Изгубени в България?

show

Четирима чужденци, които хем познават, хем и не познават толкова добре българския бит, но любопитни да научат повече за него; забавно говорещи български, но решени да го учат; чужди на българските традиции, но достатъчно авантюристични, за да опитат всичко; и най-важното - позитивни и добронамерени, каквито обикновено са чужденците в България. И каквито невинаги са българите в страната. Това са американците Кори, Анна, Кей и Джен - главните действащи лица в риалити формата "Изгубени в България" по Нова телевизия. Това лято те пропътуваха 19,000 километра из цялата страна, докато снимаха епизодите. Анна и Кори спаха под звездите, караха „Лада" и доиха крави, телета и овце. Ядоха компот и вариха ракия, ловиха риба и се трудиха на полето. Живяха като роми във Филиповци. Жениха се като помаци в Рибново. Бяха посветени в тайните на Бялото братство. Танцуваха паневритмия и кючек. Някои от преживяванията им вече бяха видени от всички. Други тепърва предстои да бъдат излъчени. Кей ги режисира, а Джен им бе продуцент.

И четиримата попадат в България покрай Корпуса на мира, където са доброволци. Без да знаят и дума български, без да са наясно какво точно ги чака в тази далечна държава, те се наемат да живеят и работят в нея, водени от все по-рядко срещаната в наше време филантропия. Днес, след като имат зад гърба си по няколко години стаж в България, признават, че тя ще им липсва.

"Ние, американците, обикновено не разбираме от нищо, но опитваме от всичко. Наричаме го experience. Българите разбирате от всичко, но

не обичате да експериментирате.

Наричате го традиция." Това казва пред BG VOICE Анна, която от два месеца е вече у дома си в Калифорния. С типичната си позитивност трудно се съгласява да каже кое не й е харесало в България. Все пак признава, че това е мръсотията. "Направи ми впечатление, че на много места е доста мръсно. Повечето българи също ми го казваха: Тук е мръсно. Но никой не поемаше отговорност да почисти или да се погрижи нещата да се променят. У вас хората си общуват много и ми беше странно, че търпяха това положение. Ние тук в Америка малко общуваме помежду си, но видим ли подобна мръсотия, сигурна съм, че всеки ще поеме отговорност да я почисти", споделя Анна. За Джен пък е странно, че българите се примиряват с всичко. "Когато избухнаха протестите в Катуница, си казах: А, ето, че хората вече са взели нещата в свои ръце. Но протестите бързо утихнаха и всичко приключи". Всички обаче са останали възхитени от гостоприемството на българите. "Хората винаги са готови да ти помогнат. Ако си поискаш четири краставици, те ще ти дадат пет", разказва Кори, който все още пази домашна ракия, подарена му в България. Сега те дори не си дават сметка колко големи звезди са станали в България покрай участието си в поредицата. Въпреки че следи епизодите в интернет, Анна няма представа дали зрителите харесват предаването. Все пак се надява поне малко да е заразила с доброто си настроение и българите, които я гледат. Всъщност е постигнала много повече. Форумите в интернет са пълни с позитивни мнения за нея и колегите й. Дори и тези, където по принцип коментарите са обикновено негативни. Хората са трогнати от това, че няколко американци са успели да изучат трудния български език, и то на завидно ниво.

Анна е живяла дълго време в селата край Враца, където е преподавала английски. Джен пък е била учителка в Обзор. Кори е правил същото в село Полско Косово, Русенско. Изучаването на езика на съответната държава е задължителна част от работата на доброволците в Корпуса на мира. Но Джен признава, че си е наложила специален режим, за да се справи с българския. "По програма имахме тримесечно обучение по езика. След това всеки от нас трябваше да си намери индивидуален учител сред обикновените хора, край които живеем. Аз обаче съм мързелива и знаех, че нищо няма да науча по този начин. Затова реших -

никаква телевизия, никакъв интернет.

Ще съм постоянно навън, сред хората. Така се справих." Системата на Джен очевидно работи, защото тя владее български най-добре от всички. Нещо повече - тя вече мисли на него. Дори сънува. "Първият ми сън на български беше истински кошмар за мен. Събудих се цялата плувнала в пот и не разбирах какво става и на кой свят се намирам. Помня, че сънувах как съм в някаква сграда, вероятно училището, където преподавам. А до мен един от колегите ми даваше съвети за моето бъдеще и аз му отговарях на чист български". Джен е един истински полиглот. Първоначално тя е живяла в Канада, където е била длъжна да научи френски. Останалите две имена от името й - Тин Хон, издават, че знае и поне един азиатски език. "Да, владея китайски, но вече ми е по-трудно да го говоря. Когато се чувам с майка ми по телефона, тя ми говори на китайски, а аз й отговарям на английски. А иначе съм учила и испански. Така стоят нещата при мен."

Анна също е овладяла българския покрай хората, с които се е срещала. "Постоянно ходех в кафенетата при младите хора и така бързо се оправих с езика ви. В някои от селата се говореше повече на турски, та понаучих и него. Ама аз много обичам да уча езици по принцип." Най-забавният й момент обаче не е свързан със сън, а със самодиви. "В едно от селата възрастните хора ни разказваха истории за самодиви. Когато ги попитахме какво е самодива, те ни обясниха, че това е обратното на русалка. И аз си представих самодивите с глави на риби и крака на хора". Анна не е без работа, не че си няма занимание. "Тази събота сестра ми ще се омъжва и покрай това събитие съм страшно много ангажирана да помагам."

У дома си в Шрифпорт, Луизиана, е и Кори. Също все още без работа, но пък често си прави шопска салата. Само дето му е трудно да намира сирене. Джен обаче остава в България и никак, ама никак не й се иска да я напуска. Засега е решила и лятото да изкара там, а може би през август ще се върне в САЩ, за да учи.