Веселин Диманов
Последният брой на в. „Преса" преди закриването му излиза със статия, в която като първи букви в няколко изречения е закодиран акростих, който гласи - „К*р за Пеевски". Дълго време това остава скрито за широката публика. Първа на находката обаче се натъква медията „Ю рипорт". Постепенно журналисти тръгват по следата и установяват, че автор на скритата псувня към Пеевски е младият журналист Иван Жиков. Той я е публикувал на 54-та страница в последния брой на „Преса" от 31 юли 2015 г., след което изданието се закрива заедно със списание „Тема".
Какво не знаем за Иван Жиков?
- 13 години от живота ми преминаха в журналистика. Започнах в онлайн агенция Cross при създаването й през 2002 г., после през 2005-а участвах в основаването на вестник „Тема спорт", в който останах до 2011 г. Разделихме се с добри чувства. След това прекарах няколко месеца в ЦСКА като видеооператор на футболния клуб. Издърпаха ме при създаването на „Преса". Спортен журналист, откакто се помня (смее се).
Как се роди идеята за това апокрифно послание - „К*р за Пеевски"?
- Бяхме навън с колеги от вестника и обсъждахме ситуацията. Да, до последния ден от ръководството мълчаха за намерението да фалират медията, но вече се знаеше какво ни готвят. Дискутирахме дали да не направим общо усилие, крайният резултат на което да е послание, преминаващо през заглавията на челните материали на всяка страница от вестника. Идеята за акростих, както разбрах впоследствие, паралелно се е родила и у други колеги. Обсъждахме я доста, всички я приемаха със смях и ентусиазъм. Уви, в деня на фалита се оказа, че организацията на една такава инициатива е сложна - от една страна, технически, като изпълнение, а от друга - заради незнанието или нежеланието на някои от отговорниците на страниците. Затова реших да действам сам на поверената на мен страница. Материал за интереса на Би Ти Ви към мачовете на ЦСКА във „В" група се превърна в нещо по-голямо. Определено не бе трудно да се сглоби.
И никой не усети?
- Не! Трудно е да намериш нещо такова, ако нарочно не го търсиш. После се похвалих за пакостта на няколко колеги, които я разказали на други и така преди няколко месеца информацията излезе в сайта Ureport. А оттам стана голям хит.
Очакваше ли такова избухване? Очакваш ли последователи?
- Не. Осъзнавам, че подобни деяния затварят много врати в журналистиката. Едва ли много главни редактори ще искат да наемат човек, направил такъв номер на работодателите си. Тук е моментът да се извиня на шефовете, че не им казах. Но някой трябваше да отправи посланието предвид това, в което се беше превърнал вестникът през последните години на съществуването си. Не очаквам последователи. Очаквам промяна към по-добро.
Как се работеше в „Преса"?
- Нещата могат да се разделят на периоди. В началото въпреки натрупаните с годините резерви към някои от ръководителите на вестника те успяха да ме опровергаят. В един момент бях готов да се закълна, че работим в най-свободната печатна медия в България. Действително във време, в което повечето издания бяха твърде внимателни към тогавашната власт, вестник „Преса" смело я критикуваше и не спестяваше истини.
След това дойдоха изборите през 2013 г. и настъпи рязка промяна.
С идването на Орешарски на власт?
- Да! И с последвалото назначение на Пеевски за шеф на ДАНС. Факт е, че редакционната политика претърпя коренна промяна. Допреди това бяхме опозиция на властта, каквато според моите разбирания трябва да е всяка медия. Изведнъж се превърнахме в опозиция на опозицията. Такава бяхме при правителството на Орешарски, след това и при второто правителство на Борисов. Много показателно бе и отношението ни към КТБ и Цветан Василев, който в рамките на седмица от „Мистър Икономика" се трансформира в бандит и „банкер беглец". През последните месеци на съществуването си вестникът съвсем свали гарда, нямаше физиономия и собствена позиция, препредаваше тези на властта и на кръга около Пеевски.
В личен план усетих дъното след един мач на „Лудогорец", след който Кирил Домусчиев си позволи да обижда колега на „олигофрен". Отидох на работа с нагласата, че твърдо трябва да осъдим стореното от бизнесмена като атака срещу свободата на словото. Вместо това от ръководството получихме инструкция да смотаем случая между редовете. На следващия ден, когато мислех, че ще сме станали за срам като единствените с неадекватна реакция, разгледах и конкурентните всекидневници - навсякъде инцидентът бе отразен с едно изречение, без акцент, без коментар. Дъно.
Какво е мнението ти като цяло за журналистиката в България?
- Тук има много добри журналисти. Дори човек като Тошо Тошев (главния редактор на „Преса" - б. р.) наред с недостатъците има безспорни качества, които не може и не трябва да бъдат пренебрегвани. Мнението ми не е от значение, нещата са измерими - до 2005 г. журналистиката се развиваше в положителна посока, след 2009 г. започна рязко да се влошава, а след 2013 г. отиде в нещо като кофа за боклук. В момента професията е стигнала историческо дъно. Вижда се и с просто око. Купуваш си по един брой от всички всекидневници и какво виждаш: липса на критики към политическа власт, институции, различни негативни процеси; концентриране върху дребнотемия за изместване на фокуса от наболели проблем; големи снимки; големи букви; малко текст; интересчийство...
Защо според теб журналистиката е на това ниво? Заради това, че един човек държи всички медии, или има и друга причина?
- Не смятам, че вината може да се прехвърли само на един човек. Самото послание „К*р за Пеевски" не е насочено към неговата личност, неговия външен вид, неговото поведение или начин на разсъждаване, а към системен проблем. Свързан с дълги години на разрастване на политическо влияние, което се прехвърля върху плоскостта на бизнеса, а оттам и върху медийния бранш. Както виждаме, групата около Пеевски и майка му постепенно изкупи собственост не само в медии, а направи една т.нар. Вертикална интеграция. Притежава вече не само вестници, но и монопол върху печатниците и разпространителските фирми. Малко или много това поставя в неудобно положение медии, които не са част от групата. Трудно е да запазиш своята свобода и почтеност, като знаеш, че този, който те печата и разпространява, утре може да реши да не го прави.
Оттам ли идва цензурата?
- Факторите са много. Пеевски безспорно е един от тях. Но има проблеми и в самата гилдия, които не се изговарят. Твърде много хора на отговорни позиции не се държат, както повелява журналистическата етика в отношенията си с властимащи, с бизнесмени, с публични личности. Виждаме едно фамилиарничене, демонстративно ходене на гости, правене на баници, пиене на кафета... Не само не се крият, а се показват, мислят си, че общественият им образ на журналисти ще се подсили по този начин.
Защо обществото не реагира на проблемите в държавата и на много от журналистическите разкрития спрямо властта?
- Защото на българина спря да му пука. За него други неща са важни. Важно му е риалити шоуто или пикантната новина около живота на някоя попфолк звезда. Важно му е, тривиално казано, да си сипе ракия и да си направи салата.
