицето на външното министерство и Държавна сигурност взимат случая присърце.
От Външно инструктират посолството ни във Вашингтон техен човек да пътува до Чикаго, където да се срещне с Ноцков и да му осигурят пълна подкрепа и пари за адвокат. Обяснението в писмото е, че кампанията срещу свещеника се води от лидерите на „вражеската емиграция" в града. С този термин Държавна сигурност и комунистическата власт са наричали политическите емигранти, избягали от режима преди 1989 г. у нас. В инструкция до посланика ни във Вашингтон зам.-министърът на външните работи Любомир Попов праща следните указания: „Свещеник Ноцков е положителен човек,
лоялен и привързан към социалистическа България
...Моля представител на посолството да се срещне със свещеника и да поговори с него за линията на поведение, която трябва да се следва... Посолството трябва да оказва близка помощ на свещеник Ноцков..." (АМВнР ф. 10, оп. 14, а. е. 651, л. 46). Цитатът и случката са по-подробно описани в книгата на Георги Иванов за историята на църковните общини в САЩ, която излезе от печат преди месец.
От всички тези документи е видна загрижеността на комунистическата власт и старанието й да защити интересите на свещеник Ноцков и чрез него вероятно своите собствени. През 1978 г. комунистическата партия създава свой план за работа с емигрантите по света и най-вече с тези в САЩ и Канада и ролята на българските църкви.
На пленум на БКП през 1981 г. външният министър и по-късно президент Петър Младенов (онзи, който искаше да праща танковете срещу протестиращите след промените) казва, че в Чикаго трябва да се изпрати „по-подходящ човек" от тогавашния свещеник в града отец Дамян. Няколко месеца по-късно във Ветровития град пристига Валентин Ноцков. Година след това той става причина за скандала и съдебното дело около „Св. София", което по-късно води до неговото отстраняване.
Валентин Ноцков обаче успява да намери ново поприще за изява - църквата „Св. Иван Рилски", където през 2004-2005 г. успява да се окаже отново в центъра на скандал и ново съдебно дело, чието разглеждане по същество започна едва преди няколко месеца.
BG VOICE е единствената българска медия в Чикаго, която отразява хода на делото. Ние нееднократно сме изпращали репортери и дори съдебен художник в залата, за да разкажем онова, което се случва там. Явно старанието ни не се е харесало на сегашното ръководство на „Св. Иван Рилски" и от миналата седмица нашето издание не се разпространява там. Това е третият такъв случай на забранен вестник там. Единият от тях, „Балканско ехо", все още излиза и неговият главен редактор Стоян Динев се обади да ни разкаже за това.
Борбата с „вражеските" елементи, информационното затъмнение, забраната на вестници, преследването и дискредитирането на журналисти са добре познати похвати от комунистическото ни минало и службите на Държавна сигурност. Всички знаем как завършиха те.
