Докато беше в Ню Йорк като част от българската делегация за 78-ото Общо събрание на ООН външният министър на България Мария Габриел участва във форум, посветен на изкуствения интелект (AI). Инициативата за срещата е на Япония, Кения, Мароко, Сингапур, Испания, Обединеното кралство и САЩ.
„Важно е да бъдат откроени силните и слаби страни на AI. Сред силните страни са неговите приложения в медицината, земеделието и околната среда. Слабостите са свързани със способността ни да зададем рамка на AI, така че да не нарушава човешки права, да не заплашва цели професии и да функционира с правила за прозрачност, отговорност и контрол“, каза Габриел в интервю след края на панела.
Докато тя казваше това, в България земеделски производители блокираха основни пътни артерии. Протестираха срещу конкуренцията на по-евтини вносни продукти (с всички условности и нюанси по темата).
Замислих се колко от тях са наистина наясно с изкуствения интелект въобще и евентуалното негово приложение в земеделието. Поразрових се и открих, че има много решения за този сектор, които вече се използват по света – трактори без водачи, интелигентно напояване, системи за торене, селскостопански дронове, интелигентно пръскане, софтуер за вертикално земеделие и базирани на AI оранжерийни роботи за прибиране на реколтата, са само някои примери. В сравнение с всеки селскостопански работник, управляваните от AI инструменти са много по-ефективни и точни.
В България обаче изкуственият интелект звучи като нещо много футуристично – далечно и без реална употреба в настоящия живот. Това измамно усещане, че технологичната революция ще ни подмине и липсата на държавна политика и образование по темата ще ни струват скъпо. Защото не е само земеделският сектор, който не мисли как AI може да направи производството по-евтино и ефикасно, по-конкурентно. Почти всеки отрасъл на икономиката е така. Липсват кадри с идеи за приложението на новите технологии. Липсват и хора, които да ги приложат. Липсва и смелост да се провалиш.
Резултатът от това ще е като в 90-те – българската продукция ще стане скъпа и некачествена за стандартите на световния пазар. Много от чуждестранните компании, които сега предлагат сносни заплати на своите служители в България, ще са ги заменили с роботи и AI. А те няма да имат нужните нови познания, за да си намерят бързо нова работа в този нов свят.
Държавата – като управление, но и като население – от учителите през бизнеса до властта – всички бързо трябва да се ориентират в това, което предстои, и да започнат да се подготвят. Да експериментират, да иновират, да грешат дори – но да са част от тази еволюция.
Защото никакви протести и забрани за внос/износ няма да могат да ни помогнат в бъдеще. Искаме или не – това бъдеще идва и ще ни помете, ако не сме готови за него.
