Прокурор Боряна Бецова
Българските магистрати трябва да са много щастливи, че родното законодателство е толкова сложно. В противен случай всички щяха вече да са наясно, че голяма част от представителите на съдебната власт са не само участници в конспиративни схеми (както е видно от скандала „Яневагейт"), но и некомпетентни в професията си.
Случаят „Бисеров" стартира преди 2 години, а от тогава до сега делото премина през какво ли не, за да може подсъдимият Христо Бисеров да бъде оправдан след процес, продължил един ден. Едно заседание бе нужно на съда да прецени казуса и да отсъди, че ексдепутатът невинен. Бисеров е бивш заместник-председател както на Народното събрание, така и на ДПС - партията, обвързана с модела #КОЙ, добил популярност през последните години като символ и двигател на корупцията и злоупотребата с влияние в страната. Но не партийните протекции или парите на Бисеров и #КОЙ са причината той сега да е на свобода. Или поне така изглежда от доводите на Софийския градски съд, постановил оправдателното решение. Проблемът е държавното обвинение. Прокуратурата пише обвинителен акт, на базата на който едва ли някой съд би осъдил дори и най-големия престъпник. Защото правото е сложна материя и там трябва да се внимава с всяка една думичка, с всяко едно твърдение и доказателство. Защото липсата на професионализъм е още една причина, която не вкарва престъпниците зад решетките. Освен ако тази липса не е причинена от нещо друго. И вероятно добре заплатена.
Съдебният състав се мотивира единствено с това, че делото не е водено по законовите изисквания, които повеляват тезата на прокуратурата да бъде ясно доказана. С по-прости думи това означава, че съдът не разбира защо Христо Бисеров е изправен на подсъдимата скамейка. Не го разбраха и хората, които очакваха най-после един осъден представител на властта. Те обаче не получиха, каквото искаха. И няма защо да винят политическите протекции, които дори и да ги е имало, не беше нужно да влизат в действие. Защо обаче това дело беше водено некомпетентно?
Първоначално през 2013 г. Бисеров беше обвинен за пране на пари. Прокуратурата вдигна шум до небесата, а политическите противници на ДПС не закъсняха с порицанията и категоризациите. Все пак в България правилото „невинен до доказване на противното" не важи и разследваният е винаги виновен в очите на обществото. Постепенно обаче прокуратурата се разколеба и изостави прането на пари за сметка на цели 3 обвинения - за неплатени данъци, за недекларирани сделки с валута, както и за необявяване пред Сметната палата на крупни сметки в Швейцария - една с 314,529 щатски долара и друга с над 82,000 евро. През цялото внимание Бисеров запази гробно мълчание, сякаш този път няма какво да го спаси и абсолютно всяка дума, която каже, ще бъде и негова последна като свободен човек.
В този си вид делото беше внесено през април. Само седмица по-късно Софийският градски съд го прекрати и върна на прокуратурата с мотива, че не става достатъчно ясно за какво точно е обвинен Христо Бисеров. Държавното обвинение се коригира и през юли обвинителният акт беше допуснат от съда. Процесът беше няколкократно отлаган по стара родна правна традиция, докато на 30 ноември най-после тръгна. Само ден по-късно крайният резултат от прокурорските усилия е всичко друго, но не и задоволителен. Христо Бисеров е оправдан по всички обвинения, прокуратурата не си е свършила работата, а народът се чувства предаден, защото плаща данъци за едно държавно обвинение, което не може да вкара поредната ключова политическа фигура в затвора. Или не иска. При това става дума за особа, вихрила се още през прехода от онези, за които по-аналитично насочените хора повтарят, че са виновни за сегашното положение на страната и е крайно време да си получат заслуженото. Да, ама не.
Прокурорът, водил делото, се казва Боряна Бецова. На няколко пъти през последната година тя беше категорично защитавана от главния прокурор Сотир Цацаров заради професионалните си решения. Сега навярно е споменавана с добро заради същите си решения и в дома на Христо Бисеров. Единствената утеха е, че присъдата е постановена едва на първа инстанция, което означава, че когато тя бъде обжалвана, делото ще бъде поето от апелативната прокуратура. Обвинителите там ще имат тежката задача да върнат доверието на хората в системата, отговорен за това всички, потъпкващи закона, да си получат заслуженото. Нещо, което в България определено не се случва.
|
Прокурорските провали Бившият военен министър Николай Цонев се превърна в образец за това как прокуратурата не трябва да води едно дело - от повдигането на обвинения до окончателното оправдаване на подсъдимия. А срещу Цонев се водеха цели 4 дела, които приключиха на последна инстанция. На нито едно съдебно ниво и по нито едно дело Цонев не чу „виновен". Най-колоритен бе арестът му през 2010 г. от тогавашния зам.-шеф на столичната прокуратура Роман Василев, който го нарече „абсолютен престъпник" пред камерите на МВР, записващи акцията по залавянето като образец за работа. Заради тези действия на държавното обвинение Цонев осъди страната ни в Съда за правата на човека в Страсбуг и получи обезщетение от 15000 евро. Последният прокурорски „подвиг" дойде по делото срещу бившия шеф на Пътния фонд Веселин Георгиев-Батко. През 2008 г. избухва скандал, след като прокуратурата установява, че Георгиев раздава обществени поръчки за 120 млн. лева на фирмите, ръководени от двамата му братя. Скандалът е огромен и се превръща в един от символите на управлението на тройната коалиция. 7 години по-късно делото приключи с оправдателна присъда през октомври, а съдът отново изтъкна дупките в обвинението като причина за оправдателната присъда. |
