Един доста позабравен случай в историята на отношенията между България и Гърция тихо навърши наскоро 99 години, като остава непознат за широки слоеве от българското общество, въпреки че е имал потенциал да създаде поредна криза за страната в един крайно труден период. През есента на 1925 г. България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които се развиват в района на Петрич от 19 до 29 октомври същата година и привличат вниманието на световната общественост, остават в историята както под името "Петрички инцидент", така и под по-странното "Война на бездомното куче".
Случаят се разгръща в напрегнат момент, когато България и Гърция са след два военни конфликта, краен резултата от които Егейска Македония и Западна Тракия, които има многобройно българско население, попадат под гръцко управление. Гръцките репресии там карат мнозина да се обърнат към съпротивляващата се организация ВМРО. Превратът от 9 юни 1923 година в България допълнително нагнетява напрежението, тъй като в Атина разглеждат новото управление като повлияно от ВМРО, а дошлият на власт също след преврат гръцки генерал Теодорос Пангалос упреква българските власти в подстрекаване и подкрепа на чети на македонската революционна организация.
На 19 октомври 1925 година при граничен пост №1 в прохода Демир капия на планина Беласица гръцки войник навлиза на българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничари. Според разпространена версия причината за влизането на гърка в България е, че той гонел кучето си, което пресякло граничната линия. Гръцките граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка. Този детайл дава и наименованието "Война на бездомното куче" на целия случай.
Гръцкият диктатор Пангалос използва създалата се ситуация и заповядва на 22 октомври 1925 г. една гръцка дивизия да нахлуе в България, без да е обявена война. Гръцката армия окупира десет български погранични села и атакува Петрич, но е спряна пред града от малобройната погранична стража и доброволци от ВМРО.
Българското правителство избягва да ескалира конфликта и го приключва по дипломатически път. Проблемът между съседните държави е разрешен успешно от Обществото на народите, сезирано от българското правителство. Гърция е заклеймена като агресор, наредено й е да се изтегли от българската територия и е наказана да заплати на България 30 милиона лева репарации. Част от тази сума е отпусната на доброволците от съпротивата срещу нашественика като лично обезщетение. Те обаче се отказват от парите и ги даряват за построяването на сградата на Петричката гимназия.
В резултата на въоръжените действия загиват 50 българи, голяма част от които са цивилни. За загубата на гръцките сили няма меродавни данни.
Дипломатическият провал във Войната на бездомното куче е един от най-важните фактори за спада в подкрепата на офицерите за диктатора Пангалос, който през 1026 година е свален с контрапреврат от друг генерал - .Георгиос Кондилис.
На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът "Загинали за родината". Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година.
