Мария - съпругата на първия президент на България Желю Желев, почина от остра сърдечна и белодробна недостатъчност. Много медии в страната обаче побързаха да натрупат капитал и от тази новина. Беше писано, че си отишла от рак, което силно огорчи д-р Желев. Но той винаги е казвал - по-добре да имаме медии, които пишат каквото си искат, отколкото такива, каквито бяха в годините на комунизма. Още като млада Мария Желева има хронично заболяване на белите дробове, но младият й тогава организъм преодолява страданието. С годините обаче болестта се усложнява, клетките на белите дробове намаляват за сметка на съединителна тъкан, която затруднява дишането. Мария Желева умира в реанимацията на Правителствена болница в понеделник преди обед. За последен път д-р Желев е при нея в неделя, но тя вече е неконтактна, намира се в полубудно състояние. Първата съпруга на демократично избран президент у нас е родена на 3 април 1942 г. в с. Грозден, Бургаско. С Желю Желев се запознават в университетската библиотека. След години пред приятелката си Юлия Гурковска ще признае, че още тогава нещо трепнало в сърцето й и то е трептяло през целия им живот. А той никак не е лек - митарстване по квартири, борба за софийско жителство, недоимък...
По образование Мария е историк, но дълги години работи като редактор в Студията за документални и научно-популярни филми ,,Време". Режисьорите много искали да работят с нея заради изключителната й перфектност и професионализъм. Когато Желю Желев е изключен от БКП и уволнен от работа, двамата с Мария отиват да живеят в Грозден. Там преминават най-хубавите им години, там раждат и отглеждат дъщерите си Йорданка и Станка. Родителите й, истински земни хора, приемат радушно и с голямо уважение своя зет. Бащата Иван Маринов, председател на местната кооперация, вижда в него нещо от неосъществените си младежки мечти и му осигурява възможност да работи по своите си философски дела. Там Желев написва книгата си ,,Фашизмът". Мария също има известна заслуга за публикуването на тази книга. Един ден през зимата на 1978 г. проф. Иван Славов я среща на трамвайната спирка пред Софийския университет. Става дума за ръкописа на съпруга й, за който толкова много слушал да се говори. Казва, че може евентуално да го издаде в библиотека ,,Мавър" към издателството на комсомола, където той и проф. Кирил Нешев са истинските титуляри. Мария се отнася доста скептично към това предложение, защото много добре знае митарствата на съпруга си, предлагал ръкописа на ,,Фашизмът" в няколко издателства. Те са отхвърлени отвсякъде. Все пак му обещава един екземпляр. После д-р Желев и проф. Славов се срещат и след време ,,Фашизмът" излиза. Преди години в едно от редките си интервюта Мария споделя, че винаги й е било интересно да живее с Желю Желев. Веднъж се разхождат двамата с колега на съпруга й и по време на разговора тя го пита нещо съвсем странично. Желю започва да й отговоря, а приятелят им казва: ,,Мария, запомни! Ти присъстваш на най-скъпо платената лекция по философия..." По волята на съдбата Мария Желева става първата ,,първа дама" в следдесетоноемврийска България. Тя изпълнява тази си роля дискретно и ненатрапчиво. Не обича ,,светлините на прожекторите", коктейлите и светските събития, както и празните разговори за кучета. Не направи фондация. Най-критична е към съпруга си, макар да признава, че той за нея е мярката за честност и отговорност. Не дава интервюта с аргумента, че е достатъчно един човек в къщата да говори пред медиите. Но обичаше да казва, че след като става държавен глава, съпругът й е по-организиран и по-въздържан в оценките и в реакциите си. Отначало се дразни, когато вестниците пишат (често и небивалици) за д-р Желев, за нея и за дъщерите им. Но той философски оценява нещата: ,,И това е демокрация, госпожо!" Но тя така и не може да се примири с ,,жълтините", които продължават да пишат за тях. Как веднъж си сложила ръката върху чашата на съпруга си президент, за да не му налеят още от питието. Или пък как, слизайки по стълбата на самолета при посещението си в Япония, д-р Желев се спънал и се изтърколил по стъпалата чак до земята...
