През август 2023 г. Съединените щати отбелязват двегодишнината от хаотичното си изтегляне от Афганистан. След близо 20 години сражения в страната Вашингтон си проправи път през безредно напускане. Американските служители бяха изненадани от бързия срив на афганистанските сили за сигурност и изглеждаха неподготвени да евакуират американските граждани или афганистанските партньори. Справянето на президента на САЩ Джо Байдън с изтеглянето на Афганистан донесе на администрацията му черна точка. Когато в края на август 2021 г. станаха ясни мащабите на бедствието, рейтингът на одобрение на Байдън спадна от 54 на 46% и все още не се е възстановил.
През последната година и половина някои от критиците на американския президент дори твърдяха, че изтеглянето на САЩ от Афганистан е помогнало да се вдъхнови решението на Владимир Путин да започне своята пълномащабна атака срещу Украйна през 2022 г. Руският държавен глава явно смяташе, че има недовършени дела с Украйна много преди Байдън да встъпи в длъжност: Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. не попречи на Украйна да се стреми към по-дълбоки връзки със Запада, дори докато президентът Доналд Тръмп, почитател на Путин, заемаше Белия дом. Но през март 2022 г. лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл заяви, че изтеглянето на Съединените щати от Афганистан е било ускоряващото събитие, което е окуражило Путин да нахлуе в Украйна, като се аргументира, че Москва не би нападнала съседката си, ако Байдън не беше "избягал".
Ники Хейли, бивш посланик на САЩ в ООН, повтори това твърдение в градската зала на Си Ен Ен в Айова през юни 2023 г., като обвини Байдън за агресията на Путин. Но не само републикански политици развиват тази теория. Фиона Хил, бивш служител на Съвета за национална сигурност на САЩ и водещ експерт по въпросите свързани с режима на Путин, твърди, че прибързаното изтегляне на САЩ от Афганистан е показало слабост и е подтикнало руския президент да нахлуе.
Прочети още
Според този аргумент Вашингтон е изглеждал твърде разсеян, от вътрешни приоритети, други външнополитически въпроси и вътрешни борби, за да отговори ефективно на руска атака. Самото решение за напускане на Афганистан изглеждаше само последният пример в дългата история на САЩ, които изоставят партньорите си, и Путин вероятно е предполагал, че Вашингтон ще направи същото с Украйна. Като цяло, докато Путин наблюдаваше как САЩ се провалят в Афганистан, той се убеди, че може да нападне Украйна, без да се страхува, че Вашингтон ще го спре.
Изключително важно е да се прецени дали начинът, по който Съединените щати се оттеглят от Афганистан, наистина е изиграл някаква роля за войната на Русия в Украйна. Разбирането на начина на мислене на Путин в навечерието на инвазията може да даде насоки на Вашингтон за това как да подходи към войната днес и как да възпре Путин в бъдеще. Много американски политици си направиха погрешни изводи, като смятаха, че слабостта на САЩ, проявена в изтеглянето от Афганистан, е имала голям принос за избора на руския лидер. Но в действителност внимателният анализ на действията на Русия и коментарите на президента и́ през лятото на 2021 г., както и разкритата впоследствие информация, показват, че изтеглянето на САЩ не е оказало влияние върху изчисленията на Путин. Руският автократ вероятно вече е бил взел решение да нахлуе в Украйна в края на пролетта на 2021 г., доста преди изтеглянето от Афганистан.
През този период от време Съединените щати бяха показали забележителна сила в полза на своя партньор Украйна. Почти сигурно е, че Путин не се е опитвал да се възползва от възприеманата слабост на САЩ. По-вероятно е той да е бил силно обезпокоен от силата на Вашингтон. Бившият разузнавач от КГБ реши да пристъпи към широкомащабно нахлуване, въпреки че стана свидетел на демонстрацията на решителност на САЩ. Това показва, че възпирането му не е просто въпрос на представяне на сила. То може дори да покаже, че при някои обстоятелства демонстрациите на сила от страна на САЩ могат да имат обратен ефект.
Убедителната информация сочи, че Путин вероятно е решил да нахлуе в Украйна някъде между края на април и началото на юни 2021 г. През 2014 г. Русия анексира Крим и започна война в Източна Украйна. Сраженията се успокоиха след споразуменията от Минск - набързо изготвен набор от мерки, които имаха за цел да наложат прекратяване на огъня, да премахнат тежките оръжия, да разменят затворници, да решат политическия статут на окупираните региони в Източна Украйна и възстановят международните граници. Путин смяташе, че споразуменията от Минск ще спрат усилията на Украйна да развие по-силни връзки със Западна Европа и Съединените щати.
Но между 2015 г. и 2021 г. на руснака му стана ясно, че споразуменията не дават желания от него резултат. В началото на 2021 г. украинският президент Володимир Зеленски арестува Виктор Медведчук, украински опозиционен политик и доверено лице на Путин. Междувременно новата администрация на Байдън засили санкциите срещу Русия за намеса в президентските избори в САЩ през 2020 г., хакване на SolarWinds - американска технологична компания - и отравяне на руския опозиционен политик Алексей Навални. Руският президент се опита да напомни както на Байдън, така и на Зеленски, че Русия възнамерява да влияе на събитията в Украйна: от средата на март 2021 г. Москва започна нови военни учения и започна да придвижва допълнителни сили към Крим и към границата си с Източна Украйна.
До началото на април Путин разположи над 100 000 руски войници в Украйна и около нея, което предизвика безпокойството на Съединените щати и европейските правителства, че нахлуването е неизбежно. На 2 април, когато Русия придвижваше войски към украинската граница, Байдън се обади на Зеленски, за да му предложи своята "непоколебима подкрепа". Четири седмици след това държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посети Киев, осъди струпването на руски войски и посочи, че Съединените щати ще увеличат сътрудничеството в областта на сигурността с Украйна и помощта за нея.
Но тази остра фаза на военно струпване настъпи едва след като Байдън нарече Путин "убиец" в интервю за ABC News на 17 март и след като последният се срещна с руския министър на отбраната в Сибир през следващата седмица. Тази последователност на събитията силно подсказва, че руският държавен глава е сигнализирал на американския си колега за отговор на обидата, а не, че се е подготвял за истинска инвазия. Директорът на Агенцията за национална сигурност на САЩ по това време Пол Накасоне по-късно заяви, че Съединените щати са знаели, че Русия няма да нахлуе в Украйна през април 2021 г. и че военните действия на Кремъл са били само учение. Всъщност в края на април, след телефонен разговор с Байдън, Путин успокои напрежението, като спря руските военни учения край Украйна и премести десетки хиляди войници далеч от руско-украинската граница.
Последвалите коментари и действия на бившия агент на КГБ стесняват времевата рамка, в която той вероятно е взел решението да нахлуе. На 9 юни 2021 г. в интервю за Russia One, главния руски държавен телевизионен канал, Путин даде остър отговор на въпросите за Украйна. Той сравни някои от проектозаконите на Киев за националността с тези, въведени от нацисткия режим в Германия, и предупреди, че Москва няма да остане безучастна. Той също така отбеляза, че дори в най-добрите времена Западът "плюе на интересите на Русия" и предупреди, че присъединяването на Украйна към НАТО ще бъде червена линия за Русия. Тази телевизионна изява през юни беше значително по-агресивна и емоционална от публичните коментари на президента на Руската федерация по време на пролетното му военно укрепване и вероятно бележи началото на кампания за набиране на руска обществена подкрепа за инвазия.
След това, на 16 юни, Путин се срещна с Байдън в Женева. Привидната цел на тази среща беше да се намали допълнително напрежението след руското военно струпване през април. Ако Путин все още не беше решил дали да нахлуе в Украйна, той вероятно щеше да заплаши с по-нататъшни военни действия или да предложи на Байдън нещо като например изтегляне на повече руски войски и оборудване от украинската граница в замяна на обещание, че Съединените щати ще ограничат отношенията си с Украйна. Но според думите и на двамата лидери на последвалите пресконференции, Украйна не е била основна тема на обсъждане по време на срещата им. Руснакът отбеляза, че двамата лидери не са засегнали подробно темата за Украйна и че не е имало какво да се обсъжда във връзка с отношенията между Киев и НАТО. Байдън само отбеляза, че е съобщил за продължаващата подкрепа на Съединените щати за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Изглежда, че до този момент Путин не е виждал смисъл да се опитва да договаря modus vivendi с Вашингтон по отношение на Украйна.
Американският президент обяви плана си за изтегляне от Афганистан три седмици по-късно, на 8 юли. Според украински военни и служители на разузнаването обаче още през същия месец Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия е разширила девети отдел на пето управление - звеното, отговарящо за политическата война и тайните операции в Украйна - в отделна дирекция, като е увеличила числеността на персонала и възможностите му. В тези украински доклади се посочва също така, че руската агенция за сигурност е имала за задача да планира окупация на Украйна.
След това, в средата на юли, Путин публикува статия от 5000 думи на уебсайта на Кремъл. Озаглавена "За историческото единство на руснаците и украинците", тя твърди, че украинците и руснаците на практика са един народ и че произволните решения, взети от съветските лидери, са разделили двете страни, до голяма степен за сметка на Русия. По-нататък в есето се твърдеше, че Западът се опитва да превърне Украйна в "антируска страна". Изглежда вероятно Путин да е публикувал тази статия, за да рационализира публично вече взетото от него решение за започване на война. В разследващ доклад от 2023 г. на Верстка, независим руски новинарски уебсайт, дори се твърди, че в по-ранна чернова на статията Путин е възнамерявал изрично да заплаши с инвазия.
Кабул падна под властта на талибаните на 15 август 2021 г. Но поне до началото на този месец руските военни започнаха да набират войници за създаване на нов готов резерв, като целта е била да се съберат около 100 000 души. Новите резервни войски в такъв брой биха били ключови за изграждането на живата сила, необходима за окупирането на Украйна. Малко вероятно е Путин да беше предприел тази скъпоструваща стъпка, ако вече не беше взел решение за мащабна военна операция.
Начинът, по който руският лидер интерпретира отговора на Вашингтон на неговото военно струпване през пролетта на 2021 г., е ключов за разбирането на решението му да нахлуе в Украйна година по-късно. Подкрепата на Съединените щати за партньора им Украйна беше непоколебима през този период от време. Дори когато руската инвазия изглеждаше възможна през април 2021 г., Вашингтон не пожела да преговаря с Москва за интереса на Украйна да се присъедини към НАТО. Фактът, че Русия не нахлу веднага през април 2021, след като Съединените щати твърдо изразиха ангажимента си да подкрепят Украйна, подсказваше на много наблюдатели, че демонстрацията на решителност и сила е възпряла Путин.
Но точният момент, в който руският президент взе решение да нахлуе в Украйна, навежда на мисълта, че изборът му не е реакция на последвалото схващане, че Съединените щати са проявили слабост в Афганистан. По-скоро изглежда, че това е било стратегическо изчисление (или грешка в изчислението), основано на страха, че позицията на Русия отслабва. След април 2021 г. Путин основателно е заключил, че Байдън никога няма да пожелае да постигне с него споразумение за Украйна, което да отговаря в достатъчна степен на руските интереси. И като се има предвид, че Съединените щати и европейските им съюзници увеличаваха подкрепата си за отбранителния, разузнавателния, кибернетичния и охранителния капацитет на Украйна, Путин може да е изчислил, че трябва да нахлуе, докато все още може. През октомври 2021 г. в ежегодния дискусионен клуб "Валдай" - място, където руският държавен глава се свързва със западни учени - Путин отбеляза, че според него увеличената военна подкрепа на Запада за Киев представлява заплаха за Русия, дори ако Украйна не се присъедини официално към НАТО.
Очевидното изоставяне на съюзник от страна на Съединените щати при изтеглянето им от Афганистан почти сигурно няма нищо общо с войната на Путин. Но идеята продължава да съществува. Много политици са стигнали до извода, че най-добрият начин да се справиш с опортюнистичен насилник като Путин е да покажеш сила и решителност. Това убеждение накара някои американски служители да се колебаят дали да работят за договаряне на края на войната в Украйна. Те смятат, че всеки опит за преговори ще покаже слабост и ще подтикне автократа към още по-агресивно поведение.
Всъщност едно друго, силно поучение произтича от по-доброто разбиране на хронологията на решението на Путин: че силата на САЩ и тяхната ангажираност към партньорите им по-скоро го мотивираха, отколкото възпряха. Това представлява класическа дилема в областта на сигурността: усилията на САЩ да подобрят сигурността на партньорите си в руската периферия се разглеждат от Москва като потенциална заплаха за Русия. Острият отговор на САЩ на увеличаването на войските на Путин през пролетта на 2021 г. изглежда беше последното доказателство, което го убеди, че никога няма да може да използва дипломацията, за да удовлетвори целите си, когато става въпрос за Украйна. В бъдеще руският президент може да прецени, че американските демонстрации на сила, предназначени да възпрат Русия, са заплахи, които изискват пряк руски военен отговор, което ще доведе двете страни до ръба на пряк конфликт. Ако влиятелните играчи във Вашингтон продължат да не разбират произхода на решението на Путин да нахлуе в Украйна и да смятат, че демонстрациите на сила са единственият начин да го възпрат, те рискуват да предизвикат обратния отговор - или дори да предизвикат пряк конфликт с Русия.
Текст: Питър Шрьодер, „Foreign Affairs”
