Всички трябваше да се адаптираме в хода на пандемията от COVID-19 – дори животните в зоологическите градини, които изведнъж спряха да виждат тълпи от посетители да минават всеки ден, съобщи Science Alert.

В проучване, публикувано през 2022 г., изследователите откриват как приматите са реагирали на тази промяна, като разглеждат поведението на бонобо, шимпанзета, западни нископланински горили и маслинови павиани и установяват, че животните са променили навиците си по различни начини, включително времето, което прекарват в почивка и хранене.

Смята се, че взаимодействието с посетителите е от решаващо значение за благосъстоянието на животните в зоологическите градини. Въпреки това тези взаимодействия имат потенциала да бъдат както положителни, така и отрицателни. Ето защо изследователите бяха заинтересовани да видят разликата, когато няма тълпи.

„Приматите са едни от най-напредналите в познавателно отношение видове в зоологическите градини и техните взаимодействия с посетителите са сложни. Ограничението за разбиране на това как посетителите могат да повлияят на поведението на животните в зоологическите градини и парковете е, че те рядко се затварят за посетители за продължителни периоди от време, така че това ни предостави уникална възможност“, заяви Саманта Уорд от Университета Нотингам Трент в Обединеното кралство.

Наблюденията са записани в зоологическата градина „Туикрос“ и сафарито „Ноусли“ във Великобритания както преди, така и след завръщането на посетителите.

В рамките на няколко месеца и много отворени и затворени периоди се виждат забележими промени в поведението на приматите, които се различават в зависимост от животното.

Когато посетителите започнаха да се завръщат, бонобото и горилите прекарваха по-малко време сами, а горилите отделяха и по-малко време в почивка. Същеременно шимпанзетата ядяха повече и се занимаваха повече със загражденията си, когато зоологическите градини отново отвориха врати.

При маслиновите бабуини в сафари парка се наблюдава по-малко сексуално и доминантно поведение, когато посетителите се връщат. Освен това те бяха склонни да се приближават по-често до автомобилите на посетителите в сравнение до тези на рейнджърите, които са виждали, когато паркът е бил затворен.

Трудно е да се каже дали тези промени са положителни или не.

Изследователите смятат, че завръщането на посетителите изглежда е стимулирало шимпанзетата и бабуините, докато прекарването на по-малко време сами от бонобото и горилите също може да се приеме за позитивно.

В същото време може да се твърди, че тълпата е нарушила спокойствието на горилите, които по природа са по-улегнали животни, тъй като са прекарвали по-малко време в почивка.

Фактът, че горилите са променили частите от загражденията си, в които са прекарвали най-много време, когато посетителите са се върнали, предполага, че животните могат до известна степен да се справят с това прекъсване.

„Промените в поведението и в използването на загражденията в присъствието на посетители подчертават адаптивността на видовете в зоологическите градини към средата, в която живеят. Осигуряването на среда, която позволява на животните активно да се адаптират по този начин, е наистина важно за тяхното благосъстояние“, каза изследователят на хуманното отношение към животните в зоологическите градини Елън Уилямс от университета „Харпър Адамс“ в Обединеното кралство.

Екипът също така наблюдава, че при маслиновите павиани има праг на броя на посетителите, след който животните престават да бъдат все по-активни и стимулирани от преминаващите автомобили в сафари парка.

Всички тези данни са ценни за изследователите на хуманното отношение към животните, които знаят, че посетителите могат да имат най-различно въздействие върху дивите животни – от добавяне на чувство за общуване и безопасност до източници на раздразнение или дори заплаха. Това трябва да се вземе предвид при управлението и проектирането на зоологическите градини и парковете.

Макар че в обозримо бъдеще може да няма повече затваряния (да се надяваме), изследователският екип иска да продължи работата по изучаване на това как броят на посетителите влияе върху поведението на животните, включително да събира данни за повече животни и в по-дълъг период от време.

„Бъдещата работа би могла да включва разглеждане на въздействието върху по-широк кръг от видове както в зоологическите градини, така и в сафари парковете, както и разликите между отделните животни“, обясни Уилямс.