Клинтън все още е раздвоена между желанието си да се преориентира изцяло на вълна общи избори и нуждата да се справя с тръна “Сандърс”
"Да, Вирджиния, Санта Клаус съществува" (Yes, Virginia, there is Santa Claus) е името на известен редакционен коментар от един нюйоркски вестник в края на ХIX век, който до днес традиционно се препечатва по Коледа в много американски издания. Повтарях си тези думи във вторник, докато поглеждах с половин око резултатите от първичните избори в Западна Вирджиния.
Нито сезона съм улучил, нито щатът ми беше правилен (Вирджиния мина още на 1 март), нито бях употребил нещо развеселяващо. Обаче как човек да не изпадне в произволни асоциации покрай и без друго крайно психеделечната президентска кампания? Може би връзката ми беше заради миньорите, чиито настроения определят електоралните нагласи в това планинско кътче на САЩ и които Хилъри Клинтън беше обидила със закани да закрива "мръсните" производства? Нали непослушните деца получават за Коледа само парче въглен? Или си мислех как републиканците все повече се самонавиват, че Доналд Тръмп може да бъде техен месия - в отсъствието на други? Не знам как ми се беше набила в главата тази Вирджиния, но си я повтарях упорито - като натрапчива мелодия.
Изслушах енергичната реч на Бърни Сандърс, който победи Хилъри Клинтън в щата - конфузно за нея, като се има предвид, че през 2008 г. тя отнесе там Барак Обама с колосална разлика. Сенаторът регистрира 19-и спечелен щат и макар и да изостава сериозно от съперничката си в броя на гарантираните делегати за партийния конгрес, я притиска много упорито. Очевидно е, че няма да се откаже и ще изкара със сигурност до най-големия вот, този в Калифорния на 7 юни. Системата с т.нар. свръхделегати накланя везните в полза на Клинтън. Самият Сандърс признава, че има почти непостижимата задача да печели в оставащите щати с поне две трети. Само тогава има някакъв шанс на конгреса през юли. Дори и така чувам все повече гласове, че присъствието му като цяло се е оказало неочаквано добро за демократите, защото им раздвижва кръвта и мобилизира апатичната иначе младеж. Разбира се, подобно одобрение не идва от кампанията на Клинтън, която е раздвоена между желанието да се преориентира изцяло на вълна общи избори и нуждата да се справя с тръна "Сандърс", забит в петата й.
Дадох си сметка, че цял ден не съм чувал гласа на Тръмп, което ми докара почти симптоми на наркотична абстиненция. Вечерта той се появи по "Фокс нюз" като победител в Западна Вирджиния и Небраска. На мен ми олекна, а той обяви, че няма нищо против лидерът на републиканците в Конгреса Пол Райън да председателства конгреса през юли. Двамата ще се срещнат за преговори в четвъртък, след като през миналата седмица бившият подгласник на Мит Ромни обясняваше как още "не е готов" да подкрепи де факто спечелилия първичните избори кандидат на собствената си партия. Очевидно е, че започва сложният ритуален танц край огъня, придружен с пушенето на лулата на мира, заравянето на томахавките и каквито още индиански метафори си изберете. Изслушах обясненията на Марко Рубио, че не се интересува от вицепрезидентската позиция, но ще даде лоялно рамо на Тръмп. Нищо че по време на кампанията той настояваше колко е опасно да се предадат ядрените кодове в ръцете на "непредвидим измамник". Още по-парадоксално ми се видя примирението на Джон Макейн, за когото Тръмп преди време беше казал невероятното нещо, че не е бил кой знае колко добър воин, след като е попаднал в плен. Бившият военен пилот и настоящ републикански ястреб явно прецени, че партийното единство е по-важно от обидата, идваща от някой, който се измъква от служба във Виетнам. Стягането в техните редици също е очевидно.
Републиканците може да не харесват Тръмп, но мразят Клинтън повече. С обратен знак същото важи за демократите и най-вероятния им избор, Клинтън, зад която ще се обединят всички освен най-ревносните привърженици на Сандърс. Разбира се, в сравнение с републитанците противоречията в техния лагер са като лек съпружески спор относно това кое предаване да се гледа след вечеря, докато у съседите направо изхвърлят телевизора през прозореца.
Така или иначе в сблъсъка Тръмп-Клинтън нахъсването ще идва по линия на взаимната омраза, което ще намали рязко конструктивността на дебатите дори и преди кандидатурите бъдат формално изяснени. Бизнесменът, който е цар на прякорите, отдавна нарича съперничката си "Измамницата Хилари" (Crooked Hillary), а към либералната сенаторка Елизабет Уорън (която бе спрягана за вице) се обръща с "Шантавата Елизабет" (Goofy Elizabeth). Кампанията на Клинтън отскоро започна да налага контрапрякора "Опасния Доналд" (Dangerous Donald), засега с променлив успех. Според мен истинските привърженици на Тръмп могат само да се чувстват поласкани, защото прякорът напълно съвпада с грижливо култивираната смесица от арогантност и груба сила, която му носи толкова много дивиденти досега.
Изобщо не съм оптимист, Вирджиния, че от тези въглени ще излезе диамант.
