Маделин (в средата) с по-малкия си син Джон Гарт и внучката си
Дейвид Травис пристига на работа на 28 август 1995 година в щабквартирата на Американски атеисти в Остин, Тексас, и веднага разбира, че нещо не е наред. На заключената врата има бележка: „Семейство Мъри-О'Хеър е извикано по спешност извън града. Понастоящем не знаем колко време ще отсъстваме." Четейки бележката, Травис, около 50-годишен бивш сержант, чувства как гневът му се надига. Не е особено изненадан, че работодателите му са изчезнали - както изглежда, заедно с работата му. Той подозира, че Мъри-О'Хеър кроят нещо още когато отваря писмо от Нова Зеландия предната пролет и открива банкова сметка с почти $1 милион, за която не е чувал никога. А неговата свадлива шефка Маделин О'Хеър винаги се е тръшкала, че няма пари и го предупреждавала, че може да не му плати заплатата.
О'Хеър като цяло е особено потайна относно финансовите дела на организацията на американските атеисти, която основава през 1963 година. Всички счетоводни книги се държат под ключ в малка стая, далеч от любопитни погледи. Около имота се издига двуметрова ограда с бодлива тел на върха - подходящ символ за отбранителната психика на Маделин. Според нея светът е враждебно място, особено към атеистите. Но в последно време здравето й се влошава, а с него и нейната енергия и борбен дух и О'Хеър започва да говори, че иска да се измъкне от всичко това.
Идва септември, а от семейството все още няма следа - бабата и матриарх на клана Маделин О'Хеър, нейният син Джон Гарт Мъри (40 г.) и внучката й Робин (30 г.). (Робин е дъщеря на другия й син Уилям (Бил) Мъри). Американската организация на атеистите е управлявана от петчленен борд на директорите, но до този момент цялата власт е в ръцете на тримата О'Хеър, които упражняват ролите на президент, секретар и ковчежник. Когато членовете на борда Спайк Тайсън, ветеран от Виетнам, и Елън Джонсън, домакиня от Върмонт и верен поддръжник на Маделин, посещават офисите и дома на О'Хеър, загадката се задълбочила. В семейния им дом няма следи от насилие или взлом, но ясно се вижда, че е напуснат внезапно. На масата стоят чиниите от закуската. Лекарството за диабет на Маделин О'Хеър е на кухненския плот. А най-смущаващо от всичко са двете им кучета, оставени без никой да се грижи за тях.
Маделин е родена с фамилното име Мей през 1919 година в семейство от средната класа в Питсбърг. Мей били презветерианци и Маделин била заставяна да чете Библията - книга, която според нея била пълна с насилията и жестокостите на един зъл бог. Тя се омъжва за първия си съпруг на 22 години и се записва в Женския корпус с избухването на Втората световна война. Преживява любовна афера със заможния офицер от армията Уилям Мъри, от когото забременява. Развежда се със съпруга си с надеждата любовникът й да се ожени за нея. Но той бил вече женен католик и не желаел да напуска съпругата си.
Все още неомъжена, тя започва да използва фамилията на любовника си и ражда втори син - Джон Гарт Мъри, от друг баща. Борейки се да свърже двата края, Маделин често негодувала срещу католическата църква, която осуетила женитбата й с богатия офицер. През 1965 година се омъжва за военноморския офицер Ричард О'Хеър и макар че бракът им не потръгва и двамата се разделят, Маделин остава негова съпруга до смъртта му през 1978-а. Семейството се установява в Балтимор и това завинаги променя съдбата на Маделин. Един ден, докато записвала сина си Бил на училище, тя чула, че учениците рецитират Божията молитва в клас. Това се правело в началото на всеки учебен ден. Синът й вече бил добре запознат с нейната неприязън към организираната религия и не вярвал, че Бог съществува. Ядосаната Маделин завела дело срещу училищното настоятелство да прекрати тази практика и случаят стигнал чак до Върховния съд. Четири години по-късно, през 1963-та, съдът взел решение да отмени молитвите в училищата. Маделин ликувала заедно с децата си.
Съдебната победа я превръща в медийна сензация и я изстрелва на национален поход срещу организираната религия. Списание „Лайф" я кръщава „най-мразената жена в Америка" и я цитира да казва: „Ние смятаме, че Библията е отблъскваща, исторически неточна и пълна с бълнувания на лунатици. Смятаме, че Бог е садистично и жестоко олицетворение на омразата." Снимките в пресата показват Маделин на стъпалата пред съда заедно с нейните двама синове - Джон Гарт, тогава на 9 години, и Бил, на 16 г. Тя се усмихва, прегърнала обичливо момчетата. Но, немислимо за нейните 60 години, традиционно изглеждащата матрона е разведена, пък и заклета комунистка, с двама незаконни синове, заченати от двама различни бащи. Решението на Върховния съд позволява на Маделин да захвърли оковите на бедността и анонимността и да даде на живота си цел и смисъл. Тя се установява в Тексас, където проповядва идеята си за отделяне на църквата от държавата.
Междувременно Маделин си изгражда образ на непреклонен атеист, преследван от християните и правителството. Тя хвърля вината за фаталния инфаркт на баща си върху постоянния тормоз, заплашителните телефонни обаждания и писма, получавани от анонимни податели. Но славата й дава поле за изява и неочаквани доходи. Нейните поклонници и привърженици започват да й изпращат чекове и тя често е канена като предизвикателен гост в телевизионни предавания, изумявайки с радикалните си изказвания дори прочутия водещ Джони Карсън. „Атеистите - обяснява тя - вярват в рационалните сили на човечеството, а не в някакви свръхестествени дрънканици, учещи хората да се задоволяват с положението си в момента. Един атеист приема, че вместо църква е по-добре да бъде построена болница. Един атеист приема, че делата са по-силни от молитвите."
Тя познава Библията по-добре от много християни и с удоволствие посочва жестокостите и капризите на Йехова от Стария завет, както и карнавалното естество на предполагаемите чудеса на Исус. „Защо християнският Бог заслужава нечие уважение и благоговение", пита тя. Но Маделин не спира дотук. Тя с наслада обижда християните и християнството и проповядва за свободна любов и открита сексуалност за всеки. Описва монахините като „бедни съсухрени женици, лежащи в самотните си постели в копнеж Исус да им се яви някоя нощ и да отнеме девствеността им."
Нейната вулгарност е прекалена дори за някои атеисти, предпочитащи по-дипломатичен подход. През 1980 година, в Деня на майката, идва страшният удар - нейният най-голям син Бил признава, че е християнин. И то не фиктивен християнин, от онези, ходещи на църква само на Великден, а фанатичен баптист. Като дете той искал онова, което иска всяко хлапе - обичта и одобрението на майка си. Като възрастен, борещ се със зависимостта си към алкохола и наркотиците, осъзнава, че за нещастие Маделин е от онези хора, които дори не възприемат децата си като отделни човешки същества. Нейните деца са просто продължения на собственото й его, а отношението й към тях зависи от това колко пълноценно изпълняват командите й.
Години наред Маделин споменава Бил като първопричината да иска да изхвърли молитвите от класната стая. Пише сърцераздирателни статии как другите деца бият Бил в училище и странят от него заради убежденията му. Но, поглеждайки назад, Бил Мъри чувства, че просто е използван от майка си в нейната битка срещу всичко, което мрази в буржоазна Америка. С огромни усилия успява да се откъсне от нейната орбита и оттогава всякаква комуникация между тях прекъсва. О'Хеър го запраща в бездната със следната хаплива забележка: „Бих могла да нарека това следродилен аборт. Отричам се напълно от него завинаги и до веки веков... Той е отвъд човешко опрощение."
За евангелисткото движение превръщането на Бил Мъри в християнин изглежда буквално като знамение свише. Много християни вярват, че именно забраната на молитвите в училище е положила началото на упадъка на Америка в разврат и престъпност и Бил Мъри е на същото мнение.
Маделин О'Хеър продължава без сина си Бил и разчита на по-малкия си син Джон Гарт Мъри и внучката си Робин да носят атеистичния факел. Но Джон Гарт е недолюбван от служителите на организацията и от хората, с които общува. Мнозина го описват като невротично незряло мамино синче, склонно да крещи и да сипе обиди. „За малко да напусна още първата седмица, когато чух как Джон крещи на майка си и я псува. Аз не съм възпитан да говоря на майка си по този начин, но впоследствие осъзнах, че той говори така, защото тя го е научила", казва един от служителите в щабквартирата на Американски атеисти.
Продължението следва...
