България и Унгария не въоръжават пряко Украйна, но участват във финансирането на въоръжаването й, стана ясно от отговор на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел на въпрос на Клуб Z, съобщава изданието. След края на Съвет „Външни работи“ в Люксембург Борел практически опроверга мнението, че единствени София и Будапеща стоят настрана от въоръжаването на Киев. „И двете страни участват във финансирането от ЕС чрез неговите държави членки на оръжейни доставки за Украйна. Така че не можем да кажем, че те не участват. Ако те не участваха, това не би било възможно, защото решенията изискват единодушие. Унгария и България се съгласиха с това решение и платиха своя дял за финансирането с 1,5 милиарда евро на доставките на оръжие. Както разбирам, Унгария не разрешава тези доставки да преминават през нейната територия. Но тя плаща своя дял в усилията за въоръжаване на Украйна“, каза дипломатът.

Прочети още

Външните министри от ЕС са имали днес среща с главния прокурор от Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан. Обсъдено е било как бъде потърсена отговорност от Русия за нарушаването на международното право, както и начина, по който да се осигурят доказателства за военните престъпления. По видеовръзка се е включил и украинският главен прокурор Ирина Венедиктова. Имало е обсъждане на бъдещи санкции спрямо Русия, но до решение все още не се е стигнало. Борел подчерта, че е важно да се започне със санкции за руския петрол, тъй като той е по-лесен за заместване и вносът му е 4  по-голям от този от газа - 80 млрд евро срещу 20 млрд евро. Външните министри са наясно, че това ще представлява в различна степен шок за европейските икономики. Зависимостта от руските енергоносители трябва да бъзе премахната чрез алтернативни доставчици и разработването на възобновяеми източници, което обаче изисква време.