На днешния ден предо 140 години е приета Търновската конституция. Тя е основният закон на Третата българска държава в периода от 1879 до 1944 г., въпреки че на няколко пъти е суспендирана.
Конституцията е резултат от работата на Учредителното събрание. В Учредителното събрание има 229 депутати. От тях 117 са избрани по звание (висши духовници и председатели на административни съвети и съдилища), 88 са избрани от народа, 5 са представителите на учреждения и дружества и 19 лица са назначени от княз Дондуков-Корсаков.
За председател на събранието е избран Антим I а подпредседатели са Петко Каравелов и Тодор Икономов.
По същото време в Пловдив заседава Комисия от европейски представители, която трябва да изработи основен Органически устав за областта Източна Румелия. Откъснатите българи в Северна Добруджа, в Македония и Одринска Тракия нямат право на делегати. Въпреки това от там пристигат избраници в Търново, някои от които записани като представители на окръзи.
Значителна част от депутатите са с висше образование
2/3 от тях владеят френски, а половината - френски и още един език. Около 70 души са активни участници в национално-освободителното движение. Най-много са учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари, но има и търговци, занаятчии, селяни. След 500 години липса на собствена държавност българите успяват да излъчат подобни хора да ги представляват.
В началото има доста гласове, които призовават Учредителното събрание да не се открива, защото по този начин ще се признаят непсраведливите клаузи на Берлинския договор. В крайна сметка обаче тези намерения са осуетени от руското правителство и от по-умерените депутати.
Политическите лагери в събранието са два - консерватори и либерали. Консерваторите са по-образовани, но и по-малобройни. Техни водачи са д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов.
Водачи на либералите са Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков. В крайна сметка именно те надделяват и до голяма степен в конституцията са заелегнали идеите, които те защитават.
Консерваторите пледират за конституция, която да не е прекалено демократична. Тяхната теза е, че по време на османското владичествто българите не са имали политически правдини. А тхяното ползване изисква определено умствено развитие и нравствени качества, за които трябва време. Бляскавите речи на Славейков обаче, в които той призовава депутататите да имат повече вяра в народа си в крайна сметка печелят симпатиите на събранието. Консерваторите, например, искат парламента да има горна камара или сенат, което е напълно отхвърлено след пламенните речи на водачите на либералния лагер.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.
Прокламира се министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Князът има големи правомощия
Той е титуляр и на законодателната, съвместно с Народното събрание и на изпълнителната власт, тъй кат сам назначава министрите. Съдебната също действа от негово име, което е знак, че разделението на властите не е осъществено до край. С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на България през 1908 г. князът става цар, а княжеството - царство. Поправката от 1911 г. дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание. Това ще се окаже пагубно в предстоящите Балкански войни.
Редът, установен от Търновската конституция, многократно е отменян. За първи път това става само 2 години след приемането й. През 1881 г. е установен т.нар. режим на пълномощията.
През 1923 г. и през 1934 г. пък са извършени военни преврати. Формално Търновската конституция престава да действа през 1947 г., когато е заменена от конституцията на народна република България.
Особено впечатляваща е главата, която разписва правата на гражданите. Тя звучи актуално и днес, което прави чест на нашите предци, приели Търновската конституция. Записано е, че всички български поданици са равни пред закона, няма разделение на съсловия, няма титли за благородство, всеки роб, стигнал до българска територия, става свободен, никой не може да бъде наказан през присъда, кореспонденцията е неприкосновена, печатът е свободен и т.н.
