Рафи Шехирян
Светослав Тодоров
За художника Рафи Шехирян няма да намерите много в Google - откъслечни споменавания, статия в Уикипедия за съществувалата между 1975 г. и 1990 г. група „Кукув ден", целяща популяризиране на модернистичните течения в рисуването. Но един от първите резултати ще ви отведе в създадена от сина му е-книга от над 120 страници за творчеството и живота му - тя е само първата стъпка към популяризирането на творчеството на баща му. Втората беше направенa неотдавна - еднодневната изложба „Следите на Рафи Шехирян: Американски видения" в галерията „Райзоум" във Вашингтон на 27 август.
Рафи Шехирян (1952-2011) е български концептуален художник, роден в София и потомък на арменски бежанци, пристигнали в България след арменския геноцид в Османската империя през 1915 г. Кандидатства в продължение на три години в Художествената академия, а както брат му си спомня в книгата: „Искаше работите му да са напълно оригинални, отличаващи се от всички останали, за да не могат да бъдат пренебрегнати." Завършва текстилно изкуство, а тогава е ориентиран към живописта. Работата му не среща одобрението на комисиите и едва през 1987 г. той и съпругата му, скулпторката Галина Делиева-Шехирян, успяват да организират публична изложба на ул. „Раковски" 108. Един от съвременниците му, художникът Цветан Колев, описва събитието като „една изложба, която остави трайни спомени, и съм сигурен, че много неща се промениха в нашето изкуство, особено в средите на по-младите и необременени колеги."
Рафи Шехирян и Галина Делиева-Шехирян успяват да стигнат до Австрия, където са приети в бежански лагер през 1988 г. Година и половина по-късно те получават разрешение за убежище в САЩ. През следващите години Рафи Шехирян работи в текстилния дизайн, а за САЩ заминава и брат му Гаро, който пише: „Последният етап от творчеството му беше обвит в пълна изолация, сякаш не искаше никой да знае какво точно прави. Когато видях някои от картините му, се сащисах. Никога преди това Рафи не беше рисувал така. Лицата и човешките фигури на платната изразяваха мистериозна вглъбеност. Странна застиналост и в същото време детска стеснителност, сякаш искаха да кажат: „Ние сме тук не по собствено желание."
Именно част от този период е показана в изложбата във Вашингтон - десет платна, петнадесет малки портрета, няколко рисунки, лични вещи, както и свързани с тях инсталации на Джулиян. „За пръв път видях и започнах да говоря с баща си за тези картини, докато бях в гимназията - изложбата е начин да се докосна до духа на тези разговори", казва той. Баща му е рисувал в усамотение - никой не е сигурен за точните дати на картините, а нито една от тях не е озаглавена. Картините са създадени между 1995-2000 г. и според сина му те са колкото визуална „имигрантска история", толкова и „философски медитации".
Американците по улиците на Ню Йорк се превръщат в най-голямото вдъхновение за Рафи. Портретите им обхващат духовната дезориентация, социалната неприспособеност, дълбоката човешка самотност. Както синът му обобщава - той е бил отново изгубен и точно тогава най-интересното му творческо пътешествие започва. „Това е първата от поредицата изложби с творби на баща ми, която планирам и се надявам да успея да ги покажа скоро и в България - би било естествено те да се приберат в България и така кръгът да се затвори", казва Джулиян Шехирян. Той е роден след преместването на семейството в Ню Йорк и живее във Вашингтон. През 2015 г. организира инсталация в „Червената къща" в София, посветена на историята на психиатричните практики в България по времето на социализма. В момента е обвързан и с очакван през 2018 г. VR проект, свързан с пресъздаването на бруталната реалност на трудовите лагери в същия период. В близко бъдеще Джулиян планира да събере творбите на баща си в каталог. Книгата за Рафи Шехирян е онлайн на http://julianc.com.
